News.bg публикува мненията ви без редакция
Икономическата криза, разразила се по целия свят, е индикатора за края на една система.
Тази система се развиваше през последните векове и се базираше на финансирането на научно-техническия прогрес чрез кредити с лихва и на постоянната експанзия на капитала.
Същия този капитал винаги е търсел нови възможности за приложение (инвестиране), като днес тези възможности се изчерпиха, тъй като светът не е безкраен.
Този механизъм на икономическо развитие достигна своя предел. Невъзможно е от тук насетне, светът да живее според парадигмата, господствала до днес.
В текущата ситуация, страните, които първи осъзнаят този факт, ще получат огромно предимство пред всички други участници в глобалната икономика, които още дълго време ше продължат да лекуват болните стопанства, без да са анализирали предварително тежките проблеми.
По-конкретната причина за икономическата криза, дошла от САЩ, е огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка, диспропорция, която възникна следствие политиката получила името „рейганомика” и стартирала през 1981 г.
Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични емисии. Замисълът е чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.).
В резултат на тези емисии, в САЩ, се стигна до колосално натрупване на дългове, вкл. от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупния обем на тези дългове достига БВП на света за година.
Друга проява на това непрекъснато вливане на, нямащи никакво реално покритие, книжни долари са финансовите, имуществени и суровинни балони, които имаха място през последното десетилетие в различни точки по света, и които обираха потенциала за инфлация в потреблението и индустрията.
Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ ДОСТИГНАТ РАВНОВЕСНА ТОЧКА. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целия свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес.
Когато светът достигне новата равновесна точка, нещата вече няма да бъдат същите, каквито ги познаваме към днешна дата. Светът ще се е деглобализирал и днешния единен, в икономическо отношение свят, ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове.
Дори в този си вид народите няма да имат никакви реални алтернативи за своето развитие, защото днешната система на развитие, достигна своя апогей и от нея чудеса не бива да се очакват.
Какъв е изхода за малката страна България? С ограничения суверенитет, който ни е останал в рамките на ЕС, ние можем да се опитаме да признаем пред колективната си обществена съвест, че последните двадесет години сме вървели в противоположна на правилната посока.
Извода е шокиращ (но само на пръв поглед), а именно необходимо е зачеркване на либерално-монетаристките догми и клишета на днешните апологети и връщане към изворите на цивилизационния скок, осъществен в страната ни до 1989 г.
Това разбира се, не означава връщане на Народната Република, но е факт, че именно тази епоха изгради съвременна България, която ние, днешното поколение, все още не можем да разрушим докрай, въпреки искрените ни и титанични усилия да го сторим.
От друга страна, все още тук-там се намират висококвалифицирани и все още мотивирани специалисти , които през последните двадесет години са съхранявали (и развивали) банката-знания за пътищата за балансирано развитие на стопанството ни, при различни външни (обективни) икономически условия.
Ако ГЕРБ даде шанс на тези хора, България наистина ще докаже че може.
zero-intelect
на 22.07.2009 в 20:53:44 #86Koзлодоев, а чете ли коментара от 12:48 (12:50) и наистина ли проблемите се свеждат само до една циклична криза?
zero-intelect
на 22.07.2009 в 20:40:19 #85Дано си прав Козлодоев, проблема е че самите американци започват да изпадат в паника, а от там всичко се предава като скачени съдове по целия свят. А за циклите на Кондратиев какво ще кажеш? Има ли някакъв смисъл в тази теория?
