За повечето хора затворът е място от което се опитват да избягат. За южнокорейците, които все повече се нуждаят от почивка от работата и всекидневния живот, един ден в измислен затвор се оказва подходящото бягство, пишат в свои статии "Ройтерс" и БиБиСи.

След като е работил близо 100 часа седмично всяка седмица в продължение на шест месеца, адвокатът Куон Йонг-сук започва да се пита дали един затвор може да е по-добра алтернатива за положението му и решава да създаде такъв. В "Затворът вътре в мен", участниците трябва да се разделят с телефоните си и посетителите приветстват това правило.

Четиринадесетчасовите работни дни не са необичайни, нито шестдневните работни седмици и не е чудно, че различни професионалисти търсят начини да се освободят от натрупаната умора. "Този затвор ми дава чувство за свобода", коментира Парк Хири, 28-годишен служител в офиса, който плаща 90 долара, за да прекара 24 часа заключен в затвора.

"Някога ни учеха на култура и уважение към старейшини и висши мениджъри, а служителите искаха да покажат лоялност и да правят каквото се иска от тях. Преди десетилетия това се разглеждаше като необходимост за ускоряване на икономически растеж. Но самата работа се превърна в професионална опасност, причинител на обществени болести, като намаляващата раждаемост и тревожна степен на самоубийства", коментира адвокатът Куон Йонг-сук.

Технологията също е част от проблема с прекалените изисквания и очаквания от работниците и служителите. Някои компании започват да ограничават използването на KakaoTalk, най-популярното приложение за съобщения за смартфони в Южна Корея. За много потребители услугата за незабавен чат се е превръща в бреме, позволяващо на работодателите да се свързват със служителите по всяко време на денонощието.

В "Затворът вътре в мен" в североизточната част на Хонгчеон минават повече от 2000 затворници, много от които са офис работниците и студенти, търсещи спокойствие от претоварващата работа и академичната култура на Южна Корея.

"Бях прекалено заета. Не трябва да съм тук точно сега, като се има предвид работата, която трябва да върша. Но реших да се замисля и да погледна в себе си и за по-добър живот", коментира Парк, която е наела помещение от 5 кв.м.

Правилата са строги, не се говори с други затворници, няма мобилни телефони или часовници. Клиентите получават синя униформа в затвора, комплект чай, химикалка и бележник. Спят на пода. В стаята има малка тоалетна, но няма огледало. Менюто включва задушени сладки картофи и бананови шейкове за вечеря и оризова каша за закуска.

Съпругата на основателя, Но Джи-Хианг коментира, че 100-те часови работни седмици настини са били вдъхновението за създаване на съоръжението. "Той каза, че ще отиде в изолация за една седмица, за да си почине и да се чувства по-добре и това беше началото", обясни тя.

За да помогнат на хората да работят по-малко и да печелят повече, правителството увеличава минималната работна заплата и намалява праговата граница на работното време до 52 часа на седмица от 68 часа. 

"След престоя в затвора хората казват: Това не е затвор, истинският затвор е мястото, където се връщаме. Не мисля, че 24 или 48 часа престой тук е достатъчно време за промяна на живота на човек", коментира Куон Йонг-сук и допълва, че това все пак е някакво начало, човек да се вгледа в себе и това, което прави.