Високотехнологичното развитие задълбочи и географски разшири поляризацията в обществата. Центърът на световните събития е все по-неопределен в резултат на кризата на Запада и демокрацията като водещ модел в международните отношения. Крайъгълният камък на международната сигурност беше изваден и е въпрос на време дали големите сили ще повторят историята с нова въоръжена надпревара. Динамичното развитие на събитията изисква нов поглед и решения на прага на ново десетилетие.
News.bg представя най-важните събития на 2019 г.:
Старият континент пред нови предизвикателства
През тази година Брекзит продължи да бъде един от основните политически проблеми на Европа. Тригодишният сблъсък между парламента и правителството на Великобритания за напускането на Европейския съюз отегчи както британците, така и европейците. Поляризацията на британското общество, невиждано в съвременната история на Обединеното кралство, предизвика масови протести за Брекзит и оставане в Общността, което засили заплахата и от разпадане на Великобритания. Дори британският съд трябваше да се намеси по ключови решения, за да въведе някакъв ред в хаоса, който обхвана британската политика. Брекзит взе главата на премиера Тереза Мей в средата на годината и издигна начело Борис Джонсън. Осмиван, критикуван, Джонсън направи невижданото от десетилетия на първите парламентарни избори през декември от близо 100 г. Консервативната партия смаза лейбъристите и потвърди излизането на Великобритания от ЕС в началото на 2020 г. което ще постави началото на нова, по-тежка фаза на преговори между Общността и Обединеното кралство.
Управлението на френския президент Еманюел Макрон беше подложено на нов тест след възникналите през 2018 г. "Жълти жилетки" и безрезултатния национален дебат. Всеки опит за реформа на правителството на Макрон е подложен на граждански контрол под формата на улично недоволство. Предложенията за пенсионна реформа предизвикаха невиждани от десетилетия масови демонстрации, които парализираха страната и напомниха, че Франция е родината на Френската революция. Разрухата на старите системи и нестабилността най-ясно се изрази символично с големия пожар в катедралата "Нотр Дам" през април - един от символите на френската култура.
Испания също не избегна политическа криза. Страната проведе четири пъти избори за пет години, като тази година испанците трябваше да гласуват два пъти. Въпросът за независимостта на Каталуния продължи да доминира в дневния ред на испанския политически живот. В края на годината Върховният съд на Испания даде между 9 и 13 г. затвор на девет каталунски лидери във връзка с неуспешния опит за независимост на богатия регион. Дали новото испанско правителство на социалистите ще успее да се договори със сепаратистите, предстои да разберем.
Разширяването, интеграцията, Брекзит и нов курс. Това са само част от проблемите в Европейският съюз през годината, които задълбочиха разногласията и поставят под въпрос бъдещето на Общността като едно цяло. Въпреки че Франция и Германия подписаха Аахенския договор в началото на годината като инструмент за утвърждаване на приятелството и синхронизиране на политиките, двата двигателя на Европейския съюз остават със сериозни различия по ключови въпроси.
Франция и няколко други държави попариха надеждите на държави като Албания и Северна Македония за започване на преговори за еврочленство през тази година, въпреки че Скопие угоди на Брюксел и смени името си на Северна Македония в началото на годината за окончателно разрешаване на спора за името с Гърция. Германия и други страни членки се съгласиха на компромисен вариант - покана за европреговори през 2020 г., което принуди Западните Балкани да преговарят за "Малък Шенген", за да покажат на Европейския съюз, че са сериозни в намеренията си за промяна.
Отделно Париж отново се оказа в центъра на диспут. Френският лидер Еманюел Макрон настоява за задълбочаване на интеграцията, което не се нрави много на "непослушната" Вишеградска четворка, която е в сблъсък с Брюксел по редица въпроси. Водената от унгарския премиер Виктор Орбан група продължи да координира и отстоява интересите на държавите от Централна Европа пред Брюксел.
Франция беше ключов играч и по въпроса за Брекзит. Макрон заплашваше да блокира ново отлагане на Брекзит, но в крайна сметка Европейският съюз, страхувайки се от нови отцепници в бъдеще, на два пъти отложи Брекзит, което удължи хаоса в британската политика.
