Генномодифицираните прасета бяха одобрени за хранителна и медицинска употреба в САЩ, което предизвиква смесени реакции. Прасетата са едва второто генномодифицирано животно, одобрено за храна след генномодифицираната сьомга през 2015 г.

Тази седмица администрацията за контрола на храните и лекарствата (FDA) на САЩ одобри генномодифицираните прасета, които са проектирани да елиминират алфа-гал, захар, открита при свинете, която може да причини алергични реакции.

FDA уточни, че за първи път одобрява генномодифицирано животно за човешка храна и медицинска употреба.

От FDA допълниха, че са определили, че храната от геномодифицираните прасета, известни като прасета без алфа-гал, е "безопасна за ядене от населението" и предложи месото да се продава по пощата.

Говорител на United Therapeutics Corp, разработчик на генномодифицирани прасета, беше по-предпазлив. В имейл до "Гардиън" ръководителят на компанията за връзки с инвеститорите е посочил, че те не планират да продават месо директно. По-непосредствената цел, каза той, е била да се съсредоточат върху трансплантации на цели органи без алфа-гал за пациенти със синдром на алфа-гал.

"Разглеждаме потенциала за партньорство с производителите на месо, но ние не планираме сами да продаваме каквото и да било месо", изтъква Дюи Стедман, като добави, че "размерът на стадото прасета без алфа-гал е ограничен до една ферма и 1000 глави заедно с една кланица", което показва, че масовото разпространение не е възможно сега.

Стедман посочва, че текущата генна редакция е "само една от 10 редакции, които в момента използваме при свине за нашата предклинична програма за развитие на ксенотрансплантация (трансплантации на хора от нечовешки източници), която се надяваме един ден да помогне за справяне с критичния недостиг на трансплантируеми органи за хората в нужда".

Валтер Санчес-Суарес, ветеринарен учен и експерт по поведението и хуманното отношение към животните, беше по-малко оптимистичен. "За съжаление това е още един пример за това как разумните нечовешки същества систематично се експлоатират в САЩ", каза той.

Суарес, който работи с американската неправителствена организация Mercy for Animals ("Милост за животните"), заяви, че генетичната модификация е "сложен инструмент с голям потенциал, но също така чието използване повдига сериозни етични и практически въпроси". Този инструмент, каза той, сега ще бъде "просто използван за подпомагане на финансовите интереси на животновъдните корпорации".

Потребителите, които се интересуват от месо без алфа-гал, могат да включват тези, които имат синдром на алфа-гал, за който се смята, че се причинява от ухапвания от кърлежи. Консумацията на стандартно червено месо, което също съдържа алфа-гал, може след това да предизвика алергични реакции, вариращи по тежест от уртикария до затруднено дишане.

Американският център за безопасност на храните, организация с нестопанска цел, отбеляза, че месото от генетично модифицираните прасета все още не е тествано върху хора с алергии. Стедман е потвърдил, че това е така.

Джейди Хенсън, политически директор в центъра, заяви, че не е запознат с каквито и да било тестове на прасетата като източник на храна или трансплантации. "Срещаме се следващата седмица с нашия правен отдел, за да решим дали да съдим FDA за одобрението на генномодифицираните свине", каза Хенсън.

"Най-голямото ми притеснение е, че не знаем дали това е безопасно за ядене или като източник на трансплантация на органи, като никакви учени, нито обществеността са видели данните. Нито имаше процес на консултация с обществеността от страна на FDA, както обикновено би било", допълва Джейди Хенсън.

Говорител на Европейската администрация по храните и безопасността (EFSA) заяви, че към днешна дата "нито едно генномодифицирано животно или храна, получена от генномодифицирани животни, не са получили разрешение за пускане на пазара в ЕС, нито има подадени заявления от индустрията за одобрение".

Дъщерно дружество на United Therapeutics, Revivicor, произведе първата клонирана овца, Доли, през 1996 г.