News.bg публикува текстовете ви без редакция...
Ето и този ден си отива, а заедно с него и Деня на Усмивката. Колко хора видях днес усмихнати - нито един. Рано сутринта кой да видиш усмихнат в гадния трамвай или метрото? Всеки бързаше за работа и кой по-начумерен от другия. И как да се усмихнеш и на какво?
Цялото ежедневие е смачкало хората. Всеки вървеше с мислите си и проблемите си. И за утеха си казва: Днес е петък идва почивка. Българинът няма на какво да се усмихне.
И един пример: в магазина дядо който беше сляп придружен от баба с бастун която го водеше искаха да си вземат баничка. Продавачката не и ги продаде, защото не и стигаха 5 стотинки и ги овика на гишето, че бавят опашката - това ли е България на това ли да се усмихна?
Пожелавам на всички много поводи за усмивки, но не такива, а истински нека се усмихваме повече. Честит празник!
gil
на 02.10.2009 в 22:51:09 #3Отнася се за аеторката да не бъда разбран погре6но.. Освен това тия в Париж, това са явно от франс телеком
gil
на 02.10.2009 в 22:49:05 #2А ти за6то не й дате 5-те стотинки бе патко заспала. Кво си сипе6 диарията тук тогава.
mikela
на 02.10.2009 в 22:32:55 #1О, стига моля ви се! Стига с вечния песимизъм на българина! Стига с вечното му мрънкане и черногледство! Не сте видяла усмихнати хора ли? Ами не сте ги потърсила! Усмивката е изключително спонтанен, личен и кратък акт. Тя не зависи от някакви си “дни на усмивката”. Ако някой утре реши да е ден на сълзата, всички ние дружно ще трябва да ревем ли? Не сте видяла усмихнати хора ли? Аз пък ги виждам всеки ден. Виждам ги в тролеите (безспорно гадни), виждам ги във вечно пълните с млади и влюбени хора места из София. Виждам ги в семейството си, виждам ги на работа. И можете ли да познаете – всички те (ние) сме от България. Да, историята със слепия дядо е наистина тъжна. Но аз ще Ви разкажа за едни други истории, ставащи в града на любювта – Париж. Там почти всекидневно метрото бива спирано, заради “инциденти с хора”. Поне така ги съобщават. Знаете ли какви са тези “инциденти”? Това са хора, пожелали да сложат край на живота си именно в метрото. И го правят често. Това прави ли от Париж не така красив град?Прави ли го по-мъртъв, по-лош, по-неусмихнат? Не. Усмивка, щастието, доброто настроение зависят от нас самите. Ако сме вечно начумерени и затворени към света, малко трудно ще ни се случват хубави неща. И малко трудно ще виждаме усмихнатите хора. Така че, уважаемо госпожо Иванова, ако нямате нищо против приете скромния ми съвет – следващия път, когато излезете навън, вземете любимата си музика. Пуснете я, когато се качите на гадните тролеи и може би ще се усмихнете. Току-виж някой се усмихнал и на Вас....