Анкара, която трябва да се справи с продължаващия приток на бежанци от съседна Сирия, постепенно втвърдява тона по отношение на своя „приятел" Башар Ал Асад, осъждайки насилията извършвани от Дамаск срещу собственото си население.

Преселението на сирийски граждани в посока Турция е продиктувано от нестихващото насилие в страната.

Военните операции на сирийската армия в града Жиср ал Шогур на 300 км. на север от Дамаск са причина за повече от 9 000 бегълци към турска територия.
Дидие Билион, от Института за международни отношения и стратегии, цитиран от Франс 24 обяснява, че преди сирийската криза, Анкара успява да поддържа много добри политически и дипломатически взаимоотношения с Дамаск. Двете страни имат и общи икономически интереси.
Сега след избухването на безредиците в Сирия, в едно интервю от 9 юни, турският премиер министър ясно осъжда „жестокостите" извършени от сирийският режим.

Според същият експерт, турското правителство не може да игнорира драмата която се разиграва в съседна Сирия. Въпреки, че турската страна критикува действията на режима, то отношенията между двете страни не са прекъснати, те само са обтегнати, допълва специалистът.

В същото време Анкара има едно доста неясно поведение. Турските власти не допускат сирийските бегълци да говорят пред пресата, и да разясняват ситуацията в тяхната страна. Вероятно причината за тази политика, е желанието на Анкара да не усложнява още повече отношенията си с Дамаск, давайки свободна трибуна на бегълците от режима на Асад.
Турското правителство основателно се страхува, че задълбочаването на кризата в Сирия, ще активизира отново и кюрдският проблем, така болезнен за Анкара.
В годините между 1980 и 2000, Сирия води една помирителна политика по отношение на кюрдската ПКК, толерирайки тази организация в собствената си страна.

При едно евентуално конфронтиране на Анкара с Дамаск, сирийското правителство би могло отново да използува кюрдската карта за да дестабилизира режима на Ердоган. Сериозна причина Турция да избягва конфронтацията с Дамаск