С камбанен звън Хирошима, Япония, отбелязва 75-годишнината от пускането на първата в света атомна бомба над град.  На 6 август 1945 г. американски бомбардировач хвърли бомба, убивайки около 140 000 души

Три дни по-късно втора ядрена бомба е хвърлена от ВВС на САЩ върху Нагасаки. Две седмици по-късно Япония се предава, с което слага край на Втората световна война.

Премиерът на Япония Шиндзо Абе и кметът на Хирошима се присъединиха към оцелелите и потомците в градския парк на мира.

"На 6 август 1945 г. една атомна бомба унищожи нашия град. По онова време се говореше, че тук няма да расте нищо за 75 години и въпреки това, Хирошима се възстанови, превръщайки се в символ на мира", коментира кметът Казуми Мацуи.

Във видео послание генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова всички държави да подновят усилията за премахване на ядрените оръжия. "Разделението, недоверието и липсата на диалог заплашват да върнат света към неограничена стратегическа ядрена заплаха. Единственият начин за пълно премахване на ядрения риск е пълното премахване на ядрените оръжия."

Германия се предава на съюзническите сили през май 1945 г., но Втората световна война продължава в Азия, докато съюзниците се бият срещу Япония. САЩ вярват, че хвърлянето на ядрена бомба - след като Токио отхвърля по-ранен ултиматум за мир - ще наложи бързо предаване, без да рискува жертвите на САЩ на земята.

В утрото на 6 август 1945 г. американският бомбардировач B-29 "Енола Гей" хвърля над японския град Хирошима атомна бомба, наречена Little Boy (в превод - "малчуган"). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - Fat Man ("дебеланко"), с която е разрушен град Нагасаки.

Във връзка с това днешният ден е определен като Световен ден на борба за забрана на ядреното оръжие, както и Ден на Хирошима. До този момент САЩ не се извинили официално на Япония за употребата на двете ядрени бомби, чиято радиация все още отнема животи.

За пръв път човечеството използва най-разрушителното оръжие - атомното. За пръв път има масово еднократно избиване на хора - в "индустриални количества".

Смята се, че най-малко 70 000 души са били убити веднага при мащабния взрив, който изравнява града със земята. Десетки хиляди души загиват от наранявания, причинени от радиационно отравяне в следващите дни, седмици и месеци.

Жертвите са около 140 000 от 350 000 население на Хирошима и най-малко 74 000 души са убити от атомната бомба на САЩ, хвърлена върху Нагасаки.

Американските стратези решават, че ако се хвърлят в конвенционална схватка с врага, ще загинат стотици хиляди, може би милиони хора от двете страни. Тогава решават да прибегнат до новото оръжие - то ще вземе десетки хиляди жертви, но ще ускори края на войната и ще спести много повече жертви.

Така САЩ обяснява пред света защо е взела зловещото решение.

Това е единственият случай в човешката история до момента и единствените две ядрени бомби, които някога са използвани извън тестове и за унищожение на хора, пише БиБиСи. Има твърдения, че Япония вече е била на ръба на капитулацията и че бомбите са убили непропорционален брой цивилни.

Военният опит на Япония е довел до силно пацифистко движение в страната. На годишната годишнина на Хирошима правителството обикновено потвърждава ангажимента си към свят без ядрен произход. След войната Хирошима се превъплъщава в Град на мира и продължава да насърчава ядреното разоръжаване по целия свят.

75 години след като "Енола Гей" стовари бомбата от 31 000 фута над Хирошима, гледните точки към случилото се през този ден са все още дълбоко поляризирани, пише Рупърт Укнгфилд-Хейс за БиБиСи.

Хората, които преживяват за да разкажат, виждат себе си разбираемо като жертви на ужасно престъпление. Да разговаряш с "хибакуша" (оцелял) е дълбоко разтърсващо преживяване. Ужасите, на които са били свидетели, са почти немислими. Орди от хора приличащи на зомбита, кожата им се топи и виси от ръцете и лицата им; траурни вопли от хилядите, затиснати от срутени и горящи сгради; миризмата на изгоряла плът. По-късно идва и черният дъжд, мъчителната смърт от странен нов убиец - лъчева болест.

Но всеки посетител на Музея на мира в Хирошима може с основание да попита, къде е контекста? В крайна сметка атомните бомби не се появиха от нищото. Ще намерите оскъдни споменавания за изненадващата японска атака над Пърл Харбър, камо ли за ужасите на Нанкинското клане или за клането в Пелелиу, Манила, Иво Джима и Окинава. И така, за много японци Хирошима и Нагасаки стоят странно сами, откъснати от останалата история, символи на уникалната жертва на Япония, единствената страна, която някога е преживяла ядрена атака.

Липсата на контекст може да се почувства също толкова агресивно от другата страна. Когато за последно посетих Хирошима, попитах група гостуващи американски студенти какво са научили в училище за нападението. Един млад американец обобщи това така: "Америка положи огромни научни усилия. Резултатът беше, че набързо войната свърши." Идеята, че Хирошима приключи войната с един удар, е успокояваща, но тя не обяснява втората атака, срещу Нагасаки и доста други неща.

Преди "малчуганът" да бъде хвърлен над Хирошима, повече от 60 други японски градове вече са унищожени от американски запалителни бомби. Най-голямата смъртност от едно нападение не е Хирошима, а бомбардировката със запалителни бомби над Токио през март 1945 г. Атаката отнема живота на 105 000 цивилни животи. Този грозен рекорд остава и до днес.

Ето и още един малко известен факт, че още няколко атомни бомби са подготвяни за изпращане до остров Тиниан. Ако Япония не се беше предала на 15 август, американските ВВС бяха готови да продължат да хвърлят атомни бомби, докато това не стане.