Десетки хиляди роднини и оцелели се стичат към Сребреница, за да отбележат 14-тата годишнина от най-ужасното клане в Европа след Втората световна война. Всяка минута пристигат нови автобуси с роднини.
Ще бъдат погребани 534 идентифицирани жертви от Сребреница, ексхумирани от масови гробове в района, предаде АП.
Церемонията се състои в Мемориалния център в Поточари, край Сребреница, където вече са погребани тленните останки на около 3 200 жертви, идентифицирани след ексхумация от около 70 масови гроба, открити в района.
Босненските сръбски власти признаха през 2004 г., че сръбските сили са избили около 8000 мюсюлмани от Сребреница, но осъдиха резолюцията на Европейския парламент с мотива, че възпоминанието трябва да бъде за всички над 100 000 жертви на междуетническата война в Босна и Херцеговина.
Генерал Ратко Младич, който е основен обвиняем за геноцида, е все още на свобода четиринадесет години по-късно. Радован Караджич, тогава президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, е вече предаден на МНТБЮ.
Всяка година се откриват нови тела на жертви от масови гробове в областта, които се идентифицират чрез ДНК анализ, информира АП.
USD
CHF
EUR
GBP
QWERTY
на 12.07.2009 в 07:00:40 #18HA 11 Юли се навършиха 14 години от клането в Сребреница... Поклон пред паметта на жертвите...
QWERTY
на 12.07.2009 в 06:54:27 #17Поклон пред паметта на жертвите!!! Кланетата в Сребреница са СРАМ, СРАМ за миротворците на ООН най-напред, и после за цялата Световна общност, за това, че допускат безнаказано кланетата на Босненци... Причината за бързата реакция на НАТО в Косово през 1999 г. е именно действията на Босненските Сърби през войната от 1993-95 година... тогава Сръбските бандюги (имащи наглостта да се наричт "четници") извършват маса жестокости - изнасилвания, кланета, етнически прочиствания. Вярно е, че и другите две страни правят същото, но Сърбите действат в много по-големи развери от Хървати и Босненци взети заедно.
Цепеница
на 12.07.2009 в 01:13:28 #16бях в СРЕБРЕНИЦА след ужасиите . навсякъде имаше транспаранти с фотоапарати с кръст . ( за кихано - означава забранено снимането). кошмара който видях не се нуждае от снимки за да го запомня за цял живот . сигурно същите ужаси са видели европейците след АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ в БЪЛГАРИЯ . СЪРБИТЕ и ТУРЦИТЕ са срам за ЕВРОПА и за човечеството .
Кинтаро
на 11.07.2009 в 22:46:21 #15А бе сштъуркел оскубан да не мислиш, че на някой му пука за сатанинските чифути къде непрекъснато серат медиите с некъв измислен "холоукост"!
Gascoigne
на 11.07.2009 в 20:33:51 #14сърбите са най-малоумната и безчовечна нация!
Кинтаро
на 11.07.2009 в 20:00:37 #13А помен за хилядите невинни палестинци избити наскоро от чифутският агресор кога ще се прави???!!!?!?!?
Вальо Tоплото
на 11.07.2009 в 19:59:32 #12В Сребеница погребват 534 жертви на кланета. Още! Още!!
Краен радикал
на 11.07.2009 в 19:18:37 #11Отново двойни и тройни стандарти. В Сребреница наистина е било нещо ужасно, но се говори само затова и за престъпленията на Р.Младич. Що не се говори за престъпленията на бошняците, на муджахедините, дето Изетбегович с американска помощ ги вкара в Босна. Не по-малки са били и престъпленията на хърватите / разни възкръснали усташи от Вт.св.война/ към сърбите. Ами за косовския престъпник Агим Чеку, дето нашата държава официално показа колко е сервилна и зависима. Който се интересува, може да попрочете това-онова какво са правили "невинните бошняци" от свидетели на събитията в Босна. Мисля, че имаше една книга от някакъв български лекар, който е бил там по време на войната, чел съм я отдавна, ужасяващи неща. Не си спомням заглавието, ама май беше Босна моя живот
човекът с резачката
на 11.07.2009 в 19:16:53 #10Само 500 !!! жалко, следващия път да са повече
Трезвият глас
на 11.07.2009 в 18:53:39 #9А за6то никъде не се говори за престъпника Агим 4еку? БГ-прокуратура го освободи, вместо да го предаде на Интерпол? За6то ме занимавате с тези само с тезимусулмани? А има и други - тези в Ирак, Афганистан и Пакистан, които са подложени на НАТОвска агресия
85262
на 11.07.2009 в 18:37:29 #8Не е болен, а знае за какво става на дума. Аз също знам.
