Случаят Асандж: Върховенството на закона е подкопано в западните демокрации

Журналист използва нова платформа, за да разкрие мръсните тайни на мощни правителства, включително военни престъпления, корупция и изтезания. Наказани са обаче не военните престъпници и мъчителите, а журналистът, който разкри тези престъпления. Репутацията му системно се унищожава, отнемат му свободата, той страда от психологически мъчения. Всичко това се случва не във военна диктатура или в еднопартийна държава, известна с подобно поведение, а в западните демокрации, които се представят като блестящи примери по отношение на правата на човека, пише "Дойче веле".

Това е историята на основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж, коментира Нилс Мелцер, специален докладчик на ООН за изтезанията. Това е обезпокоителна история, която читателят може да иска да забрави изобщо. Това е така, защото поражда силни съмнения относно силата на нашата правосъдна система в лицето на мощни интереси, които я манипулират и злоупотребяват с нея. В продължение на две години швейцарският професор по международно право събра множество доказателства в подкрепа на своите аргументи, резултатът от които са 300 страници.

"Продължаване на дипломацията с други средства"

51-годишният Мелцер се надява, че ще предизвика нов натиск за освобождаването на Джулиан Асандж. Той се чувства принуден да действа, защото заинтересованите държави - САЩ, Великобритания, Швеция и Еквадор - отказват да участват в конструктивен диалог. Не само това, но според наблюденията на Мелцер те изострят преследването и малтретирането на Асандж. Представителят на ООН своите описани разкрития като "продължение на дипломацията с други средства".

В началото на януари съд в Лондон отхвърли искане за екстрадиция на САЩ по отношение на Асандж, но проблемите около неговия случай далеч не са решени. Той все още е изправен пред 175-годишна присъда в затвор в САЩ. Той е задържан в затвора с висока степен на сигурност Белмарш, често описван като "британското Гуантанамо", като все още очаква окончателна присъда след две години.

Кристиан Мир, изпълнителен директор на "Репортери без граници Германия", нарича съда "нечовешки" за отказа му да освободи Асандж в очакване на изслушване по жалбата или поне да му даде домашен арест. Мир коментира пред DW: "Това решение е само последното в поредица от несъразмерно сурови наказателни мерки срещу Асандж. Никой не трябва да преживява това, което се случва с него през последните десет години и то само за публикуване на информация, която е в обществен интерес."

Системата е повредена

В ООН Нилс Мелцер трябва да се справи с много случаи на изтезания и малтретиране. Това, което толкова силно го притеснява в случая с Асандж, е, че той "разкрива фундаментален системен провал, който сериозно подкопава целостта на нашите демократични правови институции".

Хейке Хансел, заместник-председател на лявата партия в германския парламент, е съгласен. В отговор на запитване на DW, тя пише: "Екстериториалното политическо преследване на Джулиан Асандж от правителството на САЩ, извършено от британските и шведските съдебни органи, е акт на съдебен произвол."

В светлината на "оглушителното мълчание на държавите от ЕС и НАТО в отговор на преследването на разследващ журналист на европейска земя и тяхното безразличие към неговите несъстоятелни условия в затвора", депутатът говори за "невероятни двойни стандарти и системен провал".

Лакмусов тест за споделените западни ценности

Депутатите от други партии в Бундестага са на подобно мнение. В края на миналата година бе създадена междупартийната работна група "Свобода за Джулиан Асандж". Говорителят на медийната политика на Зелените, Маргит Щъмп, е един от членовете.

В разговор с DW, Стъмп подчерта глобалното значение на военните престъпления и корупцията, разкрити от WikiLeaks. Тя добави: "Делото за екстрадиция в Обединеното кралство не се отнася само до свободата на информация и свободата на печата, но и до доверието в европейската общност като защитник на правата на човека. Наказателното производство е лакмусов тест за споделените западни ценности."

Фактът, че преследването на Асандж масово подкопа доверието към Запада като защитник на правата на човека, е добре разбран от диктаторите по целия свят. Например в началото на ноември кореспондентът на БиБиСи Орла Герин зададе на азербайджанския президент Илхам Алиев критични въпроси относно свободата на пресата в неговата страна. Той отговори хладнокръвно, че с оглед на отношението си към Асандж, Обединеното кралство няма право да упреква други нации за правата на човека или свободата на печата.

Шведската кампания за убийство на репутацията

За Мелцер няма съмнение, че убийството на репутацията изигра голяма роля, като позволи Асандж, разследващ журналист, който бе възхваляван преди 2010 г., да бъде безмилостно преследван в продължение на десетилетие, с малко обществен резонанс. 

Мелцер щателно описва как шведската съдебна система изобразява Джулиан Асандж като изнасилвач в продължение на години, без да му дава шанс да отговори.

Едва през ноември 2019 г. 9-годишното производство на Швеция срещу Асандж най-накрая приключи, след като Мелцер изпрати официално писмо, изброяващо 50 индикации за сериозни процесуални нарушения и изискващи отговори на въпросите му.

Хейке Хансел похвали работата на Нилс Мелцер за факта, че "кампанията за клевета срещу Джулиан Асандж чрез увековечаване на обвиненията в изнасилвания в продължение на години най-накрая е спряна и случаят Асандж получи повече международно внимание в парламентите, ООН и правителствата".

Германия прави двусмислие

Германия също фигурира в записките на Нилс Мелцер като държава, която въпреки опита си с диктатура и държава на наблюдението, "не е в състояние ефективно да се противопостави на подобни събития в съюзническите държави или дори да изрази ясно мнение за тях".

Мелцер посочва изявления, направени от външния министър Хайко Маас по време на пресконференция в Бундестага на 7 октомври 2020 г. Маас за първи път говори остро за отравянето на руския опозиционен политик Алексей Навални.

На същия въпрос обаче германският външен министър бе попитан за случая Асандж - и отговори по далеч по-малко остър начин. Маас твърди, че германското правителство не разполага с информация, която да предполага "нарушения на международното право нито в настаняването, нито в лечението на Джулиан Асандж".

Според Мелцер това очевидно е погрешно, тъй като година по-рано той самият е дал на правителството точно това. Той пише, че на 26 ноември 2019 г. лично е посетил външното министерство и е обяснил най-важните нарушения на международното право.

Администрацията на Байдън иска екстрадиция на Асандж

САЩ ще оспорва решението на британския съд