Подгответе се трансатлантически сблъсък, този път идеологическият сблъсък е свързан с това как отглеждаме храната си, пише "Политико".

В надпреварата за намаляване на щетите, които селското стопанство нанася върху климата, ЕС и САЩ се стремят към висок залог за това как да трансформираме глобалната хранителна система, а техните визии могат да означават, че всички ние ще загубим.

Настъпващата Студена война между двете селскостопански суперсили в бъдеще на селското стопанство рискува да подкопае не само десетки милиарди евро в селскостопанска търговия годишно, но и заплашва да подкопае по-фундаменталния стремеж за обръщане на глобалното затопляне чрез сътрудничество в хранителните системи, които са отговорни за повече от една трета от емисиите на парникови газове.

"Съвсем ясно е, че има два различни пътя и мисля, че Съединените щати и много други страни ще вървят по един път и ЕС ще тръгне по различен път", коментира американският министър на земеделието Том Вилсак пред "Политико" в интервю, в което той едва прикрива критиките си към селскостопанската философия на ЕС.

Проблемът за САЩ е европейската стратегия "От фермата до вилицата", която се стреми да даде приоритет на устойчивостта, като намали наполовина употребата на пестициди до 2030 г. и като гарантира, че биологичното производство обхваща една четвърт от европейските земеделски земи. За Вашингтон това е рецепта за бедствие, което ще намали добивите на култури, ще повиши цените на храните и ще застраши продоволствената сигурност.

Министерството на земеделието на САЩ публикува икономически модели, според които световното производство на храни ще спадне с 11%, а цените ще скочат с 89%, ако всички страни следват европейския модел. 

"Светът трябва да се храни и трябва да се храни по устойчив начин. И по принцип не можем да жертваме едното за другото ", каза Вилсак.

Коалиция за обработка на почвата

В това, което Вилсак определи като отговор на Америка на "От фермата до вилицата", САЩ представиха нова международна коалиция за увеличаване на производството на храни по устойчив начин като част от срещата на върха на хранителните системи на ООН през септември. Това е група, чрез която САЩ се стреми да обедини заедно държави, вероятно първоначално в Америка, за да гарантира, че ЕС няма да диктува новите норми в световните царевични ниви и млечни ферми.

"Има редица нации, които силно вярват, че не можем да жертваме производителността, за да постигнем целта за устойчивост", каза Вилсак.

Тези дни търговията е свързана с битката за международните стандарти и САЩ отдавна са наясно как ЕС е разгърнал мускулите си чрез търговската политика, за да наложи глобални хранителни норми, включително етикетите с географско указание, които защитават премиум марки като шампанско и шунка.

Вашингтон не иска европейският гастрономичен и агрономен модел да се разпространява допълнително, особено след като реакцията срещу пестицидите и генетично модифицираните храни вече не се ограничава до Европа. Мексико например изпрати шокови вълни в земеделския свят с плана си да забрани вездесъщия хербицид "Глифозат" и генетично модифицираната царевица.

Страхът на Вилсак е, че Европа ще използва различните си стандарти за храна, за да хвърли още пречки пред търговията. И вече го прави.

По време на своето председателство на ЕС през първата половина на следващата година Франция се стреми да приеме законодателство относно ограниченията върху вноса, идващи от страни, които според ЕС имат по-ниски стандарти, включително във връзка с използването на агрохимикали. Вилсак отвърна, че планът на Париж ще създаде "система за търговия, която наистина не е система за търговия".

Влиятелните американски фермерски лобита също се опасяват, че "От фермата до вилицата" може да навреди на крайните резултати, като издигне нови пречки за стоките им да влязат на пазара на ЕС, където те вече се сблъскват с трудности при продажбата на стоки като месо през Атлантическия океан поради различни стандарти и се чудят дали планът може да подтикне други държави да следват примера на Брюксел.

"Загрижеността, идваща от това за нас, е в бъдеще от тази "От фермата до вилицата" и може да доведе до някои нови търговски бариери, ако решат, че начинът, по който искат да произвеждат храна, е единственият начин и искат само да пускат продукти, които произвеждат храна по същия начин", коментира Дейвид Салмонсен, старши директор по отношенията в Конгреса на Федерацията на американското земеделско стопанство, най-голямата фермерска организация в САЩ.

"Това ще доведе ли до някакви търговски ограничения или ще накара хората да правят нещата по своя начин, за да продават в Европейския съюз? Не сме сигурни по кой път ще тръгнем."

Салмонсен добави: "Това, което тази коалиция иска да направи, е да покаже различен начин за постигане на същите цели ... тя показва подход, който смятаме, че ще работи за модерното селско стопанство по целия свят и работи по-добре, отколкото действа програмата на ЕС."

Срещу позицията на САЩ, ръководителят на Зелената сделка на ЕС Франс Тимерманс подчерта тази година, че ръстът на производителността вече не трябва да бъде от първостепенно значение.

"Създадохме система, която принуждава фермерите да увеличават и да стават все по-големи през цялото време. Но тази система изтласка Земята отвъд нейните граници", каза той. Трябва да спрем да броим успеха по отношение на броя на "вагоните с храна", които произвеждаме, призова той.

