Иван Цочев е бивш селекционер на националния отбор по свободна борба. Под негово ръководство Валентин Йорданов печели олимпийска титла за България в Атланта през 1996 година. А две години по-късно Серефим Бързаков за първи път става световен шампион в Техеран, отново с Цочев за треньор.

Дълги години е наставник на френския национален отбор, бил е още селекционер на отборите на Гърция, Намибия, Китай и Бразилия. Един от най-добрите български специалисти в този спорт. 

Като състезател е спечелил 3 медала от европейски първенства, 4-ти на олимпийски игри и 4-ти в света. Иван Цочев даде интервю за ТОПСПОРТ. 

Господин Цочев, изпращаме успешна година за българската борба с двама олимпийски шампиони. Очаквахте ли чак толкова голям успех в Париж?

- Хубаво е това, но не мога да се зарадвам на 100 процента, защото тези момчета не са българи, които да са отгледани и тренирани от наши треньори. Ние с какво сме допринесли за олимпийските им титли? Радвам се, че спечелиха златни медали, но е съвсем друго, когато говорим за Боян Радев, Петър Киров, за Валентин Йорданов. Хубавото за борбата е, че ще дойдат средства от Министерството на спорта. Семен е добро момче, харесвам го. Магомедов също е голям борец, но ние трябва да се възползваме от тях. Да тренират тук, в България, заедно с другите момчета. А Магомед си тренира в чужбина, не тук. 

Все пак, те са избрали да се борят за България и защитават честта на нашата държава. Показаха и уважение - развяха българския флаг след финалите в Париж... 

- Не казвам нищо лошо за тях, но ние трябва да изграждаме наши момчета и да опитаме да върнем част от успехите на българската борба. Ето, сега треньор на класиците е руснак - Сослан Фарниев. Не го познавам като специалист и не мога да му дам оценка, но при треньорите е относително. Понякога трябва и късмет при жребия. Някои треньори са били наставници на олимпийски шампиони и без самите те някога да са се борили. И в нашата история има такива примери. 

Не знам дали сте гледал как води подготовката, но смея да твърдя, че тази в Белмекен, която приключи преди няколко дни, беше много ползотворна и правилна... 

- Аз като говоря, после много хора се обиждат. Но казвам това, което мисля. Трябва да се правят семинари за треньорите. Да ги водят хора като мен. Наставниците трябва не да гледат, а да виждат. Петър Киров и Боян Радев руснаци ли ги подготвяха за титлите им на олимпиадата? Едно време руснаците идваха при нас да се учат, а сега явно е обратното. В класическата борба пак е по-добре, но в свободната положението е просто трагично. Добре че беше Магомед Рамазанов да вземе една виза за Игрите в Париж. И то го направи в последните секунди. 

Да поговорим за Вашата кариера. Как се усъвършенствахте Вие като треньор? 

- С другите от моето поколение взимахме пример помежду си, учехме се един от друг. Сега нивото е много, ама много ниско. Нямаме никакви успехи още при кадети и юноши. Връщат се от състезания без медали, а не им се искат оставките. При нас не беше така. Не вземеш ли медали, отиваш си веднага! И с Бързаков съм спорил. Казва ми: "Ама това нали ти си ми го показвал". Да, ама сега нещата са други и борбата се е променила. Трябва да се учиш, да използваш нови методи. Къде са сега в борбата ни Янчев, Калчев? Няма ги! Пак повтарям - треньорите трябва не само да гледат, а да виждат, да вникват в детайлите. И аз гледам бокс, ама не разбирам от този спорт и не мога да съм треньор там. Никой не ме слуша и съм ги оставил да се оправят. Казах им - без семинари за треньорите няма да стане. 

Разкажете ни за периода Ви във Франция - 10 години сте работили там като треньор. 

- Нямаше никакви успехи там тогава. Финанси имаше, но успехи - не! Имаше и отлични условия за работа. Аз работих в института. Малко по малко, стъпка по стъпка, вдигнахме нивото на борците им. И спечелихме 5-6 медала. Сега те са по-добре от нас в борбата. Моите състезатели станаха треньори и развиват спорта у тях. А тук какво правим? Как да кажа добро за някой треньор, като от 15 срещи, 11 завършват със загуба още през първата част, с 0:10? Кадети, юноши, жени - всичко е объркано! Само дето имат голямо самочувствие и не приемат съвети от никого. Даже един треньор веднъж каза на Вальо Йорданов да не му дава съвет. Представяте ли си за какво говорим? Да не му се бъркал... Ама къде си ти, къде е той в борбата! 

Какви са спомените Ви от олимпийската титла на Валентин Йорданов? 

- Финалът му беше много труден. Парите играят, азерите са богати. Ако беше с този съперник в първия кръг, щеше да го пребори без проблеми, защото и друг път го беше правил. Ама на финал на олимпиада напрежението е огромно. Четири секунди преди края му даде точка и се стигна до продължения. Вальо Йорданов го признава цял свят, но не иска и той да се занимава повече с българската борба. Лесно се сърдят хората в борбата ни. Мен сега Мирослав Гочев ме иска за консултант, ама аз не съм съгласен. 

С какво беше уникален и различен от другите борци Йорданов?

- Имаше много здрава физика. За толкова години, нямаше дори една операция. Притежаваше и отлична техника. Вальо успяваше и на контраатака, не е само да се хвърля в краката на съперника. Атака, защита и контраатака - така трябва да се прави! Ето, видяхме какво стори Магомед Рамазанов в последните секунди на срещата с американеца. Тренирал го е и го изигра в най-точния момент. И това му донесе успех. Голям борец е той, а нашите не знаят какво да правят. Аз обаче, повече харесвам брат му - Рамазан. Прекрасен борец! Трябва да се възползваме от тях и нашите да растат, да се учат. Да тренира тук и да помага. Като му даваме гражданство, да се отблагодарява, а не да тренира извън България. 

Не трябва ли да гледаме по-оптимистично, с оглед и на двете олимпийски титли? 

- Какво да гледам оптимистично, като нямаме треньори?! Трябва да има мандатност и при треньорите, а не да стоят на поста по 10 години. Аз два пъти се отказвах. Мен не можеха да ме правят на луд петел. Сега треньорите нищо не знаят. Аз съм бил на много семинари и съм се развивал. Сега явно не са им нужни семинари. 

Да поговорим и за световната титла на Серафим Бързаков, пак под Ваше ръководство...

- Тогава той се бори перфектно! Имаше много тежък жребий, надви трима световни шампиони по пътя към златния медал. Но, пак ви казвам - дайте да помислим как да оправим треньорите у нас и борбата като цяло. Аз едно време работих за 1000 долара, а тренирах четирима от националния отбор. Едно ми обещаха тогава, но друго стана. Аз имах големи деца и тръгнах да си изкарвам хляба в чужбина. 20 години изкарах зад граница. Сега съм си тук, ама явно нямат нужда от съветите ми. Както и да е, да сме живи и здрави. И дано нещата в борбата потръгнат.