Индонезия премества столицата си от Джакарта в тропическите гори на остров Борнео, на над 1000 км разстояние от настоящата столица, съобщава "Франс прес".

Предвижда се проектът да стартира в края на мандата на президента Джоко Уидодо през 2024 г.

Ето защо най-голямата икономика в Югоизточна Азия мести административния си център в Нусантара сред буйна растителност с биоразнообразие и дом на най-старите тропически гори в света:

Потъващ град

Джакарта потъва с тревожна скорост заради прекомерното извличане на подпочвени води.

По данни на Индонезийската агенция за оценка и прилагане на технологии от 2021 г. мегаполисът потъва средно с около 6 см годишно, което го прави един от най-бързо потъващите градове в света.

Изграждането на морска стена е неизбежно, защото наводнението вече е факт, но с течение на времето язовирът ще потъне и ще се стигне до ново наводнение, обясни Хери Андреас, учен от Технологичния институт в Бандунг. Според него най-доброто решение за контролиране на слягането на земята е чрез контролиране на експлоатацията на подпочвените води.

Ако не се вземат спешни мерки, 1/4 от района на столицата ще бъде напълно потопен до 2050 г., изчисляват от Националната агенция за научни изследвания и иновации.

Президентът на Индонезия предлага преместване на столицата

Президентът на Индонезия предлага преместване на столицата

Джоко Видодо предлага тя да се премести в Калимантан на остров Борнео

Непосилно бреме

Джакарта е един от най-пренаселените градове в света с население от над 30 милиона души, които живеят в по-голямата столична зона. Замърсяването на претоварените от трафик пътища и липсата на система за събиране на боклук, поради което мнозина са принудени да го изгарят, доведе до влошаване на качеството на въздуха, подобно на това в Ню Делхи и Пекин.

Според правителството задръстванията в час пик в града ежегодно нанасят милиарди долари икономически загуби на най-многобройната мюсюлманска страна в света.

Бремето на Джакарта е изключително тежко, подчерта Джоко Сетиджоварно, транспортен анализатор от Индонезийското транспортно общество. "Пътуването до работното място е изключително неефективно, дълго и изтощително. Освен това намалява производителността на хората", отбеляза той.

Уидодо заяви, че си представя новата столица като модерен град, където всеки може да кара колело и да се разхожда пеша между дестинации, които са близо една до друга.

Разпределение на богатството

С повече от 17 000 острова Индонезия е най-голямата държава архипелаг на земята. Населението и икономиката ѝ обаче са съсредоточени предимно в Джакарта и на по-големия остров Ява, където живеят над половината от 270-милионното население на страната.

Правителството посочва, че иска да разнообрази центровете на икономическа и политическа власт в Индонезия.

През март Уидодо изтъкна, че преместването на столицата е за разпределение и справедливост. "Имаме 17 000 острова, но 56% от населението е в Ява. В Ява има 156 милиона души", посочи той.

За сравнение, провинция Източен Калимантан, където ще бъде построена новата столица Нусантара, е обитавана от по-малко от 4 милиона души.

Правителството е подготвило 56 180 хектара в провинция Източен Калимантан в индонезийската част на остров Борнео, който страната дели с Малайзия и Бруней.

Зона без бедствия

Друга причина за преместването на столицата, която правителството откроява, е смекчаване на последиците от бедствия.

По данни на Агенцията по метеорология, климатология и геофизика Джакарта е заобиколена от активни разломи, което я прави прекомерно уязвима от земетресения.

На Борнео има най-малка вероятност от земетресения в сравнение с други големи индонезийски острови, тъй като той е по-далеч от активните разломи.

Джакарта често е застигана и от наводнения, тъй като се намира върху блатист терен.

Според изследователите мнозина в Джакарта и Ява може да останат без водоснабдяване, в случай че Индонезия не облекчи натиска върху мегаполиса.

"Джакарта и остров Ява вървят към криза с чиста вода, прогнозирахме, че кризата може да се случи през 2050 г.", посочи Андреас и обвини за това бързото увеличаване на населението и индустриалния растеж.

Когато популацията нарасне, лошите санитарни условия ще се влошат, замърсителите ще засегнат реките и плитките подпочвени води, което ще ги направи неизползваеми, предупреди той.