Високо напрежение на границата НАТО-Беларус

Полша ще разположи повече войски на границата с Беларус, след като обвини Минск в нарушаване на въздушното й пространство, повишавайки напрежението между члена на НАТО и ключов съюзник на Кремъл във все по-нестабилния пейзаж на сигурността в Европа, пише СиЕнЕн.

Варшава каза, че два беларуски хеликоптера предполагаемо са нарушили полското въздушно пространство по време на учения във вторник, което беларуското министерство на отбраната категорично отрече и отхвърли като "пресилено".

Това дойде на фона на повишена активност в близост до тънка ивица земя между Полша и Литва, известна като пропаст или коридор Сувалки, към която се движат войски от руската наемническа група Вагнер в очевиден опит да увеличат натиска върху членовете на НАТО и ЕС.

Беларуският лидер Александър Лукашенко посредничи в сделка за спиране на неуспешния бунт на Вагнер срещу Москва, след което се съобщава, че хиляди наемни бойци са изпратени в Беларус.

Минск е информирал Варшава за учението, но преминаването на границата се е състояло в района на източната Бяловежа на "много ниска надморска височина, което затруднява откриването от радарни системи", се казва в изявление на полското министерство на отбраната.

Впоследствие полският министър на отбраната Мариуш Блашчак нареди да бъдат разположени повече войски и бойни хеликоптери по границата, добави министерството.

Министерството на отбраната на Беларус заяви, че "няма нарушения на въздушното пространство от хеликоптери Ми-24 и Ми-8".

"Обвиненията за нарушаване на границата на Полша от вертолети Ми-24 и Ми-8 на ВВС и ПВО на Беларус са пресилени и са отправени от полското военно-политическо ръководство, за да оправдаят струпването на сили. и означава близо до беларуската граница", каза министерството в Telegram.

Полша следи над 100 наемници на „Вагнер“ в Сувалския коридор

Вероятно ще се маскират като беларуски граничари

Риск от "пълномащабна война"

Полша информира НАТО за инцидента, за който се твърди, че е станал на юг от пропастта Сувалки, която е стратегически важна за НАТО, ЕС, Русия и Беларус.

Граничният регион свързва руския анклав Калининград с Беларус и е единствената сухопътна връзка между балтийските държави и останалата част от ЕС.

Миналата седмица полският премиер Матеуш Моравецки каза, че наемниците на Вагнер се насочват към коридора Сувалки през Гродно, град в западна Беларус, в ситуация, която "става още по-опасна", тъй като руско-съюзническите сили се опитват да увеличат присъствието си близо до границата на НАТО.

Във вторник полският заместник-министър на външните работи Павел Жаблонски каза пред местната радиостанция RMF.FM, че "за съжаление" може да има повече провокации от беларуските и руските сили в бъдеще.

Барбара Йоксън, преподавател по международна политика в университета Ланкастър в Северна Англия, каза, че Варшава "гледа на Беларус като съучастник в настоящата криза на европейската сигурност".

Москва използва беларуска територия, за да улесни инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., укрепвайки връзките между Путин и беларуския лидер Александър Лукашенко.

"Разполагането на войски в пропастта Сувалки би осигурило пряка връзка между Русия и Калининград, което го прави жизненоважна цел за режима на Путин", каза Йоксън пред CNN.

"Чрез разполагане на войски както от запад (Калининград), така и от изток (Беларус), Русия ще може ефективно да отреже балтийските държави от своите съюзници в НАТО в Централна и Западна Европа. Това би позволило на Путин потенциално да нахлуе в страни като Литва, Латвия или Естония.

Войната в Украйна накара западните лидери от блока да преосмислят стратегията си за национална сигурност в лицето на Путин, който исторически се е опитвал да подкопае разширяването на НАТО в Европа.

"Ако Русия разположи войски в пропастта Сувалки, това вероятно ще предизвика незабавна военна реакция от други страни от НАТО, които ще го видят като пряка атака срещу своите държави-членки в региона", добави Йоксън.

