Главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Филип Лейн каза в четвъртък, че централната банка очаква инфлацията да спадне през 2023 г.
По време на подкаст на МВФ Лейн обясни, че инфлацията в Европа в момента е силно движена от "енергийния шок", тъй като през октомври този компонент съставлява 42% от покачването на цените. Служителят на ЕЦБ също спомена, че не всичко е от страната на предлагането, тъй като "след като икономиката сега се възстановява от пандемията, търсенето се възстанови". Въпреки това "доминиращият въпрос" остава енергията.
Лейн подчерта, че досега ЕЦБ е "повишила лихвените проценти с 200 базисни пункта, два процентни пункта вече" и че планира да продължи по този път, тъй като мандатът за постигане на целта от 2% остава в центъра на вниманието".
"Най-уязвимите групи трябва да бъдат подкрепени, но начинът за помирение е подкрепата на тези групи с поддържането, ако желаете, на разумни публични финанси, е доколкото е възможно, за да се гарантира, че фискалната мерките са целеви и ограничени, целенасочено и временно".
"Инфлацията е основно висока в световен мащаб, но естеството на инфлацията има своите различия. Така че през октомври, в САЩ, нивото на инфлация излезе на 7.7%. За същия месец октомври инфлацията в еврозоната е 10.7%. Така че сега имаме по-висока инфлация и откъде идва това? В САЩ енергийният компонент според мен беше 18%, Европа той е 42%. Така че това е основно, това е енергиен шок в европейската ситуация".
Относно петрола, "в този момент горивото вероятно е незначително в сравнение с газта и електричеството. Цените на петрола, в зависимост от хоризонта на САЩ, са се установили. Докато ние имаме тази много висока цена на газ. И тъй като газът е много важен при производството на електроенергия в Европа, ние имаме много високи цените на електроенергията. Така че за много семейства, много фирми, шокът от по-високите сметки за енергия наистина е най-важният доминиращ проблем".
"Има разлики между доминирана от търсенето инфлация и доминирана от предлагането инфлация. Но има и общи неща. Общото е независимо откъде идва инфлацията, ако инфлацията е висока, има риск от това, което наричаме вторични ефекти: тази висока инфлация тази година ще доведе до това, дали фирмите се опитват да повишат цените през следващата година, а работниците търсят по-високи от нормалните заплати. Сега до известна степен това е необходимо и подходящо. Не можем да позволим жизненият стандарт да падне твърде много. Напълно разумно е заплатите да се повишат до известна степен в отговор на случилото се. Но ние трябва да се уверим, че това няма да се превърне в самоподдържаща се постоянна инерция, което е този известен вторичен ефект. Така че това, което трябва да сме сигурни, е, че лихвените проценти достигат ниво, което основно означава, че няма да имаме динамика, която оставя инфлацията над нашата цел в средносрочен план. Но това, което е вярно, е, преминаването от 10,7% обратно на 2%".
"Имаме както динамика на предлагането, така и сега динамика на търсенето до известна степен в европейската ситуация. Така че има роля за паричната политика, но също така трябва да сме наясно с произхода на инфлацията от 10,7, има голям енергиен компонент, има голям компонент на предлагането. Ето защо смятаме, че инфлацията ще спадне през следващата година и нашият фокус е да се уверим своевременно, че не просто ще се върнем се към по-умерено число, но то да се върне чак до нашата цел от 2%".
Относно дълга, "абсолютно, правителствата през 2020 г., 21 г. наистина трябваше заемат много пари. И навсякъде това беше важно. Важно беше да имаме мащабна подкрепа за домакинства и за фирми, които не можеха да работят нормално поради пандемията. И смятам, че това е много важно за запазването на европейската икономика. Държеше фирмите отворени. Запази се работата на много хора в Европа и се защитиха доходите им. Така излиза, че финансовото състояние на много домакинства се е подобрило, защото са получили подкрепа от правителствата. И както навсякъде, в пандемията способността за потребление беше по-малка. Така че много хора са имали по-голяма способност да издържат на този енергиен шок, защото са имали повече спестявания."
"Но това не е вярно за групата от хора с ниски доходи. И това може да е мястото, където Европейският подход беше малко по-различен от американския. Като цяло те нямат спестявания. Те са много по-изложени, защото харчат повече от доходите си за енергия и храна. И това е защо е толкова важно сега да има ново фискално предизвикателство за правителствата да подкрепят тази група. Така че това, което бихме казали, е по същество, абсолютно, че най-уязвимите групи трябва да бъдат подкрепени. Но начинът да се съчетае подкрепата на тези групи с поддържането, ако искате, на разумни публични финанси е доколкото е възможно, за да се гарантира, че фискалните мерки са целенасочени и ограничени. Целенасочено и временно.
