Държавите членки на ЕС признаха, че ще трябва да изминат дълъг път преди да прекъснат двугодишната безизходица при реформирането на системата за предоставяне на убежище преди изтичащия този месец краен срок на фона на "по-тежкия политически климат" след победата на популистите в Италия, информира АФП.

Ключови министри на страните членки и представители провеждат среща в Люксембург. Те се противопоставят на новия компромисен план на България за разрешаване на различията между западните и източните държави относно реформите в областта на имиграцията преди срещата на върха в Брюксел на 28 и 29 юни.

"Настоящото състояние на преговорите е неприемливо", каза Щефан Майер, високопоставен представител на германското вътрешно министерство, при пристигането си на разговорите.

"Ние не сме готови да приемем плана", подчерта той.

Майер добави, че Италия и източноевропейските държави също критикуват част от плана.

Министърът по имиграционните въпроси на Швеция Хелен Фрицон заяви, че шансовете за компромис са още по-малки след победата на популистите в Италия и Словения.

"По-тежък климат, по-тежък политически климат в Европа днес", изтъкна министърът.

Новото италианско правителство отхвърли предложените реформи.

"Италия и Сицилия не могат да бъдат бежанският лагер на Европа", обяви новият вътрешен министър на Италия Матео Салвини. Според него реформите обричат Италия и другите средиземноморски държави да продължават да поемат тежестта от безпрецедентната мигрантска криза.

През декември 2017 г. евролидерите постигнаха споразумение правилата от Дъблин да бъдат реформирани до края на юни със създаване на постоянен механизъм за справяне с миграцията.

При съществуващите правила мигрантите трябва да подадат документи в първата страна членка на ЕС, в която са пристигнали. В повечето случаи това са Италия, Гърция и Испания.

Унгария, Полша, Чехия и Словакия отказват да приемат бежанци, откакто Европейската комисия предложи временни квоти през 2015 г. с цел намаляване на тежестта върху плещите на Италия и Гърция.

Според извънредния план страните членки се съгласиха да разселят 160 000 бежанци от Италия и Гърция за две години. До момента по тази схема едва 34 690 души са разселени, като повечето са изпратени в Германия.

АФП се е сдобила с документи, в които е изложен компромисният план на България. София призовава за "облекчаване на тежестта на фронтовата линия" - предимно по южната граница на ЕС, и "обуздаване на вторичното движение" на бежанци, които са пристигнали в държава членка на ЕС и се придвижват към друга.

Източноевропейски държави посочват като приоритет спиране на вторичното движение.

Българското предложение също така призовава за задължително разселване на бежанци, но само като крайна мярка, което може да се отхвърли от Италия и Гърция.

Будапеща е твърдо против задължително разселване на мигранти.

Според предложението фронтовите държави ще са изправени пред увеличена "отговорност" да регистрират новопристигналите.

Димитрис Аврамопулос, еврокомисарят по миграцията, омаловажи важността да се постигне договореност преди крайния срок 30 юни.

"Ако трябва да го удължим с няколко седмици, не е краят на света", каза той пред репортери.