Турският журналист и обществен активист Хакан Тосун почина, след като бе жестоко пребит на улица в истанбулския квартал Есенюрт, съобщиха редица турски и международни издания, сред които Bianet, Haber Sol, CPJ и European Journalists Federation (EFJ).
Според информацията, публикувана от независимата платформа Bianet, нападението е станало на 10 октомври. Тосун, известен с работата си по екологични и социални теми, е бил ударен по главата от двама души, придвижващи се с мотоциклет.
След побоя е бил приет в Болницата "Чам и Сакура" (Başakşehir Çam ve Sakura Şehir Hastanesi) в тежко състояние с мозъчен кръвоизлив.
Журналистът е останал в кома няколко дни, като на 13 октомври е констатирана мозъчната му смърт, а по-късно е починал от получените травми. Инцидентът предизвика вълна от възмущение в Турция и призиви за пълно и прозрачно разследване на случая.
Според данни, публикувани от European Journalists Federation, турските власти са задържали двама заподозрени - мъже на 18 и 24 години, за които се предполага, че са извършителите на нападението.
В публикация на Haber Sol се твърди, че видеозаписи от охранителни камери в района са били иззети или заличени. По думите на местни търговци, роднини на един от нападателите са взели записите от камерата на магазин в близост до местопрестъплението, преди полицията да ги изиска. Властите по-късно са задържали собственика на магазина за възпрепятстване на разследването.
Журналистът Умут Тащан от Halk TV, който разследва обстоятелствата около нападението, е съобщил, че е бил заплашван от близки на заподозрените, след като е започнал да публикува материали по случая. Той посочи пред Bianet, че целта на заплахите е "да се потули случаят и да се унищожат доказателствата".
Международната организация за защита на журналистите Committee to Protect Journalists (CPJ) призова турските власти да проведат пълно и независимо разследване, като отбеляза, че нападението срещу Тосун е поредният случай на насилие срещу представители на медиите в Турция през последните години.
Хакан Тосун беше познат не само като журналист, но и като режисьор на документални филми и активист, защитник на градските зелени пространства и участник в кампании срещу презастрояването в Истанбул. Колеги и активисти го описват като "глас на хората без глас" и човек, който "никога не се е страхувал да изрече истината".