Посещението на Реджеп Тайип Ердоган във Вашингтон и срещата му с Доналд Тръмп поставят нов акцент върху способността на турския президент да лавира между великите сили. Връзката между двамата лидери винаги е била особена - на моменти напрегната, но често основана на прагматични сделки. Сега, при завръщането на Тръмп в Белия дом, Анкара вижда възможност да възстанови позиции, които бяха отслабени при управлението на Джо Байдън.
Тръмп постави едно конкретно условие: Турция да спре покупките на руски петрол.
В замяна американският президент намекна, че може да вдигне санкциите и да позволи на Анкара да се върне в програмата за изтребителите F-35 - проект, който беше блокиран след закупуването на руските С-400. За Ердоган подобна размяна изглежда изкушаваща: Турция има амбиции да модернизира военновъздушните си сили, а F-35 би бил символичен знак за сближаване със САЩ.
Но въпросът далеч не е само в оръжейните сделки. И Унгария на Виктор Орбан, и Словакия на Роберт Фицо също бяха предупредени от Тръмп да намалят зависимостта си от руския петрол.
Това подсказва, че Белият дом вижда в енергетиката основен лост за натиск върху приятели и партньори, които все още поддържат тесни връзки с Москва.
За Анкара това е особено чувствително, защото Турция не е просто потребител, а и транзитна държава за руския газ към Европа.
Отношенията между Турция и Русия са сложна мозайка от сътрудничество и конкуренция. Двете страни са партньори в енергетиката - газопроводите "Турски поток" и "Син поток", строителството на АЕЦ "Аккую" са стратегически проекти. Ердоган добре помни кризата от 2015 г., когато след свалянето на руски изтребител Москва замрази туристическия поток и наложи тежки икономически санкции. Турската икономика усети удара мигновено, а инфлацията, която и днес остава болезнена тема за избирателите, рязко се ускори.
Тъкмо икономиката е една от най-големите уязвимости на Анкара. С наближаващи избори и с хронично отслабена лира, Ердоган знае, че всяко влошаване на отношенията с Москва може да доведе до нови икономически трусове. Но същевременно е наясно, че прекалено голямо приближаване до Русия може да го изолира от Запада.
Турция има и друга ключова роля - "ключар на Черно море" чрез Конвенцията от Монтрьо.
Именно Анкара решава кои кораби минават през Босфора и Дарданелите. След началото на войната в Украйна тя умело използва този инструмент - затвори проливите за военни кораби, но посредничеше за "зърнената сделка". Ако Турция се сближи прекалено със САЩ и се дистанцира от Москва, Кремъл може да отговори с повече натиск в Черно море, което би подкопало ролята на Анкара като балансьор в региона.
Не бива да се подценява и военният елемент. Турция демонстрира лоялност към НАТО, като наскоро изпрати самолет AWACS в Литва, за да помага в засичането на руски дронове по източния фланг на алианса.
Това е ясен сигнал, че Анкара е готова да заеме по-видима роля в колективната сигурност - още една крачка, която може да се възприеме в Москва като отдалечаване от досегашния баланс.

Турция разположи самолет за ранно предупреждение в Литва
Мярката е заради заплахата от руски дронове
В същото време Турция се стреми да бъде посредник в преговорите между Русия и Украйна, но този процес вече буксува. Ако Анкара се приближи твърде много до Вашингтон и възприеме неговата линия без уговорки, рискува да загуби този статут и с него една от най-ценните си дипломатически карти.
Друг важен фактор във външнополитическата сметка на Ердоган е гръцкото лоби в американския Конгрес.
То традиционно е едно от най-влиятелните и системно блокира или ограничава военните сделки на Турция със САЩ. Именно затова напоследък турският президент осезаемо намали враждебната реторика към Атина, избягвайки конфликти в Егейско море.
Това е част от стратегията му да покаже пред Вашингтон, че Турция може да бъде "по-конструктивен съюзник" и да отслаби влиянието на гръцките и кипърските лобистки кръгове върху американската политика.
Вътрешнополитически Ердоган демонстрира готовност да остави някои теми на заден план. Подкрепата за Палестина например може да бъде по-тиха, ако това отвори врати към по-добри отношения с Вашингтон.
А вътрешни въпроси като арестите на опозиционери - включително кмета на Истанбул - изглеждат далеч от приоритетите на Тръмп, което дава свобода на Ердоган да действа у дома без особени критики отвън.
Смъртта на Фетхулах Гюлен - архивраг на турския президент реши един трънлив въпрос. Десетилетия Анкара настояваше за неговата екстрадиция от САЩ, но без успех. Тази болезнена тема вече е извън дневния ред и премахва една от големите пречки пред сближаването между двете страни.
От друга страна не бива да се забравя, че Русия също е зависима от Турция и не може безнаказано да "показва мускули" пред толкова важен партньор.
Анкара е ключов транзитен коридор за руския газ към Европа, АЕЦ "Аккую" е проект с десетилетни последици, а контролът върху Черноморските маршрути за зърно е жизненоважен. Освен това Турция е единственият член на НАТО, който поддържа активен диалог с Москва - нещо безценно за Кремъл в условията на международна изолация.
В крайна сметка Турция отново доказва, че е балансьор между великите сили - държава, която умело лавира между Вашингтон и Москва, между НАТО и регионалните си амбиции. Ердоган търси благоразположението на Тръмп, готов да направи отстъпки по теми като руския петрол или Палестина, но същевременно знае, че Русия също е зависима от Анкара. Така турският президент превръща собствената си уязвимост в инструмент за влияние.
Големият въпрос е докога този баланс ще бъде устойчив - и дали опитът да спечели едновременно симпатиите на Тръмп и прагматичните изгоди от Москва няма да постави Анкара в ситуация, в която ще трябва да избере страна
Историята показва, че турският президент често успява да лавира. Но днес залогът е по-голям от всякога. Тръмп не предлага тактически сделки, а стратегическо пренареждане: Турция може да спечели модерни оръжия, ново доверие в НАТО и мълчаливото одобрение за вътрешната си политика - но цената е ясна. Ердоган трябва да реши дали да остане посредник и многовекторен играч или да избере страна в новата геополитическа архитектура.
Forrest Gump
на 26.09.2025 в 21:22:39 #3#2 Значи да чакаме скоро Турана и у нас
22222
на 26.09.2025 в 20:28:47 #2Първо рассия кочината не е велика сила .... И второ Турция се стреми да освободи всички поробени от кочината рассия тюркски народи и заедно със бившите съветски държави с тюркски корени да създаде великия Туран върху руините на мракобесната феодална "империя" (по ирония на съдба сега рассия е болния човек на Европа )!!! Просто войната в Украйна е последният пирон в ковчега на рассия .....
ВълкСчадъР
на 26.09.2025 в 19:55:24 #1Реджеп бей вече поръча 225 Боинга , за Ф 35 също иде реч, ама най много което той иска е ТЕХНОЛОГИИ ! От една страна за собствени самолети , от друга и по ВАЖНАТА - да помпят газ и да го транспортират към гейропа .... и по този начин да ОТКРАДНЕ бизнеса на ватниците ве веки ВЕКОВ Сега е точният момнет за това Хастай дюшекте сикирлер казват те