Журналистите все повече прибягват до автоцензура, за да избегнат физически или психологически заплахи от страна на властите. Това става ясно от доклад на Съвета на Европа, цитиран от Франс прес.

Около 40% от 940 интервюирани журналисти по време на тригодишно изследване заявяват, че достатъчно сериозно са се намесвали в работата им, за да окаже влияние и на личния им живот, поясняват от съвета.

Повече от 2/3 от анкетираните казва, че са били заплашвани с физическа разправа. 1/3 от анкетираните журналисти заявяват, че са били сплашвани от полицията, а пък 53% са били обект на онлайн атаки.

Следователно не трябва да се приема като изненада, че изследването разкрива, че има голям брой журналисти, които прибягват до самоцензура, се пояснява в проучването.

Мнозина са принудени да намалят спорните истории или да ги изоставят като цяло, отбелязват още от Съвета на Европа, допълвайки, че са анкетирани журналисти от пет медийни асоциации, включително "Репортери без граници" в страните членки и в Беларус.

Генералният секретар на съвета Турбьорн Ягланд призова 47-те страни членки на организацията напълно да изпълнят препоръките на съвета от 2016 г., които включват защита на журналистите и на тяхната работа, за да се "създаде климат на открит дебат и свободна реч".

От проучването става ясно още, че 87% от анкетираните турски журналисти са били жертва на следене от властите.

Съветът алармира, че много журналисти страдат от стрес, водещ до депресия и дори параноя.