Здравей Диди!

Радвам се, че си тук!

Най-после имам възможност да жертвам малко време на олтара на собствената ми приказливост, от която обикновено страда предимно обкръжението ми. Но аз абсолютно споделям мнението, че малко общуване с хора може да спести на човек доста разходи по психиатри или антидепресантни средства.

Нещо повече- мисля да обявя за задължително клюкарстването, бъбренето, развиването на теми (повече или по-малко сериозни) от време- на време, пък било то и на форум!

Че нали трябва да се разхлабва понякога възела на ежедневието! Ние хората имаме късмета да разполагаме с някои качества, неприсъщи за останалите същества. Трябва да сме луди, ако не се възползваме от това!

И, разбира се, кои са инициаторите за един такъв лек и неангажиращ форум- жените.

Че кой друг!?

Нали ние сме програмирани да внимаваме за оцеляването на човечеството? Така че, моя нескрита цел е да допринеса колкото е възможно, за повдигането на самочуствието на Жените!

Тук, между многото безкрайно сериозни теми, този форум е безкрайно нестандартен, но се надявам, че поне на едно лице ще предизвика поне една усмивка и тогава вече си е струвало!

Не, че само жени посещават "Нетдамите"! А-а! Много господа също следят този форум, но мен не това ме изненада. Изненада ме, че изключително само мъже ми пратиха в мейл мнението си за темите ми и самата мен.

Така да се каже, не всички ме похвалиха! Така да се каже, не всеки от тях би се оженил за мен (ако бях свободна, разбира се!). И така да се каже, ме подкрепиха в мнението ми, че жените сме доста по-интелигентни, защото сме в състояние да разберем всекиго: и мъжете, и жените! Нещо, което на по-силният пол, не винаги е по силите.

И от тук съобщавам на всички, които ме критикувахте: това, какво ви е мнението за мен, не ме понижава в собствените ми очи! Това, че дълго не бях писала, не означава, че съм се отказала!

Заради хората с IQ Light ще поясня: не ме интересува какво е казано- интересува ме КОЙ ГО Е КАЗАЛ! А във вашия случай, с това интересът ми е изчерпан!

С това смятам темата за приключена и заявявам, че по никакъв начин няма да се занимавам с нея, защото не искам да общувам с хора, владеещи само два епитета от българския език.

След това така лирично отклонение, да си дойда на думата!

Много си права, Диди: никакви лични теми! Не е това мястото за размятане на ризи, дори и да не са кирливи!

Доста ме разведри твоето допълнение, това, че те стряска, че навършваш 30 години. Припомня ми моята паника, когато бях със същия проблем.

Направо се бях шашнала! Оле! Ами сега!? Трети Х! Дали няма начин да се избегне!?

Но начинът е само един и въобще не е привлекателен, така че се примирих. Една приятелка ме посъветва да започна да се представям за 30 годишна половин година преди да ги навърша, за да имам време да свикна с това. И действително, това е добър похват защото човек знае, че не е още на толкова и сякаш не за себе си говори като казва "на 30", но в същото време действително свиква с цифрата и вижда, че въобще не се отваря земята да го погълне и дори не изглежда по друг начин откакто е изглеждал преди да каже това.

Така че, не е опасно! Просто това мнение, наложило се в правремената, когато жените, ако въобще са били преживели ражданията на деца, са били вече съсипани на 30 годишна възраст, днес вече не е актуално.

Сега положението е съвсем друго. Сега съвременните жени учат, докторират, градят кариера и бъдеще и чак след това създават семейство.

Аз не мисля, че това е лошо. Дори напротив!

Мисля, че безотговорното раждане на деца в нестабилната несигурност на младежките години има много повече негативни последствия за децата и за родителите им.

Пък и, както знаем, не е лесно да се намери истинския принц на белия кон.

Това и е хубавото на 30 годишната възраст, че сега вече сме се парили много и по най-разнообразни начини, така че сме наясно как се духа.

Кашата де!

Сега вече и аз обичам да цитирам французите, които казват, че жената е като виното: колкото по-зряла, толкова по-зашеметяваща.

Не, не съм забравила, че на 16-17 годишна възраст виждах всички над 25-годишни хора като неспасимо стари. Но сега знам, че тогава не само в това съм грешила!

Имам един въпрос към теб, Диди. Ти самата, вътре в душата си ли копнееш за семейство и майчинство? Или твоето обкръжение прави натиск ву теб, изисквайки тези "дреболии" от теб?

Тук имам предвид родителите ти, които очакват внуци или приятелките ти, които са се изпоомъжили и имат различни от твоите емоции и теми за разговор.

Тази тема е една от безкрайните теми за развиване, но бих искала да решиш ти дали да продължим с нея. Вярно е, че съм само страничен наблюдател по този въпрос, но наблюдения дал Бог.

Нали знаеш: теми има милиони? Така че, не ми отговаряй на въпросите, ако нямаш настроение за такава дискусия!

Всичко най хубаво ти желая!
До скоро!
Привет на всички!
Усмихвайте се! Животът е хубав!

Поклюкарствайте с Diddy и Gina ТУК!