Mишугa
на 11.07.2009 в 18:15:08 #7Той си говори,денонощно Путя му нашепва страхотии в главата
shtarkel
на 11.07.2009 в 18:00:01 #6Kihano6,ти си болен пич!Прегледай се!Поговори с някого!Не се заяждам!
Kihano6
на 11.07.2009 в 17:20:22 #5Това са "демократичните" методи на "хуманния" Запад.
Kihano6
на 11.07.2009 в 17:18:45 #4"Клането" в Рачак, станало повод за войната на НАТО срешу Сърбия също е постановка Финландски експерт пише в автобиографията си, че докладът й за клането в Рачак, послужил за повод на НАТО да бомбардира месеци наред Сърбия през 1999 година, е бил написан под натиск, пише агенция b92. Натискът е дошъл от американския дипломат Уилям Уокър, който по времето е бил начело на наблюдаващата мисия на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) в Косово. Мисията на Уокър заяви, че жертвите на клането в село Рачак, Косово, са етнически албанци, а „престъплението” е извършено от сръбски войници. Именно това събитие се счита за последната капка, която преля чашата на търпението на НАТО и предизвика 78-дневното нападение над западната съседка. Докладът, на който се позовава тогава мнението на ОССЕ, е написан от съдебния стоматолог Хелена Ранта, която през 99-та година води екипа от специалисти, разследвали смъртта на 40 души в населеното предимно с етнически албанци селце Рачак. Сега обаче 62-годишната Ранта публикува автобиография, в която пише, че Уокър настоявал да е „по-убедеителна” в доклада си за набедените сръбски престъпления. Миналата седмица тя направи промоция на книгата в Хелзинки, по време на която каза, че натиск й е оказван и от финландското външно министерство. Докато финландската стоматоложка подготвяла доклада си, Уокър счупил молив на две и я замерил с парчетата, недоволен, че „не е достатъчно убедителна” в мнението си. От Хелзинки пък я натискали с имейли да стигне до „по-дълбоки заключения”. Още миналата години пред руски журналисти Ранта намеква, че истината за Рачак не е такава, каквато я представя НАТО. „Уокър беше ужасен от резултатите от нашето разследване. Аз бях объркана и не можех да му дам отговора, който искаше да чуе. Намерените тела бяха на косовски терористи, сръбски войници и няколко селяни. Сега съм готова да говоря публично за истинските резултати от разследването.” През 1999 година обаче, пред европейски и американски камери Ранта нарече случилото се в Ранчак „престъпление срещу човечеството”, а през 2003 година свидетелства срещу Слободан Милошевич пред Международния трибунал в Хага. В статия на финландския журналист Ари Русила, експерт по Балканите, се казва, че по време на разследването си Ранта е искала да се съсредоточи върху научната работа, без политически влияния, но е била поставена под натиск през цялото време. От външното министерство на Финландия я „помолили” да си спести точния брой и вид на изстреляните край Рачак смъртоносни куршуми. Той добавя, че има версии, според които мисията на Уокър е имала за цел да набеди сръбската армия в клане. Всъщност край Рачак е имало престрелка на сръбските сили с Армията за освобождение на Косово. След това албанците преоблекли загиналите в цивилни дрехи, за да изглежда сякаш сърбите са избили невинни селяни, и извикали наблюдателите от ОССЕ.
Kihano6
на 11.07.2009 в 17:15:35 #3продължение от пост 2 Не след дълго в публицистичния език се появиха емоционални термини като “сръбските лагери на смъртта”, които извикват в общественото съзнание спомена за Аушвиц и газовите камери!” Записът на интервюто, с което Харф си спечели световна макар и зла слава, неотстъпваща на “славата” на Лори ФицПегадо, може да се намери в книгата “Истината за Югославия не беше казана” (изд. “Албин Мишел” С.A, 1993), която Мерлино написа покъсно, както и в десетки други публикации, например в статията на Йоханан Рамати “Как да спрем войната в Югославия”, препечатана от “Мидстрийм еврейски месечник”на сайта на канадския “Център за мир на Балканите” (www.balkanpeace.org/cib/bac/bac09.shtml) Мерлино: Но когато сте направили това, с “Нюздей”, вие не сте представили доказателства, че то е истина. Харф: Нашата работа не е да потвърждаваме информация. Работата ни е да ускорим циркулацията на такъв тип информация, която е благоприятна за нас, така че тя да стигне до предварително подбрани мишени. Не предоставихме доказателства, че в Босна е имало сръбски концлагери, но направихме много известен факта, че “Нюздей” твърди, че там има концлагери! Мерлино: Наясно ли сте каква огромна отговорност носите? Харф: Ние сме професионалисти. Имахме задача и я изпълнихме. На нас не ни плащат да бъдем морални. Кървавият бизнес на фирми като “Рудър Фин” и “Хил и Ноултън” започва при инсценирането на действителни убийства, в които на случайния човек, имал злата съдба да попадне в “масовката” на клипа, е съдено да срещне нелепата смърт, без дори да разбира защо. Найнашумелите “филми” от този PR жанр, подробно заснети с камера, са двете кланетата на сараевския пазар Маркале. През февруари, 1994 г. на този пазар избухва предварително заложена мина, която отнема живота на 68 мюсюлмани. Наблюдателите на ООН потвърждават, че минометен огън не е имало, че хората на Изетбегович са поставили мината и са принесли в жертва собствените си сънародници, за да обвинят след това сърбите, тъй като искат да си осигурят претекст за намеса на НАТО точно преди началото на мирните преговори. През август, 1995 г. пак там, избухва друга мина, при което загиват нови десетки мюсюлмани, други остават осакатени за цял живот. Твърденията на Изетбегович, че това е минометен огън от сръбски позиции извън града, се оказват опровергани лесно и от балистичната експертиза. Радарът също не е засякъл минометен огън. В своето специално проучване на тези кървави инциденти, американската агенция за стратегически анализи “Defence & Foreign Аffairs Strategic Policy” (http://www.strategicstudies.org/defense.htm ), т. 23, 1995: подчертава, че "правителството в Сараево постави мините на пазара, за да обвини сърбите за “атака с минометен огън срещу невинни граждани”. Една от очевидките, които дават показания пред комисията на ООН и която наблюдавала от своя прозорец августовския взрив, казва, че пазарът Маркале бил заобиколен от коли на телевизията и няколко линейки десетина минути преди самия взрив! И това не са единствените случаи, в който Изетбегович избива собствените си мюсюлмани пред камерите Така биват избити хора в издевателството, известно като “убийството на опашката пред хлебарницата” (май, 1992 г, на улица “Васе Мишкин”) и при взрива на сараевското гробище. Освен това със снайпери, от мюсюлмански позиции са убивани отделни минувачи, и дори служители на ООН. В друг доклад от 29 февруари, 1996 г. Defence & Foreign Affairs подробно разглежда участието на ислямски наемници при предварителното полагане на тези взривове. Ето цитат от този доклад: “Надеждни източници в Сараево потвърдиха, че броят на муджахедините, които се бият в Босна и Херцеговина в подкрепа на Изетбегович е между 15 000 и 20 000. Половината от тях са обединени в специална дивизия, носеща името на някогашната фашистка мюсюлманска СС дивизия “Ханжар” от 40те години. Един американски конгресмен казва: “Знаем, че босненските мюсюлмани са не помалко варвари от който и да е друг народ на Балканите, но въпреки това Белия дом не желае да се вслуша в никой от Конгреса или съюзниците…” Ясно е, че Изетбегович е само един член на бандата, планирала убийствата, за да си осигури претекст за война. А медиите знаят къде ще избухне мина и са там, с приготвени камери десет минути преди това, защото, както казва Харф, “те имат задача и трябва да я изпълнят”. Целта е в общественото съзнание да се насади чувството, че сърбите са “агресори” в земята, която населяват от векове. Шефът на разузнавателния отдел на ЮНПРОФОР Джон Срей коментира “успеха” на “Рудър Фин” така: “Паралелът с Холокоста предизвиква емоционални реакции у хора, непознаващи технологията на медиите. Сърбите, които страдаха в мюсюлмански лагери, бяха представени в телевизионните клипове като мюсюлмани. Етническото прочистване, което мюсюлманите извършваха, беше игнорирано. Бяха изфабрикувани информации за масови изнасилвания. Тези отвратителни примери се възприемаха от обикновената публика без сянка от съмнение.” Митеран споменава в книгата си “Години на прощаване” за разговор с Бутрос Гали, който казал, че и двата взрива на Маркале са дело на Изетбегович и за това има неопровержими доказателства, но те не били огласени от съображения за “политическа целесъобразност”. И тъй, въпреки съобщенията на ООН, анализите на стратегическите центрове и свидетелствата, кадрите тръгват по медиите с коментари, приписващи тези престъпления на сърбите. Така налага “политическата целесъобразност”. А тя е, че след операция “Буря”в Краина, НАТО иска да проведе операция “Преднамерена сила” (29 август, 1995) в Босна, т.е. да избие и прогони останалите сърби, за да откъсне парче сръбска земя и да направи на него ислямска държава в Европа. Затова са му нужни сценаристи като “Рудър Фин” и “Хил и Ноултън” производители на кървища и пепелища по заявка на клиента.
Kihano6
на 11.07.2009 в 17:11:31 #2И още Светът срещу новото световно безредие Планираните убийства – претекст за война “Рудър Фин” накара евреите да се борят за каузата на усташкото движение и мюсюлманската фашистка СС дивизия “Ханжар” Във вчерашния брой публикувахме: Как медиите се превръщат във фактори за социална манипулация. За да оправдае военния си бюджет, САЩ създава нации – престъпници и разпалва на конфликти в стратегически райони. Тамара Шишманова Съгласно американското законодателство, всички PR агенции, които работят за чужди правителства, трябва да се регистрират в министерството на правосъдието. В книгата “НАТО на Балканите” един от авторите, Бари Литучи, описва документите в този публичен регистър, според които през 1992 г. босненското правителство е наело PR агенциите “Рудър Фин Глоубъл Паблик Афеърс” и “Хил и Ноултън”, всяка срещу 12 000 долара на месец, плюс покриване на всички разходи за дейността, със задачата “да изграждат положителен имидж на босненското правителство пред Конгреса, правителството на САЩ и медиите”. Същите две фирми са имали договори с хърватското правителство срещу 16,000 долара на месец плюс разходите. Освен тях, Туджман е наел и агенцията “Уотърман и съдружници”, т.е Хърватия разполагала с три PR агенции, наети да популяризират каузата на Хърватска срещу Югославия. Според копие на документ в регистъра, с дата 1 ноември, 1992 г., несъществуващата държава “Република Косова” е сключила пак с “Рудър Фин” договор за PR услуги срещу скромната сума от 5 000 долара на месец при същите условия. Пак от документ в същия регистър става ясно, че и двете фирми са получавали еднократни преводи, между които например 200 000 долара, преведени на “Рудър Фин” от Изетбегович. Дотук имаме милиони долари печалба годишно Но това са, разбира се, сам онази част от доходите, които фирмите са решили да декларират официално. За регистъра остават неизвестни скритите суми, изплатени като “разходи за дейността”, които многократно надхвърлят официално обявеното възнаграждение. В статията “Неолиберализмът: Балканският сценарий”, проф. Хари Клийвър от Тексаския университет посочва, че “Хил и Ноултън” са получили 11 милиона лири стерлинги (около $16 милиона) от Кувейт. (www.eco.utexаs.edu/faculty/Cleaver/wk2balkans.html). От статия на Aртър Роуз “Сълзливи показания тласнаха Америка във война” (“Сан Франциско Кроникл” 18 октомври, 1992) научаваме, че само за предварителното проучване на общественото мнение в СAЩ към Ирак и Кувейт, “Хил и Ноултън” е таксувала кувейтските си клиенти с $1 милион. Тя, естествено, не е била единствената. Показателно е заглавието в “Лос Анджелис Таймс” от 8 юли, 1992 г.: “Бивш американски пратеник в Бахрейн и шефовете на “Кънсърватив дайджест” тайно взели $7.7 милиона от Кувейт, за да тласнат САЩ към интервенция срещу Ирак”. По абсурдната логика на ембаргата, които ООН има порочния навик да налага над разни “народипрестъпници” по заповед на САЩ, на Югославия е забранено да наеме световно известна фирма, която да представя нейните интереси в международните медии. Голяма част от “информацията” за конфликтите в Югославия, които ние получавахме чрез Големите Медии, като CNN, представлява клипове, изработени в студиата на тези PR фирми и поднасяни като репортажи, съобщения, интервюта с ключови фигури, съдържащи ключови фрази, в които и въпросите и отговорите са предварително съчинени, като се почне от найпрозрачните лъжи в измислени биографии на “ключовите фигури”, та до сценариите за масови убийства, подобни на двете кланета на сараевския пазар Маркале, или в албанското село Рачак, Този тип фирми, подобно на “хуманитарните” и другите техни посестрими, които под етикета на “неправителствени” и “частни” организации действат на Балканите вече 10 години, докато военните се занимават с мироналагане и мироопазване, не се отчитат пред никого за своите действия и не носят никаква отговорност пред никакви инстанции за информацията, която поднасят в медиите. Чрез тях западните правителства, и найвече САЩ, придобиват неограничени възможности за постигане на скрити политически цели Според Джим Харф, президент на Рудър Фин, “една съвременна война не може да бъде спечелена без добра PR агенция, особено ако се налага да убедите ООН, че трябва да прилага специални мерки” (“Спектейтър”,12 февруари, 1993 г.). Голямата, макар и зла слава на Харф, която може да съперничи с тази на Лори Фиц-Пегадо, идва обаче с телевизионното му интервю с Жак Мерлино, редактор и зам.