Разногласията в ЕС най-ясно се проявиха на изборите за Европейски парламент през май. Изборите показаха посоката, по която Общността ще се движи през следващите пет години. Гладни за промяна, повече от 50% от европейците - най-високата избирателна активност от 20 г. - прекъснаха десетилетната хегемония на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти за сметка на либералите и зелените. Заплахата от помитаща крайнодясна вълна на изборите не се реализира след годините на мигрантска криза. Европейската комисия за първи път бе поета от жена - Урсула фон дер Лайен, която посочи като приоритети борбата с климатичните промени и извоюване на глобална роля на Европейския съюз.
Вътрешнополитическата криза в САЩ и отражението й в международните отношения
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп си запази място в историята далеч преди да е приключил мандатът му. "Ловът на вещици" го превърна в третия в историята на страната държавен глава, обвинен от Камарата на представителите на САЩ след Андрю Джонсън и Бил Клинтън. Макар че Тръмп вероятно ще бъде оправдан в Сената в началото на 2020 г., председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси подчерта, че името на Тръмп завинаги ще остане опетнено от импийчмънт. Как се стигна обаче дотук? Специалният прокурор Робърт Мълър публикува дългоочаквания доклад за руската намеса през април. "Докладът не заключава, че президентът е извършил престъпление, но също не го оправдава", пише в двусмисленото заключение на Мълър, което вбеси демократите, които се надяваха да ударят ликуващия Тръмп. Няколко месеца по-късно незначителен телефонен разговор на американския лидер с новоизбрания украински президент Владимир Зеленски предизвика вълна от събития в политиката на САЩ. Според демократите Тръмп е злоупотребил с властта си, след като е оказал натиск върху Киев да разследва политически опонент, а именно бившият вицепрезидент Джо Байдън, което е основната причина за импийчмънта.
Това развитие рефлектира и върху агресивната външна политика на САЩ. На 1 февруари Тръмп потвърди, че САЩ напускат Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег от 1987 г. заради нарушения от страна на Русия. На следващия ден Москва също прекрати участието си, а на 2 август двете държави окончателно прекратиха изпълнението му, което е още един сериозен удар върху международната сигурност след решението на Джордж У. Буш през 2002 г. да изтегли страната от Договора за противоракетна отбрана. Единствената пречка пред нова въоръжена надпревара между Русия и САЩ е Нов СТАРТ, който ще изтече, ако не бъде подновен. Отделно в края на годината САЩ създадоха Космически сили, което се разглежда от Китай и Русия като опит за милитаризиране на космоса и ново бойно поле между големите сили.
САЩ при Тръмп засилиха агресията и в търговията. Търговската война между Китай и САЩ продължи с пълни обороти и през 2019 г. Вашингтон увеличи митата върху китайски стоки за милиарди долари, което принуди Пекин да отговори. В края на годината се появи лъч светлина, след като двете държави обявиха, че са се договорили по първата фаза от търговско споразумение. САЩ обаче не пожалиха китайския гигант Huawei и призоваха съюзниците си да не допускат компанията при изграждането на 5G мрежите. Вашингтон вбеси Пекин и с прокараното законодателство за Хонконг във връзка с протестите в автономния град.
Администрацията на Тръмп не пожали и най-близките си съюзници, а именно държавите от Запада. На икономическо ниво САЩ наложиха мита върху някои европейски стоки, а също в края на годината въведоха санкции по енергийни проекти като "Северен поток-2", което вбеси Германия. Тръмп смъмри съюзниците от НАТО за отделяните разходи, а отношенията на САЩ с Турция достигнаха дъно.
Засилване на позициите на КНДР на международната арена
Лидерът на КНДР Ким Чен-ун предприе дипломатическа офанзива през отиващата си 2019 г., но към този момент тя не носи плодове. Още в началото на годината, 27-28 февруари, САЩ и Северна Корея проведоха втора среща на върха. Обещанията за успех на разговорите между Тръмп и Ким Чен-ун не се осъществиха заради различията по въпроса за отмяната на международните санкции върху ядрената и ракетна програма на КНДР. Недоволен от развоя тоталитарният лидер дори екзекутира главния ядрен преговарящ и други дипломати след провала на срещата с Тръмп. Това обаче вдъхна импулс на Пхенян да търси сближаване с Русия и Китай. На 25 април Ким Чен-ун посети Русия за първа среща с Владимир Путин, а на 20-21 юни Си Дзинпин се превърна в първия китайски президент, участвал на държавна визита в КНДР от 14 г. Няколко дни по-късно, 30 юни, Ким Чен-ун проведе историческа тристранна среща с президента на САЩ Доналд Тръмп и южнокорейския държавен глава Мун Дже-ин на границата между двете Кореи. Тръмп се превърна в първия действащ президент на САЩ, стъпил на територията на КНДР. Лидерите се съгласиха да възобновят преговорите за ядрено разоръжаване, което не донесе реални резултати и Пхенян заплаши Вашингтон да поеме по нов курс.
Конфликтът между ядрени държави
Въпреки че на този етап вероятността от конфликт между ядрени държави с участието на Русия, САЩ и Китай е много малка, в началото на 2019 г. възникна, макар и за кратко, заплаха от ядрен конфликт. Дългогодишните врагове Индия и Пакистан бяха близо до немислимото. В отговор на терористична атака на 26-27 февруари индийските ВВС удариха военни лагери в Пакистан, където според Ню Делхи са обучавани терористи, въпреки че Исламабад отрича. На следващия ден пакистанците удариха индийски изтребител МиГ-21, чиито пилот беше задържан от пакистанските власти за няколко дни. Инцидентите предизвикаха кратки сблъсъци между двете държави с висок интензитет. В крайна сметка двете държави успяха да поемат контрол над ситуацията и да предотвратят разразяването на по-мащабен конфликт. През август отношенията между двете държави отново се обтегнаха, след като Индия с безпрецедентен ход отмени специалния статут на Джаму и Кашмир. Решението беше взето след безапелационната победа на най-големите демократични избори в света. Националистът Нарендра Моди си осигури мнозинство след парламентарните избори.
Близкият изток
И през 2019 г. Близкият изток беше в центъра на световните събития заради неспиращите конфликти и протести. В някои моменти през годината конфликтът между САЩ и Иран изглеждаше неизбежен. Кризата се задълбочи в средата на май, когато в Оманския залив бяха ударени четири търговски кораба. Вашингтон обвини Ислямската република за атаката. САЩ изпратиха няколко хиляди войници, стратегически бомбардировачи и самолетоносач. На 13 юни бяха ударени още два танкера до Ормузкия проток, което допълнително покачи напрежението между Вашингтон и Техеран. Седмица по-късно Иран свали американски дрон над Ормузкия проток. В допълнение Международната агенция за атомна енергия потвърди, че Техеран нарушава ядрената сделка със световните сили. На 19 юли иранските сили заловиха британски танкер, а в средата на септември хусите удариха две петролни рафинерии на Саудитска Арабия, което принуди САЩ, Великобритания и други държави да сформират международни сили за патрул в региона. Към края на годината събитията около Иран се изместиха във вътрешнополитически план, където според неправителствени организации са убити стотици протестиращи срещу влошаващата се икономическа ситуация след решението на САЩ да излязат от ядреното споразумение и да върнат санкциите.
Друг важен момент беше разгромът на ДАЕШ ("Ислямска държава") в Ирак и Сирия. На 29 април лидерът на групировката Абу Бакр ал Багдади се появи за първи път на видео от 2014 г. 6 месеца по-късно Доналд Тръмп потвърди, че при спецоперация САЩ са ликвидирали Багдади.
Нестабилната ситуация в региона засегна и други държави. В Ливан и Ирак социалните мрежи помогнаха за организиране на големи протести срещу корумпираното управление, като в Ирак протестите доведоха до големи кръвопролития. Израел пък двама пъти проведе парламентарни избори през 2019 г. и в края на годината се насочи към безпрецедентни трети поредни избори на фона на неясното бъдеще на премиера Бенямин Нетаняху, който официално беше обвинен в корупция и измама. През май Газа и Израел влязоха в пореден сблъсък, при който загинаха повече от 20 палестинци.
Турция (според Европа Турция принадлежи към Близкия изток, а според Близкия изток Турция е европейска държава) също се оказа главен фактор в международните отношения през 2019 г. Страната обтегна отношенията със САЩ и се сближи с Русия. Това принуди Вашингтон в края на годината да наложи санкции на Анкара за С-400 и "Турски поток". Турция с помощта на Русия засили позициите си в Сирия след предприетата операция срещу кюрдите, която предизвика международна криза заради поведението на САЩ и конкретно оттеглянето на подкрепата към кюрдите. Турският лидер Реджеп Ердоган на няколко пъти заплашва да пусне мигрантите към Европейския съюз. Във вътрешнополитически план партията на Ердоган изгуби Истанбул на местните избори.
