Какво да ги правим?

Предлагаме ви текст от блога на Петър Стойков, публикуван през 2009 година

Първо, почвам да си мисля, че положението в България май почва да се оправя, щом като вече бежанци идват в държавицата ни, от която до преди няколко години даже българите бягаха със завидно усърдие. Но така или иначе, макар нашествието на гладни, крадливи орди негри, брадати араби с ятагани и неизброими китайци за сега да се бави, като че ли няма да е зле да помислим какво бихме правили с тях, ако вземат да се излъжат да дойдат.

Което пък е добър повод да помислим какво да правим със самите себе си, щото тия неща са неразривно свързани...

Както знаете, светът общо взето в момента и от стотина-двеста години насам се дели на две - на развити държави, в които хората искат да живеят, и на адски дупки, от които хората искат да избягат. И колкото и да ми се пънат социалистите и религиозните, колкото и да заклеймяват "злия и безсърдечен капитализъм" и "липсата на морални устои", колкото и да превъзнасят пасторалния селски живот и антиглобализацията, фактите са твърди като диамант: държавите, в които хората искат да живеят и към които масово емигрират са индустриални, капиталистически и демократични (без изключение), а държавите, от които бягат, са социалистически/комунистически, религиозни и/или тоталитарни.

Ние, както е видно, малко бавно, но струва ми се стабилно, сме се запътили да станем от първата група - демократична, капиталистическа и индустриализирана държава. Съответно, може би не днес, но след няколко години и нас ни чака съдбата на останалите развити държави - към нас ще започнат да прииждат на тълпи бегълци от къде ли не. Те даже вече идват, но по малко и главно от Македония ;)

Висши и низши

Както може без усилие да забележите, повечето емигранти са необразовани, крадливи, престъпни и се множат доста бързо. Освен това са главно кафяви и черни. Което кара неонацистите, ултранационалистите и други тъпанари да твърдят, че тези хора са от низши раси, неинтегрируеми са и нямат работа у нас - да си вървят да си оправят собствените държави, не ни трябват, благодарим много. Това обаче е грешка.

Няма низши раси, а само низши общества, култури и социални порядки. Бедните държави в света не са бедни, защото населението им е глупаво, защото някой ги ограбва или защото нямат ресурси. Бедни са, защото чрез назадничави социални и икономически системи се ограбват сами - ограбват се от най-ценния ресурс - възможностите и потенциала на собственото си население.

В този смисъл, емигрантите не са низши хора - на тях не бива да се гледа като на необразовани, диви, крадливи и т.н. (каквито повечето от тях без съмнение са), а като на ресурс, от който можем да се възползваме - най-малкото като работна ръка и плащачи на данъци в застаряващото ни общество, в което има прекалено много пенсионери и прекалено малко работещи, които да ги издържат. Това не е въпрос на хуманност, милосърдие и т.н. към емигрантите, а на чиста икономическа полза.

Варианти

Всъщност, не всичко е цветя и рози - една държава много може да загуби от приемането на емигранти - като не ги интегрира, а толерира различността на възгледите им, като не им даде своя начин на живот, а приема порядките им като "културни особености". Това е методът, по който действат страните от Западна Европа, които не успяха да дадат мечта на своите имигранти, а от криворазбрана толерантност ги оставиха да живеят според ценностите, които са направили страните, от които тези хора бягат, тоталитарни, фундаменталистични кочини. Точно такива кочини, в които те превръщат собствените си гета в централните части на големите европейски градове в момента.

Но една държава, която приема емигранти, може безусловно да спечели от това - като им даде възможностите, които те не са имали в страната, от която бягат, като им даде нов начин на живот, ново разбиране за общество. Така, както САЩ, държава на емигранти, е правила и прави - която успява да поеме вълните бедни италианци, ирландци и китайци, а в момента мексиканци, и да промени мисленето им, да ги направи американци, да им даде мечта, която да преследват, интегрирайки се междувременно в обществото и икономиката.

По кой метод ще действаме зависи от нас и политиците ни, но ми се струва, че тоя въпрос е належащ за България не само по отношение на бъдещите имигранти, а и по отношение на самите нас.