След няколко седмици или месеци Джо Байдън може да се изправи пред перфектната външнополитическа буря: три кризи на три места със стратегическо значение: Европа, Индо-Тихоокеанския регион и Близкия изток. Ако нещата се влошат, това препокриване може да доведе до тектонични промени в международната система. Ако бъде управлявани компетентно, той може да възстанови американското надмощие, дори и временно, пише "Аарец".
Тази перфектна буря не е непременно нещо лошо за Съединените щати, които ще получат шанс да подобрят дипломатическото си положение, да укрепят съществуващите съюзи, да ускорят изграждането на нови и да прекалибрират стратегическите приоритети в свят, все още объркан от нестабилното поведение на САЩ и дефицитът на доверие през годините на Тръмп. Както се казва, "никога не пропилявайте една добра криза, защото тя съдържа потенциално положителни резултати".
Кризата в Украйна, политиката за ограничаване на Китай и възможна развиваща се криза в Тайван, както и връщането към иранската ядрена сделка ще изпробват едновременно приоритетите, политиките на САЩ, управлението и лидерството на алианса.
Досега администрацията на Байдън бе наясно с връзката между трите кризи и ясно анализираше динамиката. Великото стратегическо мислене на Америка идентифицира следните контури.
Като начало, Украйна е периферен театър; никой във Вашингтон не губи съня си за това, кой контролира региона на Донбас. Но кризата представлява мълчаливо координиран китайско-руски опит за постепенно преструктуриране на доминирания от САЩ световен ред. Освен това тества решителността на Америка и обещанието на Байдън да подхранва съюзи и многостранна дипломация.
Първата връзка, която се прави между кризите, използва малко крехка конвенционална мъдрост: ако Съединените щати не успеят да се изправят срещу Русия по отношение на Украйна, Китай ще види това като ясен знак за американска слабост и нерешителност. Пекин ще се почувства насърчен да проектира сила и своевременно да дестабилизира Тайван. Ако между Вашингтон отново влезе в ядреното споразумение, от което Съединените щати се оттеглиха през 2018 г., републиканците в Конгреса ще се опитат да попречат на новото споразумение и Иран ще покаже ясно, че осъзнава, че евентуална републиканска администрация през 2025 г. може да наруши споразумението отново.
Според критиците тази последователност би била катастрофална за Съединените щати, така че Вашингтон трябва да бъде по-агресивен по украинския въпрос.
Подмладено НАТО
Това е крехко предположение по три причини. Първо, отговорът на САЩ на руските заплахи за нахлуване в Украйна дойде в правилната доза.
Този подход включва балансирана комбинация от три направления, чиито първи два аспекта консолидират алианса на НАТО и недвусмислено заплашват, че са налице сурови санкции срещу Русия. Третият аспект е нов инструмент: постоянно разпространение на разузнавателна информация за "това, което Русия планира", от доказателство за руска операция под фалшив флаг, предоставяща фалшив претекст за инвазия, до информация на NBC в четвъртък за предполагаемите девет маршрута на Русия на инвазия.
Докато сближаването в рамките на НАТО не е съвършено, целта на Владимир Путин да сее разединение се провали; той може да укрепи НАТО и му даде причината за съществуване, която му липсваше повече от десетилетие. Въпреки че никой наистина не знае какви са намеренията на Путин, той изглежда е - поне на този етап - надхитрен. Да, той контролира процеса на ескалация, но е все по-трудно да се види как Русия печели или от нахлуване, или от продължителна дипломатическа безизходица.
Единственият аспект, към който Съединените щати трябва да бъдат чувствителни, е да бъдат разсеяни от кризата в Украйна поради нейната непосредственост, за разлика от дългосрочната криза, назряваща в Тихоокеанския регион. Докато държавният секретар Антъни Блинкън пътува до Австралия, Байдън трябва да увери своите съюзници от Индо-Тихоокеанския регион, че Съединените щати са способни да управляват едновременно кризи както в Европа, така и в Източна Азия.
Второ, в нито един момент Вашингтон не е посочил промяна в политиката, която преотстъпва приоритет на Украйна пред Китай. Освен това е съмнително Китай да разглежда Украйна като тестов случай. Същият аргумент бе погрешен, когато Съединените щати се оттеглиха от Афганистан.