"Подобен ход би сигнализирал, че Русия е готова да ескалира конфронтацията си с НАТО до пълномащабна война и да рискува ядрена ескалация и от двете страни."

Дипломатически спор

Отделно във вторник Варшава привика украинския посланик в Полша, след като полски външнополитически съветник обвини Киев, че е неблагодарен за подкрепата на Полша при износа на зърно.

През юли Русия се оттегли от сделка, която позволяваше безопасното преминаване на украинско зърно от южните пристанища в региона, повишавайки цените на пшеницата и оказвайки натиск върху страните от Глобалния юг, които разчитат на решаващия износ.

Пет страни от ЕС, четири от които граничат с Украйна - Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България - отмениха санкциите върху вноса на украинско зърно, които те бяха въвели, за да защитят собствената си селскостопанска индустрия.

Но във вторник Киев призова полския посланик в Украйна, след като ръководителят на президентската служба за международна политика Марчин Пржидач каза в понеделник, че трябва да "започнете да оценявате каква роля е изиграла Полша за Украйна през последните месеци и години".

Киев заяви, че "изявленията за предполагаемата неблагодарност на украинците за помощта на Република Полша не отразяват реалността и като такива са неприемливи".

В него се добавя, че приятелството между Украйна и Полша е "далеч по-дълбоко от политическия прагматизъм", като се подчертава, че "никакви изявления няма да ни попречат да се борим заедно за мир и изграждане на общо европейско бъдеще".

Киев извика полския посланик заради „неприемливи“ коментари

Твърденията за неблагодарноста на украинците били неверни и неприемливи

Полша, Литва и Латвия изпращат повече войски до границите си на фона на нарастващите страхове, че наемниците на Вагнер в Беларус ще атакуват страните от НАТО с "хибридни атаки", пише "Дейли мейл".

Страните от НАТО, разположени по източния фронт на алианса, засилват отбраната по границите си на фона на нарастваща загриженост относно дейностите на наемниците от групата Вагнер в съседна Беларус.

Полша, Литва и Латвия - членове на НАТО и Европейския съюз, които граничат с Беларус - вече бяха нащрек, откакто голям брой мигранти и бежанци започнаха да пристигат на техните граници от Беларус преди две години.

Те обвиниха Лукашенко, съюзник на Русия, в отваряне на миграционния маршрут в акт на "хибридна война", целящ да създаде нестабилност на Запада. Сега опасенията нараснаха още повече, след като войските на Вагнер започнаха да пристигат в Беларус след краткотрайния им бунт в Русия и на бойците на Вагнер беше предложено убежище в Беларус, където оттогава обучават силите на Минск във военни полеви лагери.

В отговор Полша, Литва и Латвия казват, че разполагат повече войски и оборудване по границите си.

Инцидент във вторник добави още повече опасенията, като два беларуски хеликоптера навлязоха в полското въздушно пространство на ниска височина, докато извършваха учения. Министерството на отбраната на Полша съобщи за инцидента на НАТО, което заяви в сряда, че следи ситуацията.

"НАТО следи отблизо ситуацията по източните си граници, включително вчерашния инцидент, при който два белоруски военни хеликоптера навлязоха за кратко във въздушното пространство на Полша на ниска надморска височина", каза представител на НАТО при обичайно условие за анонимност.

"Ние сме в тесен контакт с полските власти по този въпрос и ще продължим да правим необходимото, за да гарантираме, че цялата територия на Алианса остава сигурна."

Гунтис Пуятс, началник на Латвийската държавна гранична охрана, каза в сряда за латвийските медии, че рисковете за сигурността в непосредствена близост до границата с Беларус са високи, откакто Минск започна да използва мигрантите като инструмент за "хибридна война", но са нараснали с пристигането на Вагнер.

Той каза, че граничните служители са започнали да обучават специална оперативна група в отговор.

Президентът на Литва Гитанас Науседа каза тази седмица, че би било изкушаващо групата Вагнер да използва присъствието си близо до литовската граница "за различни провокации".