директор на френския канал F2. Ето част от неговата изповед: “Да ви кажа честно, огромното мнозинство от американците не знаеха в кой край Африка да търсят Босна. Никой не разбираше какво става там. С един изстрел ние успяхме да им предложим една проста, понятна история за лошите и добрите… По хиляди причини, найвече исторически, еврейските интелектуалци и еврейските организации се отнасят враждебно към хърватите и босненските мюсюлмани. Нашата задача беше да обърнем тяхното мнение на 180 градуса. И ние го постигнахме майсторски, между 2 и 5 август, 1992 г, когато пуснахме статията за сръбските концлагери в нюйоркския вестник “Нюздей””. Развеселен, Харф продължава да обяснява, че снимката публикувана в статията, представяща един много слаб мъж с хлътнали гърди, всъщност няма текст и следователно, нищо не доказва. Внушението обаче е, че това е “босненски мюсюлманин в сръбски лагер на смъртта” (Истината за тази снимка излезе наяве едва през 1999 г.) “Срещнахме се с три еврейски организации : Лигата против клеветата на Б’Ней Брит, Американския еврейски комитет и Американския Еврейски конгрес казва Харф Предложихме им да подготвят притурка към Ню Йорк Таймс и да организират протест пред сградата на ООН. Това наистина проработи! Въвличането на еврейските организации на страната на мюсюлманите беше покер от найвисша класа! Веднага след това стана възможно да направим връзката между сърбите и нацистите. Не след дълго в публицистичния език се появиха емоционални термини като “сръбските лагери на смъртта”, които извикват в общественото съзнание
Kihano6
на 11.07.2009 в 17:10:08 #1Интересно колко бързо нюфса укриха предишната новина (пак от днес) по тази тема. А именно http://news.ibox.bg/material/id_812482605/fpage_1/#clist може би е заради серията постинги от следния характер "Най-нашумели филми от споменатия ПР-жанр, подробно заснети с камера, са за двете кланета на сараевския пазар "Маркале". Първото е през февруари 1994 г., когато на този пазар избухва предварително заложена мина, която отнема живота на 68 мюсюлмани. тогава наблюдатели на ООН потвърждават, че минометен огън не е имало, а привърженици на Алия Изетбегович са поставили мината, за да обвинят сърбите за този акт и да си осигурят претекст за отмъщения и намеса на НАТО в конфликта още преди приключване на мирните преговори. Второто буквално "клане" е през август 1995 г., пак на този пазар, когато загиват нови десетки мюсюлмани, а други стават осакатени за цял живот. И втория път балистичната експертиза отхвърля тезата, че това е минометен огън от сръбски позиции извън града. В своето специално проучване на кървавите инциденти, американската агенция за стратегически анализи този път коректно подчертава, че "правителствените кръгове в Сараево постави нарочно мините на пазара, за да обвини сърбите за атака с минометен огън срещу невинни граждани" и да осуети всякакви преговори за примирие. Франсоа митеран (бивш президент на Франция) пише в книгата си "Години на прощаване" за разговора си с бутрос Гали (по това време генсек на ООН), който убедено казва, че и двата взрива на "Маркале" са дело на Изетбегович и за това има неопровержими доказателства, но те не били медийно огласени от събражения за "политическа целесъбрзност". Въпреки съобщенията на ООН, анализите на стратегическите центрове и свидетелствата на очевидци, "клиповете" - кадрите на ужасите, приписващи тези престъпления на сърбите, въпреки твърденията на Бутрос Гали и Митеран за налагане на "политическа целесъобразност" в медийните информации, след операция "Буря" в крайна, силите на НАТО искат да продължат и с провеждането на "Преднамерена сила" (29 октомври 1995 г. в Босна), за да бъдат прогонени останалите сърби оттам, да се откъсне парче сръбска земя и да бъде осъществена идеята за изграждане на ислямска държава в центъра на Европа. ...Но натовските стратези продължават своят непопулярна война на Балканите и по-късно, през 1999 г. в Косово, за да изградят там втората ислямска държава в центъра на цивилизована християнска Европа... пита се - на кого беше нужно всичко това?..." Имаме достатъчно факти, за да призовем: бойкотирайте този чудовищно измислен мюсюлмански празник, той е една груба еврейска ПР-манипулация на съвременното човечество!