Популациите на диви животни - бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби са отбелязали катастрофален спад в числеността си. Те са намалели средно с 69% от 1970 г. насам, сочи докладът на WWF "Жива планета".
Докладът излиза на всеки две години с актуални данни за състоянието на дивата природа, както и за рисковете и заплахите, пред които е изправена. Днес докладът определя тропическите райони като най-застрашените места на Земята.
Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество следят почти 32 000 популации от 5 230 вида. Проучванията показват, че биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Латинска Америка и Карибския басейн.
Експертите от WWF са притеснени, тъй като тези географски райони са сред най-богатите на биоразнообразие в света. Изключително сериозна е също и ситуацията в Африка и Азиатско-Тихоокеанския регион, където популациите на гръбначни животни са се свили със съответно 66% и 55%.
Под най-голям натиск са поставени сладководните видове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от видове. Според доклада това се дължи най-вече на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите видове риби.
Тежка е ситуацията с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за устойчиво развитие "Мамирауа" в Бразилия е спаднала с 2/3 само за две десетилетия. Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк "Каузи-Биега" в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрекъснато от 1977 г. насам.
Докладът сочи, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.
В рамките на пет години инспекциите у нас са регистрирани 2818 пострадали диви животни, сочи първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа в България, изготвено от WWF. Според данните повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244).
Кафявите мечки са все по-склонни да променят териториалния си обхват заради негативно човешко влияние. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на отпадъци в селата, е привлекателен за тях. Веднъж доближили се до населено място, мечките биват класифицирани като "проблемни".
Не по-малко притеснителна е и ситуацията с критично застрашените Дунавски динозаври - есетрите. Оцелели през последните 200 милиона години, днес те са изправени пред редица заплахи като бракониерство, изграждане на язовири, диги и водноелектрически централи, както и добив на пясък и чакъл от речното корито, показва още доклада на WWF.
USD
CHF
EUR
GBP