kozlodoev
на 22.07.2009 в 20:27:19 #84Какво я дъвчете тая криза, все едно че е свещена крава. Нито е първата подобна, нито ще е последната (както някой спомена, икономиката е циклична). Обяснението на ситуацията е доста просто -- не са ми нужни линкове от братския руски интернет, които да ми напълнят главата със заучени фрази. Както вече споменах по-долу, в условията на икономически растеж бяха раздадени съмнителни жилищни кредити, обвързани с основния лихвен процент. Въпросните кредити се плащат лесно когато ОЛП е нисък, но когато се вдигне, голяма част от кредитираните стават неплатежоспособни. Основният проблем в случая е липсата на законодателство, което да регулира работата с тези кредити -- като резултат, финансовите институции "препакетираха" голяма част от тези кредити и ги използваха като гаранция за нови заеми. Като резултат от това, когато първите длъжници започнаха да окапват, това предизвика "домино ефект" в икономиката -- финансовите институции се задъхват, няма ресурс за ново кредитиране, производството спада, съкращават се работници. Та така. Както вече споменах, пропуските в законодателството вероятно ще бъдат поправени (справка актът Сарбанес-Оксли, който се приема като пряко следствие на криззата с Енрон). Вярно, рецесията е дълбока и доста време ще се излиза от нея, но слуховете за смъртта на настоящата икономическа система са силно преувеличени.
zero-intelect
на 22.07.2009 в 20:12:24 #83Samoray виж линковете малко по-надолу. А ти можеш ли да препоръчаш нещо в интернет, обясняващо кризата. Предварително Thanks.
samoray
на 22.07.2009 в 20:05:45 #82Нито икономическите изводи са правилни нито за комунизма смехориите, стила е добър но логиката не струва. Аз не мога да подкрепя човек, който подкрепя експлоатацията на труда, колко ходехме по бригади и тлъстите печалби ги обираха шепа мошенници за да изучават дечицата си на запад и да ходят по сафарита в африка, трудови воиски вдигнаха България, почити безплатно. С експлоатация много евтино и бързо стават нещата.
s4etovoditelkata
на 22.07.2009 в 19:50:54 #81Статията е хубава,но защо следобяд я махнаха от главната страница
zero-intelect
на 22.07.2009 в 19:05:22 #80Мисля, че и това е доста интересно http://rutube.ru/tracks/303219.html?v=1c48cd0d7f3aa6db30b485564e7222c2
zero-intelect
на 22.07.2009 в 18:02:59 #79Оказва се, че има много интересни неща по темата. Виж това. http://rutube.ru/tracks/1066795.html?v=a15c30a1ff434a948ba1dda218921a48
kozlodoev
на 22.07.2009 в 17:52:48 #78И какво да и гледаме на въпросната статия? Тя е писана през 2000 г. и се отнася за дот-ком кризата, т.е. няма нищо общо със сегашното състояние на нещата. Дот-ком балонът се пукна горе-долу по това време (~2001) и във въпросната статия не е записано нищо кой-знае колко гениално, което да не е било известно никому по това време.
zero-intelect
на 22.07.2009 в 17:33:12 #77Sorry girl!
zero-intelect
на 22.07.2009 в 17:01:29 #76Обърнете внимание, че статията е писана месец юли 2000 г. http://www.expert.ru/printissues/expert/2000/28/28ex-mir/
zero-intelect
на 22.07.2009 в 16:53:18 #75Кризата може и да ги изядИ, а теб кой ще те схруска? Върви си на дамските форуми, там ще ти е по-интересно.
zero-intelect
на 22.07.2009 в 16:14:30 #74За българските емигранти - с болка и надежда http://dnes.dir.bg/2009/07/22/news4804376.html
zero-intelect
на 22.07.2009 в 13:50:38 #73Продължение: ………контролируем полуразпад, като по този начин му се дава време за адаптация и търсене на нови инструменти за финансово доминиране. И така, за да намалят скоростта в хода на събитията, американските власти (чрез същите тези рейтингови агенции, банки, хедж-фондове) водят финансова война с по-слабите звена на световната финансова система, стремейки се да мобилизират останалите все още ресурси за собствено спасение. Обаче размерът на “черната дупка” на американските задължения (16 трлн. дол. – задължения на хазната на САЩ, включително неотдавна приетите ипотечни задължения; почти такива по мащаби задължения на корпоративния сектор; повече от 15 трлн. дол. – задължения на домакинствата, до 10 трлн. дол. – задължения на щатите и общините, всичко в порядъка на 50 трлн. дол.; допълнително – част от вторичните задължения за още 100-150 трлн. дол.) многократно превъзхожда ресурсите на “периферията”. Точна оценка за токсичността на дериватите е невъзможна, тъй като тези задължения по определение носят изкуствен характер: като правило това са математически очаквания за това или онова събитие (например фалит), които могат бързо да се променят. Обслужването на тази пирамида от дългове изисква 3-5 трлн. дол. само за покриване на лихвени проценти, което представлява от една четвърт до една трета от годишния БВП на САЩ. Дори намаляването на лихвите от страна на ФРС, практически до нула, не доведе до съществено намаление на цената на обслужване на публичния (щати, ипотечни агенции и др.) и частния (корпорации и домакинства) дълг, тъй като едновременно рязко падна “качеството” на всички несуверенни дългове. В тази ситуация финансовата система на САЩ изпълнява достъпната й функция – транслира собствената неплатежоспособност навън, обезценявайки активи, компании, цели страни и континенти. Това не е толкова въпрос на “зла воля” на американския елит или “световното правителство”, колкото неизбежна и предизвикана реакция на самосъхранение (“рефлекс”) на системата, която дори в момент на саморазрушение не е в състояние да постъпва по друг начин, освен по начина, който й диктува самата й природа.
zero-intelect
на 22.07.2009 в 13:48:47 #72Hi DaniOcean. Разбира се, че спестяванията се насочват към банките, но същите тези банки не са склонни да кредитират по ред причини. Ето още нещо: Процеса на саморазрушаване на световната финансова система, който от началото на 2009г. премина в открита фаза (по-голяма част от финансовите институции се намират пред фалит или вече фалираха), е необратим по цял ред причини, сред които: 1.) Финансовата система на САЩ – безусловно, носеща конструкцията на световната система – е класическа платежна и кредитна система едва на 5-7% от общия си обем (около 10-15 трлн. дол.). Останалите 93-95% е формираната през последните 15-20 години “подводна част на айсберга” – неотразени в балансите деривати (“производни” финансови инструменти от типа SDS,SDO и др.) Така например, сумата на баланса на един от най-крупните участници на пазара, JP Morgan е около 2,5 трлн. дол., докато небалансовите инструменти, които притежава – повече от 97 трл. дол. Подобни пропорции има при Goldman Sachs (баланс от порядъка на 1,5 трлн. дол, извънбалансови – повече от 50 трлн. дол.). Този “лост”, използван до неотдавна за поддържане на неудържимия ръст на стойността на активите и печалбите на финансовата система на САЩ, сега със същата сила работи в обратната посока, превръщайкки практически цялата финансова система (с изключение на 2-3-ма субекти на пазара, близки до ФРС), в склад за токсични активи. 2.) Обезценката в тези условия на задбалансовите активи дори на 3-5% води до рухването на баланса и може да “отнесе” и най-устойчивата финансова институция. Вече са изписани повече от 2 трлн. лоши активи, като в близка перспектива сумата ще достигне до 3 трлн. дол. В близко време в САЩ се планира създаване на “лоша банка” или банка за купуване на “лоши активи”, за да се изринат балансите на банките. Тази стъпка се представя като едва ли не “чудодейно спасение” на системата, въпреки че това всъщност е прехвърляне от единия към другия пробити джобове, тъй като реални източници за създаване на такава супербанка в активната част на баланса липсват. Да се рестартира финансовата система от нулата също е невъзможно. За това са нужни извънредни обстоятелства (както това се случи в Германия, когато в рамките на реформите на Людвиг Ерхард са раздадени на всички еднакво количество от новите дойче марки). До края на 2009 г. се очаква да се отпишат още до около 2 трлн. дол. финансови активи по целия свят. 3.) Национализацията на такива банки-титани като City или Bank of America (за разлика от тях континенталните европейски банки, са затънали доста по-малко в калта на “задбалансовите пирамиди”), не би довела до нищо, такава