Преди една година нашият сънародник Асен Велинов, който живее и работи в Китай, ни даде възможността с любопитство да видим един от начините, по които тази страна води борба с епидемията. В следващия му материал Асен Велинов прозира тревога на човек, изправен пред неяснотата на бъдещите пътувания, неяснотата на един свят, който, вече веднъж станал глобален, се върна към границите, контрола и ваксинационните сертификати - визи.
В Китай ваксинациите започнаха поетапно, като бяха приоритизирани работещите на първа линия, тези на гранично пропусквателни пунктуве, пристанища и заетите в сферите на обществените услуги и логистиката. Очаква се, че през втората половина на 2021 г. всички желаещи ще могат да се ваксинират, и тогава ще започне и изграждането на т.нар. стаден имунитет. Около 75 милиона са ваксинираните в Китай към момента, като се планира 40% от населението (1.4 млрд.) да бъдат ваксинирани до края на първото полугодие. Одобрени за обща употреба са четири ваксини - Sinovac, Cansino Bio и две ваксини на Sinopharm. Преди дни бе одобрена и ваксина на Института по микробиология на Китайската академия на науките. Приоритетно се използва ваксината на Sinovac, тя е традиционен тип ваксина, с неактивен вирус.
През последните седмици китайски граждани вече могат да се ваксинират по лично желание и чрез индивидуална регистрация, но изглежда, че повечето ваксинации все още се осъществяват през отдел човешки ресурси на конкретните компании или през университети - за студентите. От сравнително скоро е възможна и ваксинацията на чужди граждани, намиращи се в страната, като за момента те стават почти изключително само чрез регистрация през компания или университети - изключение например са отделни групи, като тази на чуждестранните журналисти и кореспонденти, които могат директно да се ваксинират.
На 7 март от Министъра на външните работи на Китай бе представен "Здравен сертификат за международно пътуване", който включва информация за тестове и ваксинации, и криптиран код, който позволява на властите да потвърдят самоличността на притежателя. През дните след това, посолства на Китай в няколко държави обявиха, че ще започнат да издават визи на гражданите на тези държави, които са ваксинирани с одобрена китайска ваксина - трябва да се отбележи обаче, че някои от тези държави не са внесли китайски ваксини.
Разговаряхме с Г.А.Е., българин, работещ в специална индустриална зона на Нанкин, получил първата доза на ваксината на Sinovac на 19 март.
Властите са се свързали с компанията и са координариали заедно с отдел Човешки Ресурси ваксинациите на желаещите - и китайски, и чужди служители - като 50 от около 80 служители са се ваксинирали, както и общо двамата чужденци - българин и австралиец. Самата първа ваксинация е отнела около 15 минути, била е с ваксината на SinoVac (като избор на ваксина не е бил предложен, но е била дадена предварителна информация коя ваксина ще се използва). В системата, която приема данните на чужди граждани (чест проблем в Китай, особено в случаи на нови системи, поради разликата в броя цифри в номерата на чуждите паспорти и китайските идентификационни номера и различния вид писменост), се подават име, номер на паспорт, адрес и телефон, а скоро след ваксинацията, т.нар. здравни кодовогенерирани от мобилни приложения като уичат и алипей, са били обновени и вече показват информация (дата и тип) за направената първа ваксинация - т.е. различните платформи са вече интегрирани. След втората ваксинация ще бъде издаден и хартиен сертификат. Според служителите на ваксинационния център ваксината дава защита срещу COVID за период от три до пет години. Сънародникът ни споменава само лека умора като потенциален страничен ефект. Ваксинирал се е, за да даде приноса си за нормализиране на обстановката и приключването на епидемията, не планира да пътува, докато няма яснота за конкретиката и взаимното признаване на ваксини, но се и надява, че това ще се случи в не толкова далечно бъдеще.
Професор Шан има дългогодишен опит в областта на имунологията и инфекциозните заболявания. Китайска гражданка е, в момента базирана в Калифорния, където се занимава с преподаване и право. Споделя, че епидемията от ТОРС (SARS) от 2003 и недостатъците на световната реакция тогава са я мотивирали да се откаже от работата в лаборатория, и да префокусира кариерата си към правните аспекти на публичното здраве.
Самата тя, като представител на университет е можела да се регистрира за ваксинация в Калифорния от средата на февруари. Получила е ваксината на Pfizer, която се прилага най-масово в Калифорния, има и ваксинации с Moderna и Johnson&Johnson, но не се предлага право на избор - като някои ваксинационни центрове обаче предлагат информация за това коя ваксина ще се използва. На базата на опита си смята, че за ваксинираните няма съществена разлика, коя от ваксините получават.
