Едно нещо ще ти кажа! Колкото по-малко говориш и пишеш, толкова по-добре!".  С тези думи на дама, член на секционна избирателна комисия, приключи изборният ден в Студентски град за наблюдателите на ЕГО ПОЛИТИКО на 23 октомври.

Жената, чиито участия в секционни комисии сигурно са повече от съзнателните ни години живот, настоятелно искаше да разбере какво толкова записваше нашият представител в картата си за оценка на изборните нарушения. „От къде да започна - от това, че изгонихте две момичета, които искаха да гласуват преди края на изборния ден или от това, че допуснахте полицай с оръжие в секцията?" , говореше си той на ум докато дълбоко уважаваната от нас леличка настойчиво се опитваше да надникне в изписаните до последния ред листи хартия.

„Нищо особено" отвърна той след миг и добави: „Статистически данни, профил на гласуващите, разни  грешки" .

„Но нали знаеш, моето момче, някои правят грешки прекалено млади и после съжаляват за това!" продължи тя към 22-годишния член на сдружението, който описваше заповедта на член от комисията да не се допускат повече гласоподаватели на входа на студентското общежитие след 18:58.

В съседната секция, застъпник на една от най-големите политически сили пък отдавна беше забравил добрите обноски и директно четеше записките на наша състудентка, излязла за миг от секцията.

„Сигнали ли ще подаваш срещу мен?", викна той веднага след като тя се върна обратно...Окрилен от подкрепата на председателя на комисията, допуснал го да изземе част от функциите му и да се разпорежда в секцията все едно той е шефът там.

Неуморното му желание за малко власт и пращящите изпод  бялата му копринена ризка ергенски хормони не му даваха и миг покой в присъствието на десетките привлекателни студентки, търпеливо чакащи реда си да гласуват.

„Айде още малко ентусиазъм, с тези намръщени лица нищо няма да промените. Кръвта ви е червена, промяната само с ентусиазъм може да стане", викаше и пърхаше с ръце той, докато под ръкава му все по-ясно се виждаше лента на партията-майка.

Председателят, чиято възраст не позволяваше толкова активно поведение, се задоволи само с изучаването на личните данни на преминаващите през него студенти. „Колега, с тази ваша специалност ви виждам като следващия министър на регионалното развитие." За да не остане по-назад от него, колегата му по партия от комисията подхвърли на следващата гласуваща „Хайде колежке, гласувайте, че още не се знае дали ще бием на първи тур, дайте едно рамо!".

В този час още не беше изгаснала последната ни надежда Общинската избирателна комисия да откликне на сигнала ни и да предприеме някакви мерки. Все пак след няколкото неуспешни часа да се свържем с тях по телефона най-накрая линията даде свободно. От там ни казаха, че можели да ни отговорят само ако подадем писмен сигнал по електронната поща.

Веднага го изпратихме и зачакахме обещания в рамките на един час отговор. И така няколко часа до 20:00, когато секцията затвори, а нашият напорист ерген събираше сили да носи торбите с бюлетините.

В следващата секция още 500 метра по-надолу бяха прекарали цял час в терзания за „невъобразимото" решение на ЦИК за продължаване на изборния ден. „Вие пък от къде научихте, че ще се гласува до 20:00?" с нескрита ирония питаше отегчена до болка от работата си госпожа всеки студент, осмелил се да се появи след 19:00.

Нетърпеливостта ѝ постепенно се превръщаше в раздразнение от всичко и всички, а грешките при броенето на бюлетините сякаш изпиваха и малкото останали признаци на адекватност в поведението ѝ. „Е, голяма работа, че се разминават с две - три, дай ще напишем тук още една и там друга и ето ти я бройката", рече тя троснато след като броят на бюлетините не съвпадна при третото поредно сравнение с подписите в списъка.

Въпреки настойчивите ѝ опити, председателят на секцията така и не се поддаде и удържа дисциплината почти до последния момент. Когато стана време да пишат протоколите се оказа обаче, че никой не се беше сетил да регистрира застъпниците. При надлежното им записване същата нервна госпожа, която явно все пак добре знаеше правилата, отсече „За Чернев го пиши само един... какво като са четирима. Няма да им даваме протоколи на всичките, останалите ще си ги снимат".

След няколко намръщени погледа от нашия наблюдател последвани от прилежното записване на видяното в анкетната карта, госпожата се поуспокои и не се обади докато не стана време председателят да отключи вратата на секцията и да я пусне да си ходи...

Но не и без да е утекнало заветното „Вие сте герои!", изречено от председателя на една от секциите след края на почти двадесетчасовата борба на комисиите с изборните процедури.

*Авторът на текста е координатор на екипа наблюдатели на сдружение „ЕГО ПОЛИТИКО" на 23-ти октомври. Всички данни, намерили място в него, са събрани от разговорите с и материалите, предоставени от наблюдателите след края на изборния ден.