Всъщност, ако някой в Пекин се е надявал, че Байдън ще обърне явната враждебност на Доналд Тръмп към Китай и ще се върне към подхода на Барак Обама да се опитва да присъедини китайците в американския световен ред, се случи точно обратното. Администрацията на Байдън не само дефинира Китай като основна заплаха за Съединените щати за десетилетия напред, тя активно търси нови съюзи в Индо-Тихоокеанския регион: Четворката - САЩ, Индия, Япония и Австралия и AUKUS - Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати.
Освен това Китай се превърна в може би единственият основен двупартиен политически подход във Вашингтон.
Трето, що се отнася до иранското ядрено споразумение, няма абсолютно никаква причинно-следствена връзка между сключването или несключването на сделката и политиката на САЩ спрямо Украйна или Китай. Консенсусът във Вашингтон е, че споразумението е постижимо, но далеч не е сигурно, тъй като Иран е малко колеблив. Ако няма сделка, външната политика на САЩ няма да бъде наранена.
Досадни републиканци
Въпреки критичната и войнствена реторика на Израел, Иран не е основен американски приоритет. Вашингтон ще трябва да прецени възможностите си, ако Иран продължи с ядрената си програма. Вече се счита за де факто "състояние на ядрен праг", но този статут попада в широк спектър и ако Иран продължи да обогатява уран с 60 процента и намекне, че обмисля статут за военен клас от 90 процента, тогава това ще е предизвикателство.
Кризите се свързват, ако има споразумение. Очаквано Иран се провали в опита си да спечели уверения от Съединените щати, че друг президент през 2025 или 2029 г. няма да се оттегли и да наложи отново санкции без основание, както се случи през 2018 г. Ако нов президент отмени споразумението, доверието в САЩ ще бъде опетнено. Ако Иран заяви сега, че осъзнава, че това може да се случи, съюзниците на Вашингтон в Европа и Източна Азия ще го вземат под внимание.
Републиканците в Конгреса ще се опитат да подкопаят споразумението, отчасти като се позоват на Закона за преглед на ядреното споразумение с Иран от 2015 г., който дава на Конгреса правото на преглед. Байдън обаче не е задължен по конституция да представя сделка на Конгреса и дори да го направи, е съмнително дали Конгресът ще има достатъчно гласове, за да отмени президентското вето, ако го внесе и мнозинството гласува против.
Критичната връзка - Китай наблюдава Украйна, съюзниците наблюдават сделката с Иран - е на нестабилна основа, но очевидно има съществена връзка: трите кризи, особено Украйна и Китай, предоставят на Съединените щати възможност да отклонят китайската и руската страна от стремежите за ремоделиране на международния ред, създаване на сфери на влияние и намаляване на господството на САЩ след 1991 г. Сливането на тези три точки създава впечатлението за смут, но също така дават на Съединените щати шанс да покажат, че могат да се справят успешно с трудни ситуации.
chafeto
на 12.02.2022 в 14:30:06 #3beyonder-realm Ако бяха приели бързо Украйна и Грузия в ЕС и НАТО сега руското НАТО и техните съюзници няваше да мачкат Запада с ядрено оръжие анексии и хеперзвукови тъпотии ********************************************* Смахи, дай малко по-сериозно!
chafeto
на 12.02.2022 в 14:29:04 #2Твърде много ангажименти за един постепенно западащ хегемон. Но то не един път е доказвано,че всяка развита империя, ако не бъде унищожена от други фактори, тя в крайна сметка започва да поддава под собствената си тежест и сложност. Тръмп беше решил постепенно да фокусира усилията върху вътрешните проблеми, но след хаоса на изборите глобалистите отново поеха властта в лицето на тая "деменция" Байдън, който ги вкарва обратно в глобалисткото либерално блатото.
bajbor
на 12.02.2022 в 11:47:44 #1"....Великото стратегическо мислене на Америка...." Е-хааааа
Копирайтс: Борислав Касабов - тва е-хааааа съм го"откраднал" от него