Посещението на Реджеп Тайип Ердоган във Вашингтон и срещата му с Доналд Тръмп поставят нов акцент върху способността на турския президент да лавира между великите сили. Връзката между двамата лидери винаги е била особена - на моменти напрегната, но често основана на прагматични сделки. Сега, при завръщането на Тръмп в Белия дом, Анкара вижда възможност да възстанови позиции, които бяха отслабени при управлението на Джо Байдън.

Тръмп постави едно конкретно условие: Турция да спре покупките на руски петрол.

В замяна американският президент намекна, че може да вдигне санкциите и да позволи на Анкара да се върне в програмата за изтребителите F-35 - проект, който беше блокиран след закупуването на руските С-400. За Ердоган подобна размяна изглежда изкушаваща: Турция има амбиции да модернизира военновъздушните си сили, а F-35 би бил символичен знак за сближаване със САЩ.

Но въпросът далеч не е само в оръжейните сделки. И Унгария на Виктор Орбан, и Словакия на Роберт Фицо също бяха предупредени от Тръмп да намалят зависимостта си от руския петрол.

Това подсказва, че Белият дом вижда в енергетиката основен лост за натиск върху приятели и партньори, които все още поддържат тесни връзки с Москва.

За Анкара това е особено чувствително, защото Турция не е просто потребител, а и транзитна държава за руския газ към Европа.

Тръмп вярва, че Турция може да спре покупките на руски петрол

Тръмп вярва, че Турция може да спре покупките на руски петрол

В замяна САЩ може да продадат на Анкара изтребители F-35

Отношенията между Турция и Русия са сложна мозайка от сътрудничество и конкуренция. Двете страни са партньори в енергетиката - газопроводите "Турски поток" и "Син поток", строителството на АЕЦ "Аккую" са стратегически проекти. Ердоган добре помни кризата от 2015 г., когато след свалянето на руски изтребител Москва замрази туристическия поток и наложи тежки икономически санкции. Турската икономика усети удара мигновено, а инфлацията, която и днес остава болезнена тема за избирателите, рязко се ускори.

Тъкмо икономиката е една от най-големите уязвимости на Анкара. С наближаващи избори и с хронично отслабена лира, Ердоган знае, че всяко влошаване на отношенията с Москва може да доведе до нови икономически трусове. Но същевременно е наясно, че прекалено голямо приближаване до Русия може да го изолира от Запада.

Turkish Airlines поръчва 225 нови самолета от Boeing, преговаря за двигатели

Turkish Airlines поръчва 225 нови самолета от Boeing, преговаря за двигатели

Авиокомпанията цели до 2035 г, флотът й да се състои само от модерни самолети

Турция има и друга ключова роля - "ключар на Черно море" чрез Конвенцията от Монтрьо.

Именно Анкара решава кои кораби минават през Босфора и Дарданелите. След началото на войната в Украйна тя умело използва този инструмент - затвори проливите за военни кораби, но посредничеше за "зърнената сделка". Ако Турция се сближи прекалено със САЩ и се дистанцира от Москва, Кремъл може да отговори с повече натиск в Черно море, което би подкопало ролята на Анкара като балансьор в региона.

Не бива да се подценява и военният елемент. Турция демонстрира лоялност към НАТО, като наскоро изпрати самолет AWACS в Литва, за да помага в засичането на руски дронове по източния фланг на алианса.

Това е ясен сигнал, че Анкара е готова да заеме по-видима роля в колективната сигурност - още една крачка, която може да се възприеме в Москва като отдалечаване от досегашния баланс.

Турция разположи самолет за ранно предупреждение в Литва

Турция разположи самолет за ранно предупреждение в Литва

Мярката е заради заплахата от руски дронове

В същото време Турция се стреми да бъде посредник в преговорите между Русия и Украйна, но този процес вече буксува. Ако Анкара се приближи твърде много до Вашингтон и възприеме неговата линия без уговорки, рискува да загуби този статут и с него една от най-ценните си дипломатически карти.

Друг важен фактор във външнополитическата сметка на Ердоган е гръцкото лоби в американския Конгрес.

То традиционно е едно от най-влиятелните и системно блокира или ограничава военните сделки на Турция със САЩ. Именно затова напоследък турският президент осезаемо намали враждебната реторика към Атина, избягвайки конфликти в Егейско море.

Това е част от стратегията му да покаже пред Вашингтон, че Турция може да бъде "по-конструктивен съюзник" и да отслаби влиянието на гръцките и кипърските лобистки кръгове върху американската политика.

Вътрешнополитически Ердоган демонстрира готовност да остави някои теми на заден план. Подкрепата за Палестина например може да бъде по-тиха, ако това отвори врати към по-добри отношения с Вашингтон.

А вътрешни въпроси като арестите на опозиционери - включително кмета на Истанбул - изглеждат далеч от приоритетите на Тръмп, което дава свобода на Ердоган да действа у дома без особени критики отвън.

Смъртта на Фетхулах Гюлен - архивраг на турския президент реши един трънлив въпрос. Десетилетия Анкара настояваше за неговата екстрадиция от САЩ, но без успех. Тази болезнена тема вече е извън дневния ред и премахва една от големите пречки пред сближаването между двете страни.

От друга страна не бива да се забравя, че Русия също е зависима от Турция и не може безнаказано да "показва мускули" пред толкова важен партньор.

Анкара е ключов транзитен коридор за руския газ към Европа, АЕЦ "Аккую" е проект с десетилетни последици, а контролът върху Черноморските маршрути за зърно е жизненоважен. Освен това Турция е единственият член на НАТО, който поддържа активен диалог с Москва - нещо безценно за Кремъл в условията на международна изолация.

В крайна сметка Турция отново доказва, че е балансьор между великите сили - държава, която умело лавира между Вашингтон и Москва, между НАТО и регионалните си амбиции. Ердоган търси благоразположението на Тръмп, готов да направи отстъпки по теми като руския петрол или Палестина, но същевременно знае, че Русия също е зависима от Анкара. Така турският президент превръща собствената си уязвимост в инструмент за влияние.

Големият въпрос е докога този баланс ще бъде устойчив - и дали опитът да спечели едновременно симпатиите на Тръмп и прагматичните изгоди от Москва няма да постави Анкара в ситуация, в която ще трябва да избере страна

Историята показва, че турският президент често успява да лавира. Но днес залогът е по-голям от всякога. Тръмп не предлага тактически сделки, а стратегическо пренареждане: Турция може да спечели модерни оръжия, ново доверие в НАТО и мълчаливото одобрение за вътрешната си политика - но цената е ясна. Ердоган трябва да реши дали да остане посредник и многовекторен играч или да избере страна в новата геополитическа архитектура.

Турция сключи 20-годишен договор със САЩ за доставка на втечнен природен газ

Турция сключи 20-годишен договор със САЩ за доставка на втечнен природен газ

Турция ще получава около 4 млрд. куб. м. газ годишно от 2026 г.