"Такъв е животът": В отделенията за коронавирус смъртта е враг, но факт

По време на ежедневните си сутрешни обиколки в интензивното отделение, служители на болници и студенти по медицина се спират пред стая №10, внезапно празнена от пациент, загубил близо месечната си битка срещу COVID-19 предишната вечер, пише "Асошиейтед прес".

Мъжът е починал в 18:12 ч., казва медикът, ръководещ инструктажа, на групата. Настъпва кратка тишина и продължават. Дори за служителите на отделението за интензивно лечение, за които смъртта е постоянен спътник - но за първи път толкова много тази година - да станат свидетели на загубата на пациент от вируса може да предизвика вълна от емоции.

За тяхно добро и за това на техните пациенти те се опитват да се абстрахират. Те имат механизми за справяне. Медитация или разговори помагат на някои. За други грижата за следващ пациент, който не може да бъде спасен, е част от това да продължат напред. Тъй като живите се нуждаят от тяхното внимание и винаги ще има други смъртни случаи, с които да се справят, простото функциониране изисква да не са претоварени.

Но взаимодействието им със смъртта не е лесно. Някои се притесняват, че биха могли да бъдат възприети като безчувствени или че емоциите могат да им навредят, ако се поддадат. В някои дни се справят по-добре от други. Понякога имат нужда да се доверят на психолога на интензивното отделение, в ярост, в сълзи, в нужда, дори с горещ чай и разбиране.

Ето това е да се сблъскваш отново и отново с отровените от COVID дни на пандемията през 2020 г.

"Да виждате хора, които умират един след друг, след като сте прекарали часове и часове в една стая, правите всичко, което можете, наистина, за да ги измъкнете оттам, е много, много трудно", коментира Мелани Сера, фелдшер в отделението за интензивно отделение в болница Bichat в Париж. Това беше първата болница извън Азия, която съобщи за смъртен случай от COVID-19 още през февруари.

Там почина пациентът на отделението за интензивно лечение в стая №10 на 1 декември. Неговата смърт е една от 775 смъртни случая във Франция този ден, част от загиналите в страната, които вече са 56 000, а броят на загиналите в световен мащаб е над 1,5 милиона души.

Мъжът бе жив през първия от двата дни, които журналистите на "Асошиейтед прес" прекараха с медиците на интензивното отделение. Но докато нощната смяна се смени с дневната на втората сутрин, стая №10 бе празна и бе дезинфекцирана два пъти. На освободеното легло имаше прясно спално бельо. Телевизионният монитор, който показваше жизнените показатели на пациента, бе черен и празен.

Просто го нямаше. Но не и в мислите на тези, които са бориха усилено, за да го излекуват. Същата сутрин, по време на медитацията си, която му помага да обработва емоциите от интензивното отделение, фелдшерът Бертран Брисо мисли за пациента. Бившият офицер от пожарната бе сред последните служители в защитни екипировки, поддържащи мъжа в последните му часове, преобръщаха го настрани и масажираха гърба му, раменете, задните части и петите, за да забавят образуването на рани.

Но тъй като пациентът е поддържан от седмици в кома, те никога не са разговаряли.

Брисо знае, че мъжът е родом от Египет, живее във Франция, беше баща. Данните за приемането му, прикрепени на вратата на стая №10 със стикер с надпис "COVID", показват, че той трябваше да отпразнува своя 64-и рожден ден през декември.

"Тези смъртни случаи се случват толкова бързо пред вас. Получавате лек спазъм в сърдечната област, "О, той си отиде", казва Брисо. "С всичко това трябва да се справяме в себе си, за да разберем, че правим всичко възможно, но не сме Бог."

В последните часове на мъжа служителите на интензивното отделение усещат, че краят е близо. Но медицинските сестри и фелдшерите продължават да се грижат за него, сякаш това няма да се случи. Преобръщат го, за да подпомогнат дишането. Те проверяват и пренастройват тръби, влизащи и излизащи от тялото му, закачени за машини, които го поддържат жив, но които в крайна сметка не могат да спрат неумолимия крах.

"Не се справя добре", каза медицинската сестра Хиад Боина, докато помага на пациента в това, което се оказа последната му сутрин.

Правейки обиколките си, психологът на отделението, Емануел Буш, потърси един от служителите, които работеха седмици с мъжа, за да се увери, че е добре. Възрастта на мъжа и фактът, че смъртта му не е неочаквана, донякъде помага.

Но някои други смъртни случаи удрят по-силно. Тя коментира, че смъртта на млад реципиент на трансплантиран бял дроб се е отразила сериозно на фелдшер от интензивното отделение, а друг отива при нея казвайки през сълзи: "Всички умират. Това, което правим, е безполезно."

Но освен че е враг, смъртта трябва да се приема. "Никога не е приятно", казва Буш, "но не трябва непременно са се преживява като провал."

32-годишният фелдшер Сера, който също е лекувал мъжа в стая №10, коментира, че наблюдавайки как пациентите "бавно угасват, без да могат да направят нищо, е много, много трудно емоционално". Тя се опитва да се предпази, като не разсъждава върху своите преживявания, но също така казва: "Най-трудното е да загубиш пациент. Това е истината. Дори и да се дистанцирате е много трудно."

"Не можем да си позволим да бъдем засегнати от всички смъртни случаи, защото в противен случай как ще се справим? Ще изпаднем в депресия и ще спрем да работим", коментира тя. "Много е трудно, но нямаме друг избор, освен да си кажем: Така да бъде. Такъв е животът. Но казвайки това на глас се страхувам, ще ме помислят за чудовище..."

Блокадите във Франция остават, налагат и вечерен час

По план при добри резултати на 15 декември трябваше да отворят музеи, театри и кина