Няколко седмици бях в Киев, отчасти като гостуващ сътрудник във водещ украински мозъчен тръст Център за трансатлантически диалог. Киев е удивително елегантен и красив град; европейска столица от висшата лига. Редовните предупреждения за въздушно нападение, изпращани на вашия телефон, както и зловещите сирени в стила на Втората световна война, сега до голяма степен се игнорират - въпреки спорадични ракетни удари, пише за The Conversation Франк Ледуидж, старши преподавател по военна стратегия и право в университета в Портсмут.
Кафенетата и ресторантите са отворени и доста заети. Именно в един от последните се срещнах с високопоставен украински държавен служител, който се свърза с мен, изразявайки одобрение за нещо, което бях казал в международните медии.
"Знаете, нали, че по това време следващата година руски войник може да седи точно там, където сте вие", каза той. "Ние губим тази война."
Той е прав. Имаше големи победи при Киев, Чернигов и Харков. Но с неуспехите в Донецк и Луганск, ужасяващото осъзнаване е, че това вероятно ще бъде много кървава война, която ще продължи години. Крайбрежието на страната е в ръцете на нашествениците и пристанищата й са блокирани. Сериозна икономическа криза се задава както в Украйна, така и по-широко. Докато Украйна не печели, тя губи.
Срещата на върха на НАТО миналата седмица заяви, че ще помогне на държавите-членки "адекватно" да предоставят подкрепа на Украйна, като същевременно признава "специфичната ситуация" на всеки член - вероятно специфичната ситуация на някои държави, които не желаят да допринесат за отбраната на Украйна.
Помощта под формата на оръжия все още е внимателно изброена, детайлизирана и преброена - вършейки работата на руските офицери от разузнаването вместо тях, като често им дава точна информация за броя и възможностите на оръжията, предоставени от донорите.
Независимо от всичко това, западните оръжия помогнаха на Украйна да удържи линията и вероятно ще продължи да го прави. Те обаче няма да могат да наложат стратегически значими загуби на руските лидери.
Между 20 000 и 30 000 убити войници и една трета от руските танкови сили, превърнати в скрап, са безсмислени неща за Владимир Путин. Уволнени или убити генерали? Няма проблем, има много повече там, откъдето идват. Първоначалната руска цел за неутрализиране на Украйна като жизнеспособна държава се постига.
Стратегически цели
За Украйна, както и за Русия, ключовият стратегически фронт е на юг. Отвоюването на Херсон - древният град на брега на Черно море, който Русия изглежда планира да анексира като част от схемата си за "връщане на руската земя" - би било истински удар за Кремъл. Украинските сили, навлизащи в Крим, на кратко пътуване с танкове от Херсон, биха изпратили съобщението: "Ето как изглежда стратегическото поражение".
Така че да се опита това би имало смисъл както от военна, така и от политическа гледна точка. Но проблемът на Украйна, както стоят нещата, е, че й липсва бойната мощ, за да бъде сигурна в успеха. Тенденцията на доставките на оръжия не е близо до това, което ще бъде необходимо, за да се гарантира възстановяването на украинските земи и последващия край на тази война - чрез преговори или решение с оръжие.
Преди няколко седмици САЩ заявиха като своя цел, че Русия е "отслабена до степен, в която не може да прави нещата, които направи при нахлуването в Украйна". Всичко това е много добре, но проблемът е средството, чрез което западът е избрал да постигне това - дългосрочно изтощение, а не решително поражение.
Търси се: по-голяма огнева мощ
Това, което Запада нарича свой "арсенал на демокрацията", е отворено - но едва-едва. Сериозно съмнение витае дали САЩ са сериозни по отношение на военните си цели. Въпросът е: Искат ли САЩ украинците да спечелят или да кървят с години?
Ако е първото, много скоро трябва да се направят договорености за освобождаване на хилядите танкове M1 Abrams, бронирани бойни превозни средства Bradley, артилерия, хеликоптери за нападение и други системи - голяма част от които в момента са на склад, а не в експлоатация.
Никакви части от въоръжените сили на САЩ не трябва да бъдат изчерпвани. Цялото това оборудване, между другото, беше специално проектирано да унищожи оборудването, което руснаците разполагат сега. Обещанието на Байдън да "се придържа към Украйна толкова дълго, колкото е необходимо" има нещо като усещане за две остриета. Без промяна в доставката на оръжия, "колкото е необходимо" - фраза, която сме чували и преди от западни лидери по отношение на Ирак и Афганистан - може да означава наистина много дълго време. Съществува, разбира се, за съжаление, възможността за западна умора с началото на дълга война.
Трябва да започне подготовка за преминаване от оръжейни системи в единични бройки към стотици. Украйна също се нуждае от обширен и систематичен режим за формиране и обучение на бригади, способни да наложат тази наистина тежка стратегическа цена на Путин. Такава система за масово "обучение и оборудване" изглежда не се планира.
Обратно в Киев, партньорът на колегата Сергей (до февруари в продуктовия дизайн) бе изпратен в района на Донецк преди две седмици. Сега живее в бункер близо до фронтовата линия. Групата му е въоръжена със старо съветско снаряжение, а боеприпасите за оръжията им са на привършване
След разполагането двама от подразделението на Сергий са убити. Както стоят нещата, в най-добрия случай той ще извършва тези разполагания в продължение на години, докато останалият свят се отегчава, НАТО укрепва границите си, а западът осигурява едва-едва оръжия.
През 1941 г. нацистките офицери се радват на отпуските си в Париж - но не и в Лондон - когато Уинстън Чърчил изрича думите: "Дайте ни инструментите и ние ще свършим работата". Подобно на тези германци, руските офицери все още могат да се насладят на красивата столица на Украйна. Всичко, което ги спира, са украинските войници и техните все още предимно остарели инструменти.
USD
CHF
EUR
GBP
