Живея в украинския град Мариупол вече месец и все още не мога да свикна с обстановката в града.

Напрежение, страх от обстрел, депресирани хора, бързащи да се приберат от работа по домовете си или да се доберат до местоработата си невредими. Стрелбата по градския транспорт вече е често явление. Не два или три са случаите на убити мирни жители в маршрутки и тролейбуси. След това се обвиняват взаимно. Много от очевидците твърдят, че стрелбата е дошла от военен пункт на украинската армия и е стреляно с оръжие, с което т.нар. Донецка народна република (ДНР) не разполага.

Постоянно се създава изкуствено напрежение между Западна и Източна Украйна. Хората никога не са били тясно свързани политически, а даже и културно. В Източна Украйна дори не се говори на украински език. Само на руски език. В училищата се преподават предмети на украински, но само по желание на родителите първо, а след това на учениците.

До преди няколко дни - до подписването на т.нар. примирие, на което хората не се надяват, че ще продължи дълго (говори се за седмица) - се чуваха изстрели и взривове в района на Източен бряг.

След стрелбата от двете воюващи страни бяха останали невзривени снаряди, попаднали на плажа и близо до морето. При нас в централната част на града не бяха попаднали снаряди, а само се чуваше силен шум и прозорците се тресяха.

При обстрела на 24 януари, събота, три жени, които познавам пострадаха. Едната остана без жилище, тъй като прозорците на апартамента й бяха потрошени. Тя и баба й бяха с порезни рани и синини в областта на ръцете и гърба в резултат от счупените стъкла на прозорците и изпадалите тежки предмети при ударната вълна. Третата жена беше с опасност за живота. Претърпя няколко операции и все още се лекува от тежката физическа и психическа травма. При събирането на пари за операцията на жената всички градове в Украйна бяха съпричастни с малки и големи суми, освен Лвов и Ивано-Франковск, които до такава степен мразят жителите на Донбас, че подигравателно ''помогнаха'' с по 50 копейки, гривна или нищо.

При обстрела са загинали близо 200 човека и около 50 са били тежко ранени. По-голямата част от тях са били на открито, на улицата или на пазара в района. По телевизията показаха кадри, където се виждат умрели и ранени хора близо до магазини. Роднини на загиналите разказват, че те "просто са излезли на пазар и не са се върнали''. Имаше и няколко снаряда, които не са се взривили. Просто попаднали в асфалта, а около тях коли. Какъв късмет!

В градския транспорт се възмущават, хората говорят какво са си купили и с какво са се запасили при следващ обстрел. Купуват грах, боб и брашно на първо място. Дълго време жителите на Донбас не са си получавали пенсиите. Частично заплащат, колкото да не умрат от глад.
Лекарствата са станали два или три пъти по-скъпи и трудно се намират.

Ситуацията в Мариупол е много по-различна, отколкото в другите градове на Украйна като Одеса например. Там всичко е толкова спокойно, че някои хора не се интересуват какво се случва в страната и не се ангажират с гледането на новини и обсъждането на военните действия.

Когато удариха тролейбус, никой в Киев, Лвов или Ивано-Франковск не запали свещ за умрелите, нито от телевизията поставиха свещ в долния десен ъгъл (в знак на траур). А когато умрелите бяха в Киев на Майдана, тогава беше световен проблем.

Хората се възмущават от украинската държавна телевизия, която също доста умело пропагандира с грешна информация или БЕЗ НИКАКВА информация.