"Какво видяхме тази година в доклада на Европейската комисия, който излезе тази година - общо около един процентен пункт от БВП е разпределен за енергийна подкрепа. Това е голямо цифра по много начини... Просто помислете за това в сравнение с бюджетите за отбрана или задграничната помощ. Но също така е вярно, че голяма част от тях не са били насочени към най-уязвимите. Така че тук има неефективност, при която по същество те биха могли да осигурят същата степен на защита, вероятно по-малко публични разходи. Така че това очевидно ще бъде много голяма тема, за да се уверим в това, че поддръжката остава временна, с течение на времето е много важно да се подобри насочването.
"В началото на пандемията имаше много предположения, че коефициентите ще се покачат и ще останат постоянно високи. Всъщност, те са слезли, предвижда се да слязат още повече. Така че това в никакъв случай не е ситуация, в която можем да бъдем спокойни, но мисля, че Еврогрупата и цялата европейска система много добре знае, че начинът, по който фискалната политика може да бъде най-ефективна, е да бъдете абсолютно ангажирани с устойчивостта на дълга, за да се уверите, че когато условията са подходящи, коефициентите на дълга ще намалеят още повече, като същевременно се направи необходимото за защита на най-уязвимите по време на тази енергийна криза".
На въпрос за липса на синхрон на фискалните и парични политики в различни страни, Лейн коментира, че "това е рисков фактор, а не абсолютна реалност. Искам да кажа, когато имаме много голям енергиен шок, необходимо е фискално да се реагира, не само от етична гледна точка за защита на най-уязвимите, но това са и частите от обществото, които по същество нямат спестявания. И ако доходите им паднат по незащитен начин, това ще намали потреблението им и това ще стане макропоследствие. Така че за макро стабилността е важно да има отговор на правителството, но както току-що говорихме, балансираният момент е да се уверите, че те са временни и целенасочени. Защото ако са твърде обширни и са с твърде неопределена продължителност, тогава има риск това да добави към общите условия на търсене, което би означавало, че инфлацията се връща към целта по-бавно. И това измерение би било риск фактор за ЕЦБ".
"Но на този етап бих го формулирал като рисков фактор поради факта, че много от тези помощи са предназначени да бъдат временни. И прогнозите на Европейската комисия тази сутрин за еврозоната, при предположението, че има продължение на обявените политики - е стабилизиране на европейската фискална ситуация, където до 2024 г. общият бюджетен дефицит за еврозоната ще бъде 3,3%.
"Така че ще трябва да се свърши още работа след този момент, за да се гарантира, че съотношенията намаляват. Но в сравнение с началото на пандемията, тук има един вид базов сценарий където тези съотношения ще продължат да намаляват. Така отново тази сутрин, в прогнозата на Европейската комисия, в сравнение с съотношението на дълга на еврозоната като съвкупност от 97% през 2021 г., те прогнозират, че ще намалее до 91% през 2024 г. Все още е високо, но на тази база все още напредва през тези години. Но отново, всичко зависи от изпълнението и от поддържането на баланса между тази устойчивост и реакцията на шока, пред който сме изправени".
"Така че това, което е фундаментално, е, че защитаваме доверието на всички, че инфлацията ще се върне към целта от 2% своевременно. Така че в близко бъдеще инфлацията може да бъде висока - както е, но какво би било наистина голям провал от наша страна би било, ако домакинствата вярват, че инфлацията ще остане на тези нива. Така че за нас е важно не само да обясним, но и да предприемем действия. Така че вече взехме мерки тази година, ние спряхме количествените облекчения. Сега повишихме лихвените проценти с 200 базисни пункта и два процента. И казахме, че очакваме да направим повече. И така това очевидно става водеща новина".
"Всеки може да види, че ЕЦБ предприема действия и затова, когато някой каже: "Добре, кажете ми защо инфлацията ще се върне към целта?" Това е комбинация от обяснение, че някои от силите от страната на предлагането някак ще изравнят данните, но ЕЦБ има ясен мандат и ние доказваме с нашите действия, че ще се уверим, че паричната политика постига навреме нашата цел от 2%. И мисля, че ще следим отблизо данните за очакванията, за да оценим наистина - и това съобщение е силно и ясно".
USD
CHF
EUR
GBP