национализация би повтарила “казуса Исландия”, когато активите на национализираните банки превишава неколкократно БВП на страната, инвеститорите губят доверие и към банковата система и към страната като цяло. Такава перспектива стана реалност дори за родината на англосаксонския финансов капитализъм – Великобритания. Някои финансови гуру (като например бившия партньор на Сорос – Джим Роджърс) предричат нейния скорошен банкрут. Но ако “старата Англия” е в такова положение, то какво тогава може да се каже за другите страни? Ръста на бюджетния дефицит на САЩ от 500 млрд. дол. през 2008г. до няколко трлн. дол. (вследствие на вече приетите или бъдещи мерки.) през 2009г., поставя под въпрос неговото обслужване през близките години, дори и месеци. В условията на падане на цените на суровините и падането на доходите от китайския експорт, допълнително търсене в такива обеми липсва. Затова ФРС преминава към директно закупуване на американски държавни облигации (т.н. политика на количествени облекчения), раздавайки практически безсрочни и безплатни пари както на своите акционери (ФРС е собственост на ред финансови институции), така и на някои страни. Така, през октомври 2008г. по т.н. “валутни суапи” бяха раздадени 120 млрд. дол. (по 30 млрд. дол. за Бразилия, Мексико, Южна Корея и Сингапур). 4.) Въпреки, че баланса на ФРС е непрозрачен (в края на 2008г. агенция Bloomberg прави запитване за баланса на ФРС, но му е отказан достъп до информация, с препратка към закона за защита на търговската тайна), в американската публична финансова система е невъзможно дълго да се прикрива отсъствието на източници за финансиране на бюджетния дефицит. И даже суперлоялните рейтингови агенции ще бъдат принудени да намалят кредитния рейтинг (или за начало да изменят прогнозата на негативна). Ако това не се случи, инвеститорите (особено инвеститорите-държави) ще направят своите изводи самостоятелно. Във всички случаи през 2009 или 2010г. е вероятна криза на доверие към ФРС, бягство от долара и от поеманите от министерството на финансите на САЩ задължения. Засега рейтинговите агенции “се тренират” върху европейските страни – Гърция, Испания, на ред е Франция, но не и САЩ (седалище на трите най-крупни рейтингови агенции), въпреки откровено безумната бюджетна политика. Най-големите американски банки (City, Bank of America), съдейки от котировките на техните акции, са практически банкрутирали. Но не и по рейтинг – техните рейтинги са доста по-високи, спрямо други достатъчно платежоспособни субекти на капиталовите пазари. Затова постоянните уверения на S&P че “даже” най-високия рейтинг на САЩ (ААА) “не е издялан на камък” е просто жест на политическа коректност, тъй като по собствените методики на агенцията, страна с такава политика отдавна би трябвало да се движи към банкрута (което и се случва реално). 5.) За да не се допусне неконтролируем разпад на системата, министерството на финансите на САЩ и ФРС, за пореден път прилагат “стратегията анаконда”: задушаване на света в обятията на долара, изхвърляне на станалите обременителни елементи на системата (от типа на инвестиционните банки, суровинните и ипотечни балони), а също така изхвърляне на токсични отпадъци, следствие на полуразпада, във вид на хаос в посока към “чуждите” (в БРИК, Азия, Европа). Целта на стратегията – съхраняване на ядрото на системата (Уолстрийт) в състояние на контролиру
DaniOcean
на 22.07.2009 в 13:02:06 #71Единствената ми критика към статията е че взима под презумция че спестените пари са директо извадени от икономиката. Това обаче не е съвсем така. По един или друг начин спестяванията попадат в банките, а от там под формата на кредити и директно закупуване на ценни книжа обратно в икономиката. Голямото количество спестявания ще доведът до бърза експанзия на капитала и ако бъдът насочени в американско стопанство респективно и на производството. Проблемът на Америка е че за разлика от "Голямата депресия" днес икономиката се движи не от производството, а от консумацията. Ако едно време федералното правителство е взимало заеми за да инвестира в производство (чиято продукция да продава обратно на кредиторите си) днес то взима заеми за да може да купува от същите тези кредитори. Нещата се влошават допълнително от упоритостта на правителството да задържи в играта компаний чиято глупава политика ги води до неразумно усвояване на капитала и резпективно към техния фалит. Пазарът, разбира се, има метод чрез който да елиминира непродуктивното управление на капитала и да го прехвърли в ръцете на някой който да го използва по-добре. Този метод е именно този фалит с който ни плашат. Тъжната истина е че депресията вече е неизбежна и колкото по-дълго я отлагаме, толкова по-тежка ще бъде тя. Ако оставим нещата на пазара ще бъде тежко, но релокацията на капитала ще позволи неговото по-ефективно оползотворяване и с това нов период на икономически ръст. За това обаче са необходими жертви, жертви които политиците във Вашингтон отказват да направят.
