The Spectator: Европа не може да чака САЩ да я спаси от Путин

Джо Байдън получи много критики за намека, че НАТО може да бъде разделен какво да прави по-нататък, ако Владимир Путин ограничи агресията на Русия срещу Украйна до "незначително нахлуване". Макар тромави и лоши, коментарите бяха това, което американците наричат ​​Kingsley Gaffe - ситуация, когато политик случайно казва истината, пише The Spectator.

В крайна сметка НАТО има проблем и го има от известно време. Още през 2019 г. Еманюел Макрон ни озадачи с твърдението, че НАТО е в мозъчна смърт поради намаляващия американски интерес към Европа. Първата година от мандата на Байдън като президент показа множество политически решения, които разкриха, че Европа е на заден план за американците - от изтеглянето от Афганистан до договора АУКУС и продължаващите преговори с Русия в Женева, прескачащи европейците.

Въпросът тук не е нито за Тръмп, нито за Байдън. По-скоро това е фактът, че Съединените щати нямат и "няма да разполагат с достатъчно голяма армия, за да увеличат ангажиментите в Европа и да имат шанс да възстановят предимството на САЩ в Азия срещу Китай", както Елбридж Колби - архитектът от Националната отбранителна стратегия за 2018 г., доминирана от Китай - казано наскоро.

"Ние сме длъжни да приоритизираме", добави той, "или ще се изместим грациозно към Азия, давайки на Европа меко кацане (може би е твърде късно за това). Или ще има шок в Азия и ще имаме източен момент като Суецката криза, когато ще трябва драстично да намалим други ангажименти, за да дадем приоритет на Азия".

Сегашното противопоставяне с Русия е само допирателно свързано с Украйна. Никой не предполага, че НАТО трябва да влезе в пълномащабна война с Русия за Украйна, нито че Украйна или Грузия трябва да се присъединят към алианса скоро. Истинският въпрос е дали Русия трябва да има вето върху бъдещите разширения на НАТО на изток, както и военното й разполагане на източния фланг на алианса.

Американците не могат да се интересуват от нито един от тези два въпроса повече от самите европейци. В крайна сметка Европа, а не Съединените щати, е тази, която ще бъде засегната от всяка нестабилност или руски посегателства в постсъветското пространство или на Балканите.

Вярно е, че "Европа, цяла и свободна" е в интерес на САЩ на известно ниво, но не без квалификация или на всяка цена за Съединените щати.

Съюзът без враг, който само Путин може да спаси

Путин току-що сбъдна най-смелите мечти на атлантиците, като доказа, че съществува врагът, който толкова силно липсваше на НАТО, за да оправдае съществуването си

Британците изглежда разбират това, както е илюстрирано отлично от министъра на отбраната Бен Уолъс и военната помощ на Обединеното кралство за обсадената Украйна. Същото правят и французите, които отговарят на руския тормоз, като засилват военното си присъствие в Румъния.

Източноевропейските страни също имат твърдо разбиране за залозите, но Полша или балтийските държави няма да бъдат в състояние да се защитят от Русия, дори ако удвоят или утроят разходите си за отбрана.

Но като цяло е ясна острата липса на отговор на Европа. Голяма част от европейската дискусия се провежда на високо ниво на абстракция, заобиколена около понятията "стратегическа автономия" и европейски "суверенитет". Сякаш ЕС е действителна федерална държава с ресурси и военни активи под контрола на централното правителство. Някои в Брюксел изглежда смятат, че сътрудничеството на страни извън ЕС, като Обединеното кралство или Норвегия, не е от решаващо значение за сигурността на континента.

По-лошо от надуването като пуяк е немският въпрос. Неохотният хегемон на Европа е решен да си вземе тортата и да я изяде. Берлин прави високомерни изявления за базиран на правила либерален ред и многостранност, като същевременно преследва егоистични (и късогледи) бизнес цели като "Северен поток 2". Между другото, проектът не трябва да бъде "въвлечен" в конфликта за Украйна - това каза наскоро министърът на отбраната на страната.

Влиятелни гласове, особено от републиканска страна, призовават за санкции на САЩ срещу газопровода, който заобикаля традиционната роля на Украйна и други източноевропейски страни в транзита на природен газ. В известен смисъл тези усилия пропускат смисъла: Съединените щати не могат да се грижат за бъдещето на Източна Европа повече от самите германци и техните партньори в ЕС.

Настъпи промяна в европейската политика спрямо Русия, особено след свалянето на полет 17 на Malaysia Airlines през лятото на 2014 г. Предвид слабия отговор, който този път получава руското дрънкане на оръжия - и като се има предвид жалкото състояние на европейските военни - тази промяна не е стигнала дотам, където трябва да бъде.

Това става особено очевидно в светлината на намалената роля, която САЩ вероятно ще играят в Европа. Можем само да се надяваме, че европейците, особено германците, могат да се окопитят и да се задействат бързо, без да бъдат принудени да го правят заради голям военен пожар на прага им.

Путин обича хазарта и заплашва с война, невиждана в Европа от Втората световна война

Западът трябва да си отговори, дали сегашната криза е като 1914 г., Сараево или като 1948 г., Берлин и дали Кремъл е готов на война в името на националната гордост и забавяне на неизбежния си упадък?