Победата на Андрей Бабиш на последните парламентарни избори в Чехия отекна далеч отвъд границите на страната. Тя бележи завръщането на човек, който отдавна разделя обществото — богат, харизматичен, прагматичен и дълбоко противоречив.
За едни той е доказателство, че бизнес инстинктът може да управлява държава по-добре от идеологията; за други — символ на популизма и личния интерес, облечен в патриотични фрази.
Но този път Бабиш ще трябва да се движи по далеч по-тънък лед -между обществената умора от войната в Украйна, очакванията на своите избиратели и натиска на европейските институции.
Победата му бе приета с тревога в Брюксел и с интерес в Москва. Но може би най-важната реакция дойде от Прага - от президента Петер Павел, бивш генерал от НАТО, който предупреди, че прекратяването на чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна (едно от централните му предизнборни обещания) би навредило не само на отбраната на Киев, но и на самата Чехия. Това изказване очерта още в първите дни след изборите основната ос на новото управление - не борба между Изтока и Запада, а сблъсък между политическите обещания и икономическия реализъм.
Бабиш влезе в изборите с послания, с които улови пулса на чешкото общество. След три години половина на война, високите цени и изтощение от конфронтационната реторика, много избиратели приеха думите му като зов за нормалност. Но управлението на държава в сърцето на Европа е нещо различно от корпоративната стратегия, а прагматизмът, който го издигна, може да се окаже и неговото най-голямо ограничение.
Президентът Петер Павел — бивш високопоставен офицер от НАТО и открит поддръжник на инициативата — предупреди, че прекратяването ѝ ще навреди най-вече на самата Чехия, но и много на отбраната на Украйна. Тази операция, която обедини търговци и отбрана от целия свят, достави през 2024 г. около 1,5 милиона боеприпаса, включително 500 000 броя 155-милиметрови снаряди. Така проектът се превърна в емблема на европейската оперативност и на способността на по-малките държави да постигат конкретни резултати - нещо, което би било трудно да се възпроизведе за кратко от други членки, ако чешкото лидерство отпадне.
Какво може да направи Бабиш? На първо място - той може да промени тона и формата на чешката ангажираност.
Като прагматик и популист, той ще се възползва от обществения натиск за "по-разумна" политика: да спре директните финансови вливания от държавния бюджет, да поиска от ЕС и НАТО по-равномерно споделяне на товара. Той може да забави активното политическо лобиране на Прага и да остави инициативата в по-техническа роля — логистика, складиране, координация — без Чехия да поема водещата политическа или финансова тежест. Това би отслабило публичния ангажимент, но не е задължително да спре доставките изцяло, ако съюзните страни решат да продължат.
Какво обаче не може да направи Бабиш едностранно? Той не може да разруши за ден европейските и трансатлантическите ангажименти на Чехия - членството в ЕС и НАТО, взаимодействието със съюзници и търговски партньори, законовите рамки и договорните задължения поставят граници. Пълното прекратяване на инициативата би изисквало координиран подход с партньори — нещо трудно постижимо без сериозни политически и дипломатически разходи. Освен това, ако Прага изведнъж се оттегли, това рискува да удари работни места, логистичните договори и доверието в Чехия като стратегически партньор в отбраната — ефект, който президент Павел открито предупреди, че ще навреди на страната.
Именно затова Бабиш едва ли ще може да изпълни обещанията си в пълния им вид. Да се дистанцира от подкрепата за Украйна означава да подкопае позициите на Чехия в ЕС, където страната бе символ на ефективност и лидерство. Това ще разочарова част от избирателите му, които очакваха рязък завой, но ще го предпази от конфликт с Брюксел.
Бабиш познава добре механизмите на европейското финансиране - и зависимостта, която то създава.
Разследванията за злоупотреби с евросредства около проекта Čapí hnízdo и потенциалния конфликт на интереси с неговия холдинг Agrofert показаха, че правосъдието и политиката в Чехия могат да се срещнат по неочакван начин. Ако новото правителство тръгне срещу линията на ЕС, не е изключено старите дела да бъдат "събудени" - инструмент, който Брюксел и местните институции могат да използват за натиск.
Затова реалната власт на Бабиш ще бъде ограничена не от опозицията, а от структурите, от които самата Чехия зависи. Прагматизмът му ще го кара да търси баланс, но балансът в този контекст означава да запази статуквото, докато твърди, че го променя.
В Централна Европа вече има два модела на "контролирано несъгласие" с Брюксел — този на унгарския премиер Виктор Орбан и този на словашкия му колега Роберт Фицо. Орбан играе двойна игра, громейки Европа публично, но преговаряйки тихо зад кулисите. Фицо заплашва с блокажи, но в крайна сметка подписва. Бабиш вероятно ще поеме третия път — прагматичен и лишен от идеология, насочен към вътрешна стабилност.
Докато Орбан и Фицо използват антиевропейската риторика като идеологическо оръжие, Бабиш я използва като инструмент за вътрешнополитическа мобилизация. Разликата е, че те вярват в своята линия, а той - в ефективността си. Затова и не може да си позволи да рискува финансови потоци, европейски фондове и инвеститорско доверие в името на символични политически жестове.
Бабиш няма да бъде "чешкият Орбан", защото няма да има нужда да бъде.
Той ще бъде бизнесмен във властта - човек, който лавира между изискванията на съюзите и очакванията на улицата, без да може да задоволи напълно нито едните, нито другите.
И в крайна сметка може да се окаже, че собствената му рационалност ще го спре там, където популизмът обещаваше пробив. Чехия при Бабиш може да звучи по-различно, но ще действа по същия начин - защото системата, от която зависи, не позволява друг избор.
Истинското предизвикателство за Андрей Бабиш няма да бъде как да промени Чехия, а как да убеди избирателите си, че го прави — без да застраши интересите, от които самият той живее. В този смисъл прагматизмът, който го издигна, може да се окаже и най-голямата му пречка.
nsmilitia
на 12.10.2025 в 09:41:25 #2Абе уж да, ама виж парцала Орбан колко успешно eбe ЕС и все му се разминава. Докато не им се даде избор на тия или с нас или против нас (и най вече извън нас) винаги ще има паразитиращи държави.
Forrest Gump
на 12.10.2025 в 09:23:27 #1Политическото ръководство на Европа в момента е от типа "Царят е гол", само, че все още няма достатъчен брой политици. които да го обявят. Тази Европа под ръководството на УфдЛ, Мерц, Макрон, Стармър и още камара безполезни бюрократи бавно се самоубива, и този процес е видим. Даже тукашните бройлери го забелязват, но срамежливо запазват тишина
Така, че Бабиш не е изолирано явление, появило се без причина, а следствие. Надавам се, че след няколко години наистина ще имаме:
-Национално отговорни премиери и президенти в ЕС
-На база горното - измитане на нищоправещите бюрократи в ЕП и влизане на нормални хора в него.
-И трето, но не по важност - прекратяване на слугинското поведение спрямо САЩ
Това неминуемо ще се случи, дано да е по мирен път