zero-intelect
на 22.07.2009 в 12:08:48 #70Hi DaniOcean. Попаднах на един материал (за съжаление не е качен в интернет, за да ти го линквам). Мисля, че ще ти е интересно да го преочетеш и ти: Какви са причините днешната криза да е толкова остра? През 70-те години на миналия век, САЩ загубиха икономическото състезание със СССР. За САЩ бе изключително важно да „оживеят” в интервала от 10-15 години, разчитайки че дотогава социалистическата система ще рухне (поради несъпоставимия потенциал на двете системи). Разработва се съвършен и технологически твърде прост план: „Ако не е възможно да се разширят пазарите, за да се финансира следващата вълна на инвестиции, тогава е необходимо да се увеличи натоварването върху всеки участник на действащия пазар. Рискът е голям, защото след 20 години, има опасност цялото това натоварване да рухне във вид на рязко съкращаване на потреблението. САЩ приемат програма, която е разработена по време на първото президенство на Картър, с песпектива за прилагането й по време на втория мандат на този президент. Програмата е разработена за Картър, но той губи от Рейгън на изборите за втори мандат. Затова тази програма започва да се реализира през 1981 г., когато Рейгън става президент. Смисъла на тази програма се състои в това, че САЩ започват да печатат долари, като по този начин стимулират потребителското търсене в страната. Надявайки се, че това ще е търсене на същата тази новосъздадена високотехнологична продукция, което и ще позволи на Америка да направи така необходимия пробив. Програмата е реализирана, и конкретната вълна на научно-техническия прогрес получава името информационна. Тази вълна не се е изплатила напълно и до момента. И всички дългове, под които се рушат днес американските финансови институти, са направени именно през 80-те и 90-те години, за развитие на информационните технологии. Вече са пуснати в ход няколко нови вълни: биотехнологии, нанотехнологии… Но вече е съвършено очевидно, че тези иновационни вълни не само няма да се реализират в масово производство, но по тях дори не могат да бъдат завършени научните изследвания, защото липсват средства за тяхното реализиране.. Количеството на потребителите не расте. Двайсет и пет години, от 1981 г., дълговете растат, и става ясно, че темповете на нарастване на тези дългове стават толкова големи, че вече е невъзможно да бъдат поддържани. Т.е всяко следващо печатане на пари помпа инфлация, която ще обезцени прираста на потребителското търсене. Активната фаза на кризата започна през август 2007 г. с ипотечната си фаза. И главното й проявление стана инфлацията, която до тогава американците „държаха” само във финансовия сектор. Сега вече тя започна да прониква в потребителския сектор, в резултат на което започна да се обезценява същото това търсене, което те стимулираха. В САЩ съвкупните дългове на домакинствата към днешния момент са около 15 трилиона долара. Темповете на тяхното нарастване за последните години бяха около 10% на година. Т.е. около 1,5 трилиона долара на година е тази надбавка, която е необходима, за да се държи икономиката на повърхността. Историческата норма на спестявания в САЩ е около 10% от реално разполагаемите доходи. А през последните години тя падна до 0% и даже отиваше в отрицателна зона. В условия на криза нормата на спестявания обикновено става по-голяма от средноисторическата, но да си представим, че тя просто се върне до 10%. Това са още 1,5 трилиона долара намаление на търсенето. Получаваме намаление на съвкупното потребителско търсене от общо 