България предоставя на до 20 000 души гражданство всяка година. Повечето са от Северна Македония, но има и кандидати от Сърбия, Украйна, Молдова и Турция. Emerging Europe разговаря с двама потенциални българи в последния етап от многогодишно "пътуване", пише Никола Джорджевич за изданието.
2 часа сутринта в четвъртък. Матея и Лука, заедно с баща си, тръгват с кола от малко село в централна Сърбия до столицата на България, София.
За двамата братя това е последният етап от пътуването, което отнема близо пет години - тяхната борба за българско гражданство.
Те не са единствените хора от тяхното село, които искат българско гражданство.
Съседът им е направил същото и след това емигрира в Швейцария. Тази година той успява да премести жена си и децата си.
Друг мъж от селото също е избрал да емигрира в Швейцария, използвайки новия си български паспорт - сега той работи в строителството, печелейки около десет пъти повече, отколкото в Сърбия.
Даване на правилните отговори
Откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., десетки хиляди хора се стремят да станат нейни граждани. Миналата година 16 709 души станаха официално българи.
За повечето започва с това, че трябва да доказва българското потекло. Майката на Матея и Лука, Светлана, трябва да премине през този процес и отнема няколко години, за да бъде завършен. За нейните синове обаче такова доказателство не е необходимо. Тъй като майка им вече има българско гражданство, те имат такова право.
Не че гражданството се дава автоматично. Все още имаше процес с интервю, по време на който се задават въпроси за българската история, техните намерения, след като станат граждани и най-важното за тяхната етническа идентичност.
Важно е отговорът на този последен въпрос да е "българин".
Доколко всъщност хората се идентифицират с българското си наследство е открит въпрос. Паспорт от държава-членка на ЕС не само позволява по-лесно пътуване, но и отваря възможности за емиграция в страни като Австрия, Германия и Швейцария. Не е тайна, че българският паспорт в момента е много по-желан от сръбския или молдовския.
Разследващ материал от сръбския портал Južne Vesti разкрива много. В него жител на Враня, град в южната част на Сърбия, близо до българската граница, говори за гражданство и възможност "за достоен живот в ЕС".
Дори самото интервю е до голяма степен проформа, споделят Матея и Лука пред Emerging Europe. Това отнема само десет минути и макар че привидно изисква познаване на български език - групата от въпроси е известна предварително, което позволява на тези, които я използват, да запомнят отговорите.
Измама с отговори
Кой предоставя листовките с отговори? Една от многото агенции в София, които срещу заплащане водят кандидатите през целия процес от началото до края.
8 часа местно време в София, семейството се среща с Десислава, един от агентите, които помагат на хората да станат българи. Десислава е приятелски настроена и успокоява хората веднага: важно предимство за някой, който прекарва дните си, занимавайки се с бюрокрация.
Друго предимство е, че тя изглежда познава всички служители на Министерството на правосъдието, занимаващи се с гражданство. Матея и Лука бързо преминават през проверка за сигурност и петнадесет минути по-късно се появяват с писмено потвърждение, че молбите им за гражданство са одобрени.
Официално български граждани, остава само да кандидатстват за лични документи и паспорти. Това се случва малко по-късно. Засега няма какво да правят, освен да се насладят на забележителностите на София.
Докато вървят, започва разговор за процеса на гражданство. Според оценките на Десислава от 2007 г. около 150 000 души са станали български граждани. Официалните данни, налични от 2012 г., изглежда потвърждават нейните.
"По този начин ще почетем семейството на майка си", казва Лука.
Той все пак отбелязва, че притежаването на български паспорт ще му позволи също неограничено пътуване до ЕС и също така може да отвори бизнес възможности в България за неговата компания.
Светлана, майка му, повтаря тези чувства. "Българското гражданство означава доказателство за друга част от моето наследство и това ме прави много щастлива."
Но тя вижда и практическата страна на нещата.
"С това децата ми получиха възможност за образование и работа в България и други страни от ЕС. За мен и децата ми това е важно нещо и съм благодарна за възможността", казва тя.
Каква е ползата за България?
Официалните данни разкриват, че от над 16 000 души, получили българско гражданство миналата година, повечето са от Северна Македония: около 9 000. Това е повече от шест пъти от следващата по големина група, украинците. Сърбия дели третото място с Молдова, около 1200 души. Други идват от Албания, Турция, Русия и Израел.
Възниква въпрос от всичко това - каква полза има за България, като се има предвид, че повечето хора, които стават граждани, всъщност не се преместват в България?
Последните промени в българското законодателство са насочени към ускоряване и улесняване на процеса, което означава, че правителството на страната вижда своите нови граждани в положителна светлина и би приветствало повече.
"Доколкото ми е известно, повечето хора, които кандидатстват за българско гражданство след 2007 г., са от Балканите или Източна Европа", коментира Виолета Манолова, историк от Института по балканистика към БАН.
"Чрез улесняване на процедурата за получаване на гражданство България би могла до известна степен да компенсира разликата, причинена от емиграцията на собственото си население, особено сред младите хора. Тя също така показва воля за по-широка интеграция на хора и граждани от страни извън ЕС".
Обратно в София е време за официалните паспортни снимки.
Десислава отново е там. И отново тя изглежда познава всички в паспортния офис. Подписани са няколко формуляра, бърза снимка и всичко е готово. Действителните документи ще отнемат известно време, но пътят до българско гражданство в основата си е приключил.
Поради чувствителността на въпросите, свързани с етническата идентичност в Западните Балкани, имената в тази статия са променени, за да се защити поверителността на участващите, пише Emerging Europe.