Не е изненадващо, че САЩ не са съгласни с анализа на Тимерманс, като твърдят, че вместо да изоставят философията на селското стопанство, насочено към производителността, в името на климата, те могат да имат най-доброто от двата свята, като инвестират в технологии и практики, обявени за климатично интелигентни като редактиране на гени, изкуствен интелект и прецизно земеделие и без всички нови регламенти, които Брюксел планира.

Паника на производителността

Коалиционният план на Вилсак за продуктивност предизвика силна критика от по-зелените части на политическия спектър на ЕС.

"Това е пълна противоположност на дългосрочната продоволствена сигурност за насърчаване на селскостопанските системи, които буквално унищожават фундаменталната част от нашето производство, а именно почвата", казва Томас Уайц, австрийски член на Европейския парламент.

Той отхвърли коментарите на Вилсак като "откровено лобиране за сектора на ГМО".

В ерата на президента Доналд Тръмп, Вашингтон също не омаловажи думите си, предупреждавайки, че планът на ЕС рискува глобален глад, ако се разпространи по целия свят. Но дори и при новия президент на САЩ Джо Байдън, Вашингтон все още залива с атаки "От фермата до вилицата".

Вилсак отбеляза, че "От фермата до вилицата" е критикуван от европейските фермери като заплаха за добива на храна.

В действителност, в силно формулирано изявление от септември, лобито на земеделските производители в ЕС Copa&Cogeca цитира опасения относно потенциално значителен спад на производството и попита: "Колко още проучвания за въздействието на стратегията "От фермата до вилицата" са необходими, преди да започне истински дебат? в Брюксел?"

Окопавайки се в отбранителна позиция, еврокомисарят по земеделието Януш Войцеховски заяви пред световното агротехнологично събитие във вторник, че е все още твърде рано да се види как "От фермата до вилицата" ще повлияе на производителността и че ЕК ще трябва да изчака и да види как страните планират да приложи следващата гигантска схема на ЕС за земеделски субсидии, известна като Обща селскостопанска политика, преди да се произнесе.

Според дипломат от ЕС на среща на 27 дипломати от държави от ЕС на 20 септември "много държави" поискаха от Комисията да извърши пълна оценка на въздействието върху това как стратегията "От фермата до вилицата" ще повлияе на селскостопанския сектор, обединявайки лобитата на агробизнеса - от пестицидите до индустрията на торове в търсене на проучване.

Раздвоен свят

Ако ЕС не изпълни заявената си мисия за създаване на "зелени съюзи" със страни извън ЕС, неговата водеща стратегия за храни и земеделие може в крайна сметка да превърне ЕС в органичен супермаркет, без съмнение да произвежда по-качествена, по-устойчива и ценна храна, но с малко въздействие върху вдигането на глобалните екологични стандарти.

През юни служителят на ЕС по безопасност на храните Алмут Битерхоф заяви, че когато става въпрос за промяна на глобалната употреба на пестициди чрез "От фермата до вилицата", има "много смесена" обратна връзка от "няколко" търговски партньори на ЕС, които се оплакват, че ЕС е прекалено настоятелен. ЕС например планира да забрани вноса на храни за култури, отглеждани с помощта на агрохимикали, които допринасят за глобалните екологични проблеми като изчвзването на пчелите и други опрашители.

Различията във възгледите за това, което трябва да се счита за устойчиво земеделие, биха могли да отразят настоящото съперничество ЕС-САЩ по отношение на защитените храни, където всяка страна иска да подпише търговски сделки, които блокират другата от защитата на техните потребителски продукти, казва Джоузеф Глаубер, старши научен сътрудник в Международния институт за изследване на политиката в областта на храните във Вашингтон.

"Това наистина създава такъв вид раздвоен свят", каза той, говорейки за дългогодишния спор за географски указания. "Надявам се да не се стигне дотам. Да има някаква представа за еквивалентност би било много, много по-добре за света." Глаубер добави обаче, че не предвижда търговска война, която да избухне веднага по този повод, тъй като плановете за устойчивост на ЕС и САЩ все още не са много напреднали.

Александър Мюлер, бивш помощник-генерален директор на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, заяви: "Днес имаме някакво агресивно мълчание между САЩ и ЕС по този въпрос и това е наистина опасно, защото не решава проблеми."

Той каза, че е имало пропусната възможност да се започне дебат за достойнствата на двете конкурентни хранителни системи на неотдавнашната среща на върха на ООН по хранителни системи.

Глаубер каза: "Това са важни въпроси, които трябва да бъдат решени и наистина сериозно разгледани", имайки предвид изменението на климата и продоволствената сигурност. "Ще бъде много по-малко полезно, ако страните работят от две напълно различни посоки."

Британия разрешава генетично редактиране на култури в борбата за климата

Британия разрешава генетично редактиране на култури в борбата за климата

Разработване на култури за увеличен добив, които намаляват нуждата от пестициди и намаляват емисиите на парникови газове