"Така че мисля, че заплахата е сериозна", каза Науседа по време на посещение в понеделник на място на границата с Беларус, където седем литовски офицери бяха убити от съветски парашутисти преди 32 години.

Други предполагат, че не трябва да се надценяват възможностите на въоръжената група.

Лауринас Касиунас, председател на комисията по национална сигурност и отбрана на Сейма, каза пред репортери, че наемниците на Вагнер в Беларус със сегашната си бойна мощ не представляват конвенционална военна заплаха.

Дали те представляват голяма заплаха в бъдеще, каза той, "ще зависи от по-нататъшните сценарии, как са въоръжени и техните заповеди".

Свързана с Вагнер атака на територия на НАТО би представлявала основание за влизането на алианса във въоръжен конфликт.

Най-малко 5000 войници от Вагнер са се пребазирали в Беларус, където трябва да обучават армията на автократа Лукашенко.

Литва обяви Вагнер за терористична организация, а полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обеща на 18 юли да подсили границата си с две допълнителни военни бригади поради присъствието на групата Вагнер.

Границата между Полша и Литва е определяна като "най-слабото звено" на НАТО.

В Полша обаче някои критици на правителството смятат, че то преувеличава заплахата от Вагнер, за да се представи като силно по отношение на сигурността преди парламентарните избори тази есен.

Лидерът на опозицията Доналд Туск обвини управляващата партия, че използва Вагнер, за да подклажда страх преди изборите, нещо, което партията отрече.

Някои поляци също обвиниха властите, че са отказали първоначално да признаят, че беларуските хеликоптери са навлезли във въздушното пространство на Полша във вторник.

Първоначално военните настояваха, че беларуска машина не е влизала в Полша. Но след като местни жители публикуваха снимки в социалните медии на самолети с беларуски знаци на няколко километра от границата с Полша, Министерството на отбраната излезе с изявление, в което се казва, че това е вярно.

Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд каза по-рано тази седмица, че Съединените щати гледат на групата Вагнер - чиито сили са се сражавали в Украйна и също са действали в Африка - като на заплаха.

"Видяхме злонамерените им усилия на африканския континент. Така че със сигурност се тревожим, че тази група, по заповед на руското правителство - тъй като те не работят независимо от руското правителство - е заплаха за всички нас", каза Томас-Грийнфийлд пред репортери.

"И ние трябва да гарантираме, че посланието е ясно, че всякакви атаки от групата Вагнер ще бъдат разглеждани като атака от руското правителство."

Междувременно руското министерство на отбраната съобщи, че е започнало военноморски учения с бойни стрелби в Балтийско море в сряда, засилвайки напрежението с източните страни от НАТО.

За последно Русия проведе масови военни учения в Балтийско море през юни, два месеца след като Финландия стана най-новият член на НАТО. Ученията се проведоха по същото време, когато НАТО провежда свои учения в Балтийско море.

Руските учения, обявени в сряда, ще включват повече персонал и самолети от последния кръг и ще включват използване на бойни оръжия.

Руското министерство на отбраната каза, че главнокомандващият на флота адмирал Николай Евменов ще наблюдава ученията, които имат за цел да тестват "готовността на флота да защитава националните интереси на Руската федерация в оперативно важна област".

Ученията Ocean Shield-2023 ще включват сили, практикуващи как да "защитят морските пътища, да транспортират войски и военни товари, както и да защитават бреговата линия", каза министерството. Повече от 200 бойни учения ще включват около 6000 души персонал, 30 военни кораба и лодки и 30 самолета.

Руският президент Владимир Путин отдавна се противопоставя на НАТО и се опитва да ограничи разширяването на западния военен алианс, особено към страни, които са били част от Съветския съюз.

Балтийските държави Латвия, Литва и Естония се присъединиха към НАТО през 2004 г.

ISW: "Вагнер" може да измести руската армия в Беларус

Това се казва в дневния анализ на ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната