В Русия си спомнят съветските стандарти, когато статии се пишеха или за великите достижения на социализма, или за проблемите на чужди страни. А който не се съобразява, си има неприятности. Така стана сега с "Комерсант", посочва руският медиен наблюдател Иван Преображенский в коментар за Дойче веле.

Един от водещите руски вестници остана без политическа редакция. След като бяха уволнени двама журналисти на в. "Комерсант", 13 техните колеги също подадоха молби за напускане. Журналистите смятат, че собственикът и ръководството на изданието са упражнили натиск над авторите да разкрият своя източник на информация. В публикацията е ставало дума за това, че Валентина Матвиенко - председателката на Съвета на федерацията - Горната камара на руския парламент - може би ще премине на работа в Руския пенсионен фонд, а на нейно място ще бъде назначен шефът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин. Журналистите са отказали да назоват източника на въпросната информация, позовавайки се на обичайното журналистическо право. Ръководството на вестника пък отрича да е оказвало натиск над авторите.

За какво говори този случай? Обичайна атака срещу свободата на словото или става дума за нещо ново? Това съвсем не е първият случай на натиск върху журналисти в Русия. В актуалната класация на "Репортери без граници" за свободата на словото Русия заема 149-то място. От организацията посочват, че журналистическата професия никак не е безопасна в Русия, разбира се за онези нейни представители, които не работят в кремълските пропагандни издания, а се придържат към стандартите на тази професия.

В издателската къща "Комерсант" неведнъж през последните няколко години журналисти са били уволнявани или принуждавани да напуснат. Същото, впрочем, можем да кажем и за повечето други руски печатни издания. Журналистическата гилдия помни масовите уволнения в агенция РБК преди години. Не сме забравили също и как нейният основен конкурент, вестник "Ведомости" внезапно се оказа принуден да си смени собственика, след като със закон беше забранено на чужди граждани да притежават повече от 20 процента от руските медии. Да не говорим пък за това как в държавната руска телевизия се спазват журналистическите стандарти.

Различни методи на цензура

Така че конкретно в случая с "Комерсант" става въпрос за уважението и подкрепата за тези журналисти, които последваха уволнените си колеги, и по този начин решиха да запазят професионалната си репутация. Що се отнася до свободата на словото, тя няма как да е пострадала, тъй като на практика не е съществувала и преди това.

При управлението на Путин цензурата в Русия следваше два метода. Първият - много пряк и директен - започна с разбиването на телевизия НТВ. Но властите не стигнаха много далеч по този път, защото междувременно бяха открили друг, по-успешен начин за цензуриране. Вторият метод, впрочем, е доста по-предпазлив, неговата цел е близките на държавния глава да бъдат защитени от засиленото внимание на пресата. Затова в Русия не се пише нито добро, нито лошо за президентското семейство, и в резултат на това никой не би рискувал да каже публично дали небезизвестната Екатерина Тихонова наистина е дъщеря на Путин.

После настъпи друг период - по негово време беше разрешено да се критикува всекиго, само не и държавния глава. А покрай сюжета с "Комерсант" сега научаваме, че никак не е безопасно да се критикува и председателят на Съвета на федерацията или ръководителят на Службата за външно разузнаване.

Този списък вероятно много скоро ще бъде разширен. Още повече, че властите постоянно разширяват списъка със забранените теми. В "Комерсант" за последен път масови уволнения имаше през 2011 година, след изборите за Държавна дума - заради поместена в списание "Власт" снимка на изборна бюлетина с нецензурни думи по адрес на Владимир Путин.

"Шегичката", която тогава се размина "само" с освобождаването на няколко журналисти, сега навярно щеше да предизвика наказателно дело по смисъла на приетия наскоро закон за обида на държавен служител.

Днес не е разрешено да се пише, например, и за самоубийствата, тъй като темата е опасно близка до тази за използването на наркотици, нито пък за ЛГБТ-общността, заради опасността това да бъде представено за хомосексуална пропаганда. По дело за клевета срещу собственика на "Комерсант" Алишер Усманов следствието настоява за спирането на информационната агенция "Росбалт" в Москва, а Държавната дума обсъжда и забрана да се публикуват сведения, които биха могли да послужат за налагането на санкции срещу Русия.

От "забранени хора" към забранени теми

Улисана в своята пропаганда, държавата постоянно се опитва да прехвърли своите грехове на малкото останали нормални журналисти в страната. Ето как от "забранени хора" бързо се премина към налагането на забранени теми. Журналистите все повече са тласкани към старите съветски стандарти, по които имаше само три основателни причини за написването на статия: великите достижения на социализма, някои дребни негови недостатъци, или проблемите на чуждите страни. И всеки, който прекрачеше границите на позволеното, трябваше да се готви за неприятности.

Крайната цел на всичко това е тоталната автоцензура, страхът да се пише по проблемни въпроси, които биха могли да не се харесат на шефовете на съответните издания, на техните съседи по вила или на който и да е редовия държавен служител, разполагащ с огромен законодателен арсенал за задушаване на свободата на словото.

*Иван Преображенский е кандидат на политическите науки, експерт за Централна и Източна Европа и руски медиен наблюдател.