Вагнер и сърбите - наети да изтезават и екзекутират

Сърбия отдавна знае за тесните връзки между своята процъфтяваща крайна националистическа общност и Русия. Но едва този месец президентът Александър Вучич остро разкритикува наемническата група Вагнер, която сега е част от руската държава, за вербуването на сърби за войната в Украйна, отбелязвайки, че това е "против нашите правила", пише за CEPA, Ксения Кирилова, която е анализатор, фокусиран върху руското общество, манталитет, пропаганда и външна политика, автор на множество статии за фондация Джеймстаун, за Atlantic Council, Stratfor и други.

Защо сега? Това изявление почти сигурно е свързано с възражение от страна на съветника на Държавния департамент на САЩ Дерек Чолет, който по-рано изрази тревога, че организацията на Пригожин се опитва да вербува бойци в Сърбия и други страни. Шолет отбеляза, че това е недопустимо и че той лично е изразил тези опасения по време на разговорите в Белград със сръбския лидер.

Но въпреки че Вучич направи това, което беше помолен, вероятността от решителни действия от страна на правителството е спорна. Редица сръбски проукраински активисти, включително представители на новата антивоенна вълна на емиграция от Русия, казват, че сръбските власти съзнателно позволяват операциите на прословутата наемническа група в Сърбия и са дали директни заповеди да няма намеса в подобни дейности.

Те сочат с пръст Александър Вулин, директор на сръбската правителствена агенция за сигурност и информация, тайната полиция на страната. На 19 януари група активисти начело със сръбския адвокат Чедомир Стойкович заведе дело срещу Вулин, както и срещу руския посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко и Вагнер. Делото обвинява всички посочени лица и организации в подпомагане на набирането на сърби за войната.

Това не е някакъв полет на фантазията. След първоначалното нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г. има много известни случаи на присъединяване на сърби към руските сили. През лятото на 2015 г. жителите на Хорловка, окупирана от проруските бойци в Донбас, казаха, че окупационните власти са изпратили въоръжени сърби, за да изкоренят несъгласието. По думите им "повечето сърби дори не говореха руски и затова бяха заети предимно с арестуването на заподозрени, затварянето им, както и с изтезанията и екзекуциите". 

През 2016 г. сръбският активист Венцислав Буич, който е работил в тясно сътрудничество със сръбските радикали и техните съюзници в Москва, каза на пресата как представители на прокремълската организация Рус Молодая са имали планове да дестабилизират Сърбия, ако страната започне да следва прозападен курс. Според Буич схемата разчита на мрежа от спящи агенти в цяла Сърбия, които ще се стремят да организират антизападни въстания, когато настъпи моментът.

Бившият проруски активист показа и видео, в което ръководителят на радикалната организация "Сръбски вълци" Александър Синджелич признава близки връзки с руското министерство на отбраната. По-специално Синелич казва, че именно той е помогнал на руските военни да изберат сърби, които да участват в окупацията на Крим. Малко след това се твърдеше, че проруските сръбски радикали са се присъединили към руския опит за сваляне на правителството на Черна гора.

Сръбското правителство отговори със законодателство, според което участието във въоръжени конфликти на чужда територия е престъпление, наказуемо с до седем години лишаване от свобода. Но изглежда, че страхът от затвора не спира сръбските радикали. По-специално, така нареченият Руско-сръбски център за приятелство и сътрудничество Орли (Орли, или Орлови на сръбски) продължава открито да публикува видео интервюта в социалните медии с, както ги нарича, сръбски доброволци, които се бият за Русия в Украйна.

Към края на миналата година стана известно, че сръбският ултранационалист Демян Кнежевич и един от организаторите на сръбската опозиция в Косово Зоран Лекич са посетили новопостроената централа на Вагнер в Санкт Петербург. Според съобщения в медиите турнето им е организирано от директора на Орли Александър Лисов. След това Кнежевич каза, че вижда необходимостта да се осигури "колкото е възможно сътрудничество и помощ от Руската федерация и руската армия в случай на конфликт в Косово".

Прокремълските медии не отричат, че сръбски гости са посетили центъра на Вагнер, но настояват, че организацията на Пригожин не е вербувала сърби, тъй като "ескалацията в Косово" означава, че сърбите искат да останат близо до дома си. Самият Пригожин, коментирайки обвиненията на Дерек Шолет, по характерния си начин заяви, че Вагнер не са имали контакти със Сърбия, а вместо това "ще участват в междуетнически конфликт на територията на Съединените щати".

Телеграм каналът Злий Орови е домакин на пропагандисти, които редовно се занимават с тормоз и обиди срещу руските изгнаници, които станаха особено силни, след като емигрантите основаха група, наречена Руско демократично общество в Сърбия. Впоследствие сръбската прокуратура беше принудена да образува наказателно дело заради смъртни заплахи срещу антивоенните активисти Петър Никитин и Станислав Суслов.

Въпреки това подкрепата за Русия сред сръбското население е много висока. Според черногорския политически анализатор Любомир Филипович руското влияние в Сърбия е широко и вероятно ще остане такова дори ако страната бъде напълно интегрирана в ЕС.

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че през последните осем години проправителствените сръбски медии разпространяват пропагандни наративи на Кремъл относно конфликта на Русия с Украйна. Няма да е лесно да се излекуват последствията.

Мрежата на Вагнер на Балканите

В полезрението след опитите за вербуване в страните от региона