3 трилиона долара за година. А тъй като намаляването на търсенето влияе на БВП с определен мултипликатор, който е в порядъка от 1,5 до 2,5 единици, то даже ако вземем минимума коефициент от 1,5 получаваме, че БВП на САЩ трябва да се съкрати с 4,5-5 трилиона долара. Предвид на това, че реалния БВП на САЩ е около 12 трилиона долара, неговия спад ще е минимум 30-35%. А ако се изчислява максималната стойност, ще е повече от 40%. И в единия и в другия случай това е катастрофа, сравнима по мащаби с Великата депресия. И е несъвместима с живота на съвременната икономическа система. Ще се радвам да прочета мнението ти по прочетеното. Поздрави
DaniOcean
на 22.07.2009 в 11:27:26 #69zero-intelect, съжалявам за правописа но си прав, човек като не пише често на Български почва да прави тъпи грешки които вижда чак на третото прочитане. Идеята на рейгономиката е че заводите ще бълват боклуци които хората ще искат да си купят. За да ги купят хората ще взимат кредити от банките и по този начин банките, не-пряко, ще стимулират бизнеса прехвърляки лихвената тежест от бизнеса към потребителя. Държавата ще стимулира целия процес като намали данъчната тежест и облекчи въпросната лихвена тежест. Естествено тази система е малоумна, но тя се ражда в опит да се поправят безумията на кеинзийците които ликвидират спестяванията и спират разширяването на капитала. Причината за кризата обаче няма нищо общо с рейгономиката. Кризата идва точно благодарение на онова централно планиране дето другарят от по-горе се опитва да ни пробута. Централното планиране идващо от Федералния резерв и измислено в подкрепа именно на онази банда банкери които го притежават. Централното планиране извършено чрез помоща на Фреди и Фани и политиката на социализъм диктувана от федералното правителство вече близо сто години. http://www.youtube.com/watch?v=VoxDyC7y7PM http://www.youtube.com/watch?v=ADdgmfVWAkM http://www.youtube.com/watch?v=xWqouBvy2sM
cecof
на 22.07.2009 в 10:49:07 #68Това изказване е сглобено от множество мисли, които могат да се намерят в пресата, в интернет и филми. Не предлага нищо конкретно. Наслагва мнението за опадъчния запад, който всеки момент ще рухне и който вече 200 години все рухва, а всъщност комунизма рухна. Няма да рухне. Сисистемата е грешна, но по - добра няма измислена. Има идеи за безкласово общество на базата на технологии и ресурси, но как ще се мери труда на всеки ? Едни пак ще скатават, а други ще бачкат. Много е лошо да се пренебрегва България преди 1944. Цялото селско стопанство е създадено тогава. Българксата икономика е била много силна имало е момент в който сме били 9-ти в Европа. Изведнъж идват едни свине избиват сума ти народ и се провъзгласяват за светая светих даже налагат вето и над Господ. Това не е правилна система и няма да се върне. Съжалявам много. Всички сме равни, но някои са по - равни от другите. Комунизма не е изколен той е просто един период от историята ни. Той доведе до олигархия, която сега не можем да изчистим вече 20 години.
tenseinsider
на 22.07.2009 в 10:39:43 #67Статията е много добра и очевидно е повлияна от теорията на руския икономист Михаил Хазин.Хазин е единствения икономист който е създал работещ модел на световната икономика в условията на сегашната криза.Света и ЕС в частност го чака минимално двукратно снижение на жизнения стандарт до момента на излизане от кризата.Като реален срок за илизане Хазин сочи,оптимистичен подход 5години,песимистичен 10 и по вече години. Линк към Хазин и неговата компания "НЕОКОН": http://www.neocon.su/