В края на годината Саудитска Арабия осъди петима души на смърт, а други трима на 24 г. затвор за убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги. През годината принц Мохамед бин Салман наложи още мерки за либерализиране на страната и отварянето й към международни туристи и инвестиции.
Южна Америка
Регионът може би беше най-нестабилният и изпълнен със събития през 2019 г. след Близкия изток. Почти всички държави изпаднаха в дълбока криза. Още през януари Венецуела влезе в конституционна криза, след като Хуан Гуайдо се обяви за президент и започна процес по свалянето на "незаконния" държавен глава Николас Мадуро. Две седмици по-късно десетки хиляди излязоха по улиците на Венецуела в подкрепа на Гуайдо, което принуди президента Мадуро да прекъсне отношенията със САЩ, Колумбия и европейски държави. В крайна сметка възникна патова ситуация, при която нито Мадуро напусна властта, нито Гуайдо пое управлението.
В края на годината Еквадор, Боливия и Чили бяха обхванати от хаос и големи протести. Докато протестите в Еквадор и Чили са в резултат на икономически мерки, то в Боливия е заради спорните президентски избори. Държавният глава на Боливия Ево Моралес беше принуден да подаде оставка и да напусне страната.
Друга голяма промяна в региона е встъпването в длъжност на бразилския президент Жаир Болсонару, който още в началото на мандата си взе спорни решения. Ситуацията около пожарите в Амазония през лятото постави в сблъсък Болсонару с европейски лидери като Еманюел Макрон и Ангела Меркел.
Хонконг
Едно от най-изненадващите международни събития на 2019 г. може би е кризата в Хонконг. В началото на юни над 1 милион души в Хонконг излязоха на протест срещу законопроект за екстрадиране на жители на автономния град в континентален Китай. Това беше най-големият протест от 1997 г., когато Великобритания предаде Хонконг на Китай. Няколко дни по-късно мирните протести прераснаха в сблъсъци и безредици, които вкараха града в рецесия в края на годината. Принудени от протестиращите, властите изтеглиха спорния законопроект, но това не успокои жителите на Хонконг, които продължиха демонстрациите по надслов защита на демокрацията и по-голяма автономия. През август Хонконг беше ударен от най-голямата стачка от 1967 г. Властите в Пекин действаха предпазливо и не се осмелиха да изпратят армията за овладяване на протестите. Протестите в Хонконг обтегнаха отношенията между САЩ и Китай, както и по въпроса с хвърлените в лагери уйгури.
Украйна и Русия
Отношенията между Украйна и Русия достигнаха дъно още в една сфера. В началото на годината Украинската православна църква получи независимост от Руската православна църква, което задълбочи кризата между двете държави. Но политическата ситуация в Украйна се промени на 21 април, когато беше избран за президент комикът Владимир Зеленски. Партия "Слуга на народа" на Зеленски пое контрол и над Върховната рада, което предположи нов курс в отношенията с Русия. През юни имаше ново развитие по случая със сваления пътнически самолет в Източна Украйна юли 2014 г. Срещу четирима души официално бяха повдигнати обвинения. Преговорите между новото украинско правителство и Москва дадоха първи резултат - през септември двете държави размениха затворници, а в края на годината се проведе първа среща на върха на Нормандската четворка за последните няколко години. В кулоарите на срещата на върха Владимир Путин и Владимир Зеленски се срещнаха за първи път.
През 2019 г. Русия засили партньорството си с Китай и Турция, затвърди позициите си в Сирия, а във вътрешнополитически план се проведоха най-големите протести срещу правителството от 2011-2013 г. Демонстрациите през лятото, при които бяха задържани повече от 1000 души, бяха срещу отказа да се допуснат независими кандидати на местните избори в Москва.
