На 4 октомври 1990 година столичани, а по-късно през деня чрез новинарските емисии и останалата част от страната, станаха свидетели на един величествен акт - премахването на петолъчката от бившия Партиен дом в центъра на София.

Както по-голямата част от нещата у нас и това се случи от втория опит, но пък зрелището си заслужаваше - отдалечаващият се хеликоптер, който понася към висините откачената петолъчка. Някои видяха в това ярък символ на една отиваща си действителност. И сгрешиха.

С убийствено темпо, само 26 години по-късно, политиците ни направиха следващата крачка по разфасоване на комунизма и тоталитаризма. Уви, далеч не толкова величествено и нямащо нищо общо с романтиката на извисяващия се в небето хеликоптер.

Направиха я след традиционен, дори скучноват и досаден, махленски скандал в парламента. След няколкочасово влудяващо многословие, изпъстрено с обиди, задявки, взаимни обвинения и закани, депутатството прие исторически промени в така наречения "Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен".

По тяхната сила (ако разбира се бъдат приети и на второ чете, защо не след още 26 години) - "От публични места ще бъдат премахнати лозунги, фотоси, знаци и предмети, създадени през комунистическия режим в периода 1944 - 1989 г. в негова възхвала. Ще се премахват и знаците и предметите във възхвала на БКП и нейните ръководни дейци."

И още, затаете дъх, моля - "Ако определени предмети или сгради не могат да бъдат премахнати, на тях ще бъдат поставяни табели с надпис, който посочва, че комунистическият режим в България е обявен за престъпен със закон." Това не е ли мечтан сюжет за сценаристи и режисьори на комедийни сериали...

Пределно ясно е, че, особено в столицата, има редица такива символи, които няма как да бъдат махнати, без да се бутнат самите сгради. Сиреч, градовете ни ще бъдат изпъстрени с информационни табелки, че "комунистическият режим в България е обявен за престъпен със закон". Абсурдно, тъпо и унижаващо интелекта на нацията и особено на по-младите поколения.

Ако някой зададе въпрос на уважаемите народни избраници защо точно сега - в ситуация на кабинет в оставка, на политическа, правителствена и всякаква още криза, на неприет бюджет за догодина и още куп смущаващо неотложни неща - два дни се губят за догонване на хеликоптера с петолъчката отпреди 26 години, едва ли ще получите смислен отговор.

Защото понякога е много по-важно не какво си приел, а контекста, в който го правиш. Посланията идват от начина и поведението, не от съдържанието.

Зрялото поколение, станало свидетел на хеликоптера с петолъчката, днес вече се радва на пенсионната ни система.

За тези 26-27 години на "демократичен преход, последван от устойчива и реална демокрация", естествено, България има своите нови и млади граждани, които хал хабер си нямат за комунизма и тоталитаризма. За тях всички тези символи - предмет на горепосочения закон, са нещо заварено, непознато, безинтересно, незабележимо. В най-добрия случай, те се приемат като част от поп културата на градската среда, а единствената комуникация с тях е в ролята им на аксесоар към облеклото.

За тях - тъй като логиката сочи, че този закон е отправен именно към подрастващите и съзряващи българи, ще е адски странно, дори досадно и много неразбираемо как работници (не с червени потници), но с чукове, длета и други подобни пособия разфасоват някакви безобидни по техните възприятия знаци, фигури и прочие.

Този твърде закъснял акт на деструкция ще има нулев ефект. Ние сме адски добри в закъснелите действия. Така и в този случай нещо, което трябваше да се осмисли и направи в края на 90-те и началото на новото хилядолетие, се прави днес, когато реалностите, потребите, интересите и развитието са съвсем, съвсем други.

Насилствените опити да се заинтригуват младите поколения с подобни "дела и документи" ще претърпи крупен неуспех. Сиреч - язък за пенявенето, енергията и страстите в парламента. Както винаги, те обслужват единствено изключително нездравите политически и управленски мераци и стремления. Уви, обречени са.

Поне се дава добър пример с елементи на възпитаващ ефект как може да се извършва упражнението "залудо работи, залудо не стой".