Зададохме й въпрос дали на базата на това, че няма работещ модел за "признаване" и еквивалентност на типа ваксина - Китай например вече дава сигнали, че хора, ваксинирани с китайска ваксина, могат да пътуват до Китай, което означава поне начални стъпки към отваряне на държавата - но китайската ваксина не се предлага на много места, а за момента Китай не "приема" ваксинационните документи на базата на други ваксини. Попитахме дали има рискове в получаването на два типа ваксина, но, както се очаква, няма такива изследвания - а факта, че ваксините са поне от три различни вида, няма и база за спекулация за имунната реакция.
Проф. Шан смята, че в глобален план няма да има проблеми с доказването на ваксиниран статус - напомня, че документи за ваксинация от дълго време се изискват за пътуване към или от места като Индия и Южна Америка, но обръща внимание и на факта, че сравнително новите и променящи се закони за защита на личните данни и съхранение на електронна информация могат да създадат известни проблеми, вкл. и опасност за фалшифициране на данните - като всичко това означава остра нужна от мащабно и иновативно международно сътрудничество.
На 19 март Ню Йорк Таймс илюстрира различните приоритети, практики и пропуски по света във връзка с ваксинациите, които също демонстрират нуждата от международно сътрудничество и обмен, както и това, че отварянето на границите по света няма да се случи в близко бъдеще. Ето няколко примера:
Минималната възраст за ваксинация варира - тя е 16 години в Израел и Мисисипи, 18 в Китай; също така варира и максималната възраст - приоритетни ваксинации за хора над 65 в много американски щати, но Китай и Корея не ваксинират по-възрастните - в Китай не ваксинират тези над 59 г., а в Южна Корея се очаква тези над 75 г. да започнат да бъдат ваксинирани след 1 април. Само тези над 80 г. (и медицинските работници) пък имат достъп до ваксината в Колумбия, освен ако не се намират в пограничните с Бразилия региони, където ваксинацията е по-мащабна, за да се избегне масово заразяване с бразилсия щам на COVID. Хора над 65 могат да пътуват до ОАЕ и да бъдат ваксинирани за 13 хил. долара - предлагат се подобни туристически пакети.
В 67 държави все още няма данни за направени ваксинации, докато някои държави пък задържат запаси от ваксини, достатъчни да имунизират цялото им население неколкократно.
В Индия, тези с интернет достъп могат да бъдат ваксинирани, чрез онлайн резервация - по-малко от половината население на Индия обаче има интернет достъп.
Пушачите в Илинойс имат достъп до ваксини, но не тези в Джорджия.
Диабетиците в Обединеното кралство - да, а тези в Кънектикът - не.
Бременните в Ню Йорк, но не и тези в Германия - за сметка на това Германия позволява приоритетно ваксиниране на двама от контактните близки на бременна жена.
Работниците в супермакети в Тексас - не, но тези в Оклахома - да. Полицаите във Великобритания - да, в Мексико - не, тези в Кения - да.
Пощенските служители в Калифорния - не, тези в Северна Каролина - да.
Учителите в Белгия - не, а тези в селскостопанските региони на Мексико - да.
Персоналът и охраната на затворите в Колумбия и Тенеси - да, но малко места по света приоритизират самите затворници за ваксинация.
Недокументирани селскостопански работници в Калифорния, бежанци в Германия, недокументирани имигранти в ОК - да, палестинци без разрешителни за работа в Западните Територии - не.
Независимо от обявените етапи и приоритетни групи, по света има многобройни примери за "пререждане" - членовете на Американския конгрес, ливанските депутати, охранителите на президента на Филипините, семейството на перуанския министър на здравеопазването, приятелите на кмета на бразилския град Манаус, испански генерал, близките на аржентинските властимащи - някои от изброените получиха ваксини, но и загубиха позициите си.
До края на 2021 г., 43 държави очакват да приключат COVID ваксинационните си кампании, а 148 няма да се справят.
Държавни и културни различия, различни приоритети и практики, страхове и притеснения, както и политически фактори усложняват пътя към рестарт на международните пътувания, и възстановяване на световната икономика. Появата на вируса във време, когато се предефинират международни отношения и обмени и идеята за глобализация не е на дневен ред, показа няколко противоречиви, но свързани процеса - това колко взаимосвързани са всички държави по света, което направи разпространението на вируса много бързо глобално; това, че е възможно да бъдат затворени държавните граници и резултатите да са негативни, и не на последно място - че липсва инфраструктура и прозрачност в сферата на международния обмен на информация и сътрудничество, за да могат успешно да бъдат разрешени глобални проблеми.
USD
CHF
EUR
GBP