И още, телеграфно:
"Боинг" изпадна в криза след катастрофите с новия самолет 737 МАХ 8; Кардинални промени в Нова Зеландия след терора на 15 март, когато бяха убити 51 души; Нурсултан Назарбаев подаде оставка като президент на Казахстан след 29 г. управление; Президентът на Алжир Абделазиз Бутефлика подаде оставка след близо две десетилетия управление; Кризата в Либия се задълбочи; Съоснователят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж беше арестуван след 7 г. в посолството на Еквадор в Лондон; Лидерът на Судан Омар ал Башир беше свален след близо 30 г. на власт; Бомбени атаки убиха 259 души и раниха повече от 500 в Шри Ланка на Великден - най-голямото нападение от Гражданската война преди десетилетие; Японският император Акихито абдикира в полза на сина си Нарухито, което се случва за първи път от почти 200 г.; Доналд Тръмп е първият действащ президент на САЩ с държавна визита във Великобритания от 2011 г.; Япония и Южна Корея обтегнаха отношенията заради колониалното минало; Тръмп е първият чуждестранен лидер, който се срещна с новия японски император Нарухито; Корупционен скандал разклати политиката в Австрия; 39 тела бяха открити в камион с българска регистрация в Англия; Талибаните и САЩ проведоха мирни преговори за прекратяване на войната в Афганистан, засега без резултат.
ICO
на 31.12.2019 в 09:55:33 #1ПРОПУСНАТИТЕ ВАЖНИ НОВИНИ И СЪБИТИЯ В СТАТИЯТА 1.Брекзит е активно подпомаган от разузнавателните служби на САЩ и цели отслабване на ЕС /което не е особенно умно/. Излизането на Англия от ЕС все по-тясно се обвързва с ново търговско споразумение със САЩ и все по-тясно военно сътрудничество. 2. Франция и Макрон се опитват да прокарат идеята за единни европейски въоръжени сили, като НАТО-САЩ стават ненужни. Поради това американските служби активно подпомагат "жълтите жилетки" и се опитват да свалят правителството му. Германия все повече започва да се еманципира от САЩ особено след последния опит чрез санкции да се принуди ЕС да закупува скъпия американски газ. 3. САЩ навлизат в екзистенциална криза, като борбата между отделни икономически групировки се превърна в война между партиите и прерасна в воина на институциите. Така военните, разузнаването и държавния секретар /външно министерство/ извършват противоречащи един на друг действия на международната сцена. Това от своя страна доведе до рязък спад във влиянието на САЩ по света. 4. След доказването че КНДР имат водородна бомба и ракети, които могат да достигнат САЩ, всички медийни изяви в САЩ за военно решение на проблема изчезнаха. Политиката за С. Корея се ограничи с икономически санкции. 5. Близкия Изток. Голямата война в Йемен, която медиите услужливо пропускат е пълен разгром на С Арабия и САЩ като партньори и доставчици на оръжие. Подготовката на САЩ да ударят военно Иран, която течеше в медии и дипломация се изпари след като иранските ракети поразиха защитени от ПВО обекти /рафинерия/ в СА. Така американските военни разбраха, че ако нападнат Иран ще понесат "неприемливи загуби". 6. Противопоставянето САЩ-Русия достигна нива невиждани дори по времето на "Карибската криза", а най-страшното е че медиите и политиците на го осъзнават. САЩ разполагат ракети в Полша и Румъния, които могат да носят ядрен заряд под прикритието за изграждане на ПВО. От своя страна Русия разполага кораби с хипезвукови ракети с ядрени заряди и строи база във Венецуела. 7. Засиленото противопоставяне САЩ-Русия предизвиква нестабилност в Латинска Америка. Събитията в Аржентина, Бразилия, Венецуела, Боливия и тн. са резултат от това. 8. Засилва се противопоставянето по линията САЩ-Китай. Протестите в Хонконг са отчаян опит на американската администрация да запази влияние в района, но последователната и твърда позиция на Китай ги измества бавно и систематично. Засилването на икономическо, политическо и военно влияние на Китай се превръща в основна заплаха за американското влияние. Китай активно увеличава мощта си чрез инвестиции, инфраструктура, а отскоро и чрез строеж на военни бази. 9. Ситуацията в Украйна достига ниво на относително "нормализиране" след като демократите в САЩ нямат ресурсите да продължат да нагорещяват конфликта. Републиканците не споделят идеята им за пряк конфликт с Русия. Ако републиканците загубят президентските избори в САЩ е твърде вероятно засилване на военните действия в Украйна, Сирия и Латинска Америка. 10. Екзистенциалната криза в САЩ добива не само политически, но и икономически прояви. Технологичното изоставане на Боинг и редица други американски компании води до намаляване на пазарния им дял и спад в производството. Това пък води до поредица от фалити на транспортни компании и спад на реалната икономика. 2020 година ще е времето през което финансовите "облекчения" ще станат неефективни в прикриването на разпада на американската икономика. Очакваната финансова криза ще засили финасово-политическото влияние на Китай.