Силите за сигурност в Беларус подхождат брутално спрямо протестиращите. Какво ги кара да го правят - липсата на преспектива, цинизъм или доброто заплащане? Те се дискредитираха сами и вече няма път назад, отбелязва Дойче веле.

"Саша трите процента" - така наричаха в интернет Александър Лукашенко през лятото преди изборите. Точно толкова гласове му беше отредило едно онлайн-проучване, макар държавните медии да го наричаха с любов "бащицата". "Готовността за подкрепа и толериране на режима вече я няма", казва пред Дойче Веле политологът Андрей Елисеев. Неговото обяснение за оставането на Лукашенко на власт гласи: властта има три опори - подкрепата на Кремъл, властовите вертикали в политиката и администрацията, както и многочислените служби за сигурност.

От лятото насам две групи непрестанно са изправени една срещу друга: демонстрантите, повечето от които са жени, и маскираните униформени, които тикат хората в коли, обиждат ги, удрят ги и ги измъчват. "Силите за сигурност имат толкова големи правомощия отскоро - едва от пролетта", казва беларуският политолог Андрей Казакевич. "Преди това имаше други центрове на влияние - банковият сектор, министерствата, бизнес средите и други. Могъществото на силите за сигурност в рамките на държавата се оформи чак покрай политическата криза."

Колко са "силоваците"?

Т.нар. "силоваци" - униформени, за които правото и законът като че ли не важат, макар да се позовават на него - са познати в цялото постсъветско пространство. И в Беларус те са част от ежедневието още преди идването на Лукашенко на власт през 1994 година. Наред с милицията, която все още се нарича така, в страната действат и отрядите за бързо реагиране и спецчасти на ОМОН, както и антитерористични части и паравоенни вътрешни войски. Освен това по време на протестите срещу демонстрантите се изправяха и войници, граничари, както и представители на тайните служби, по-конкретно агенти на КГБ и на президентската охрана.

Според наблюдателите, броят на полицаите в Беларус е много по-висок, отколкото в съседните държави (б.р. има се предвид следното съотношение: брой полицаи на 100 000 души население). Официално Беларус не предоставя такива данни. Известно е, че ОМОН има 1500 служители, а вътрешната армия - 12 000. Следователно не броят на "силоваците" е толкова голям, а бруталността, с която те подхождат спрямо опозиционерите и протестиращите.

До момента държавните сили за сигурност така и не са успели да разбият протестите - но от шест седмици насам непрестанно мерят сили с демонстрантите. Наблюдатели предполагат, че в бруталните си действия срещу собственото население силите за сигурност са ръководени от липсата на перспектива, но и от цинизъм, породен от твърде дългото съществуване на една компрометираната система. "Какво означава демокрацията за един обикновен полицай от ОМОН? За него тя се състои само от няколко институции, които до една са фалшиви", посочва Казакевич. И лоялността към Лукашенко сред специалните части е ограничена - макар да има и хора, които действат по убеждения.

За повечето службата към ОМОН е възможност за кариера: нужни са само средно образование, физическа издръжливост и отбита военна служба, а заплатата е доста добра - към 330 евро, което е близо три пъти повече от минималната заплата. Освен това се получават бонуси за добра служба, надбавки за наема и изгодни кредити. При това положение един младеж от провинцията би могъл да си позволи жилище в Минск.

Верни на Лукашенко или по-скоро безпътица?

Само че системата на Лукашенко се пропуква и тя вече не може да предложи на силите за сигурност онази стабилност, на която те са се наслаждавали преди. А и чрез своята бруталност полицаите и спецчастите сами се дискредитираха пред обществото. Първоначално беларусите имаха неутрално до недоверчиво отношение към "силоваците", но днес то вече се е трансформирало в силна омраза - особено срещу ОМОН, посочват наблюдателите.

Срещат се и кадри, в които млади демонстрантки прегръщат въоръжените униформени мъже, но малцина са се солидаризирали с протестиращите. "Според мен става дума за лоялност - повечето изпълняват задачите си и не виждат друга възможност, макар вече да не са толкова мотивирани, колкото преди месец", посочва Казакевич.

Според Елисеев, именно бруталният подход на силите за сигурност ги принуждава да продължават по същия начин. Лукашенко ги кара да извършват престъпления срещу човечеството и така им отрязва всички пътища. Тази тактика въвлича "силоваците" и в мръсни дейности като фалшифициране на изборите и по този начин ги превръща в съучастници. Те са заинтересовани от опазването на системата, за да не изгубят всичко.

Поради това не може да се очаква те да се противопоставят на Александър Лукашенко. Освен ако поредната заповед за прилагане на жестоки мерки не ги принуди да вземат друго решение, смята политологът Андрей Казакевич.