"Историята е една прекрасна наука, но винаги се използва политическа. Не можем да направим паралел между сегашните военни действия, които се водят между Русия и Украйна, и тогавашните по време на Освободителната война. Руско-турската освободителна война е единствената война, в която няма оплакване към Русия. Ние трябва да си вземем поука - от един национален идеал, от една национална мечта, че трябва да бъдем свободни, не би трябвало да правим политика".

Това заяви пред News.bg историкът Данаил Димитров по повод 148-ата годишнина от Освобождението на България от османско иго.

Димитров обясни, че 3 март винаги е предизвиквал политически спорове и самите събития от Руско-турската освободителна война са предизвиквали политически спорове. "Нека не забравяме, че всичко тръгва от Априлското въстание от 1876 година и по-скоро жестокостите, с които то е потушено и това кара тогавашните Велики сили да седнат на една маса за преговори и да принудят Османската империя да направи реформи. Тогава Османската империя се съгласява, за да избегне военния конфликт с Русия, Англия и Австро-Унгария, както и на Германия и Италия, да освободи България", поясни историкът.

Той посочи, че политиката винаги играе важна роля в българската политическа история, но не винаги е положителна роля. "В политиката няма приятелство, а има вечни интереси", коментира Данаил Димитров.

Историкът добави, че Сан Стефанският мирен договор е исторически факт дори само заради това, че е сключен в едно градче - Сан Стефано, което тогава се е намирало на 30 км от днешен Истанбул. По време на неговото сключване на руските войници, които са били около това градче са раздадени по 100 патрона и ако не е бил сключен този мирен договор и ако османските генерали не са били капитулирали, то руските войски са щели да продължат към Истанбул, обясни Данаил Димитров.

Google отново ни поздравява за 3 март

Google отново ни поздравява за 3 март

За 146-ата годишнина от Освобождението на страницата на търсачката се вее български флаг

Той посочи, че ако е нямало 3 март, е нямало да има нито Съединение, нито Независимост. "3 март е една дата, която е ясно, че е основополагаща за българската държавност в най-ново време и смятам, че това е истинският национален празник на България и българите. Той (празникът - бел. ред.) не трябва да бъде свързван с принадлежността на определена държава, а със смелостта на българските опълченци. Това не е просто една война между Русия и Турция, а това е една война, която ни връща на политическата сцена на Европа и на света", подчерта историкът.

Той бе категоричен, че 3 март е безспорният национален празник на България и е символ на нашата държавност. "Ако го нямаше 3 март, всички останали наши празници, нямаше да ги има, а те са следствие от тази дата. Има известно противопоставяне между 3 март и 24 май, но според мен не трябва да се съпоставят празниците, а да се честват. Относно политическата и националната кауза, която обединява 3 март, 24 май е нашият културен национален празник, но истинският политическият и национален празник, трябва да остане 3 март", завърши историкът.