На 24 октомври 1945 г. влиза в сила Хартата на ООН, подписана три месеца по-рано на конференция в Сан Франциско. Тогава, преди 75 години, самият акт на създаване на ООН бе символ на победа над нацизма, олицетворение на надеждата на човечеството за живот без войни, за просперитет и хармонично съжителство на народите. Организацията няма алтернатива, пише за ТАСС Василий Небензя, постоянен представител на Русия при ООН.

Сега, три четвърти век по-късно, светът се промени - конфронтацията от времето на Студената война, опитите за свеждане на световния ред до еднополюсен модел останаха в миналото. В света се формират нови политически и социално-икономически центрове и процесът на формиране на полицентричен световен ред, който може да отнеме повече от едно десетилетие, стана необратим. Следователно въпросът доколко ООН отговаря на съвременния свят, особено от гледна точка на новите поколения, е съвсем естествен. Но това не е риторичен въпрос, който предполага отрицателен отговор.

Основата на всяка организация, която определя целите и принципите на нейната работа, е нейният устав. Хартата на ООН е написана по такъв начин, че да не губи актуалността си в никое време. Ненамеса във вътрешните работи, мирно уреждане на спорове, зачитане на правото на всеки народ самостоятелно да определя пътя на своето развитие. Едва ли някой, дори и с думи, може да изостави тези принципи. Друг е въпросът как се спазват в този или онзи конкретен случай: има различни мнения по този въпрос, но валидността на принципите, залегнали в Устава на ООН, никой не може да постави под съмнение.

Основна мисия

Няма алтернатива на ООН. Просто няма друга такава глобална и универсална платформа, на която да се обсъждат въпроси за войната и мира, социално-икономическото развитие, защитата на правата на човека и много други теми, важни за всички страни. Световната организация върши добра работа с основната си мисия (която, за съжаление, много хора предпочитат да забравят) - да спаси света от глобален конфликт.

В същото време, разбира се, в условията на нарастваща турбуленция и разединение на световната общност, нежеланието на някои държави да се съобразяват със законните интереси на други държави, съществуват и обективни заплахи за Световната организация. Основният е опитът за създаване на "съюзи на интереси", за популяризиране на концепции като "основан на правила световен ред", заместващ онези императиви, които са фиксирани в международното право и Устава на ООН.

Очевидно е и никой не спори с това, ООН не е идеална. Организацията има своите недостатъци. Първо, те в никакъв случай не могат да бъдат наречени критични за нормалното й функциониране. Второ, какво е ООН? ООН е преди всичко нейните държави-членки, тоест всички ние. И следователно ООН не може да бъде по-добра от държавите-членки и техните отношения помежду им. Няма съмнение, че ООН трябва да върви в крак с времето, да не се свени от подходящи реформи и трансформации. Но този процес трябва да бъде поетапен, последователен, основан на консенсус, като цяло, за да не се подкопава способността на Организацията да функционира и нейната легитимност в очите на международната общност.

Това важи изцяло за Съвета за сигурност на ООН. Разбира се, той също се нуждае от реформиране. Увеличаването на представителството на развиващите се страни в света в него, премахване на дисбаланса, при който колективният Запад е ясно представен в Съвета, трябва да върви паралелно със запазването на ефективността и способността на Съвета за сигурност да реагира бързо на новите предизвикателства.

Глобални предизвикателства

Проблемите в глобален мащаб, с които ООН се занимава ежедневно: международен тероризъм, трафик на наркотици, киберпрестъпност, изменение на климата - тази година е добавена нова заплаха - пандемията с коронавируса. Трябва да се признае, че изненада всички - както държави, така и международни структури. ООН и всъщност всички ние трябваше да се научим как да си взаимодействаме онлайн, да предприемем бързи мерки, така че Организацията да продължи да работи в пълен обем. Въпреки всички трудности, изглежда, че основната международна структура като цяло е преминала този "стрес тест".

Задачите и предизвикателствата, пред които е изправена ООН в годината на нейната годишнина, вероятно са сравними с тези, възникнали преди 75 години. В същото време ООН не тъпче на едно място. Организацията продължава да усъвършенства своите механизми в областта на разрешаването на конфликти, поддържането на мира и изграждането на мира. Насърчава сътрудничеството между държавите в областта на контрола върху оръжията, разоръжаването и неразпространението, борбата с тероризма и киберпрестъпността. Нейният фокус остава върху насърчаването на развитието и защитата на правата на човека. Настоящата пандемия изведе на преден план редица нови проблеми.

Ще се справи ли ООН с това? Изглежда, че 75 години от съществуването й вече са доказали, че е преживяла достойно сериозни предизвикателства и шокове и може да направи много. Ясно е обаче, че бъдещето на Организацията е в ръцете на нейните държави-членки. Отново е необходимо, както беше преди три четвърти век, да се преодолеят различията и да се обединят в името на решаването на общи мащабни задачи. Ще бъде трудно да се постигне нещо такова без да се разчита на ООН, особено на база равнопоставен диалог и взаимно уважение.

ООН посреща нещастен 75-годишен рожден ден

ООН посреща нещастен 75-годишен рожден ден

Създадена да не допуска войните от ХХ век, не може да спре възраждането на съперничеството между великите сили