Наясно ли сме какво, всъщност, празнуваме тези дни? Нима наистина Рождество Христово? Разбира се, не, (или не само) - малцина биха се осмелили да твърдят подобно нещо.      

Да си припомним как се поздравяват хората на Коледа и след това – нищожна част от населението – 10-15 % - поздравяват с „Честито Рождество Христово!”. По-голямата част казват „Честита Коледа!”, а някои предпочитат просто неопределеното „Честито!” или „Честито празници!”.

Сигурно отговорът не може да е еднозначен. Едни хора празнуваха едно нещо, други - друго, а трети – и първото, и второто, и трето и четвърто… Да, за една малка част от българското население – истински вярващите християни, 10-15% от населението – това бе Рождество Христово. Но за повечето българи, тази огромна част от народа ни, която формално може и да се записва в регистрите като „православни християни”, но всъщност е някаква смес от агностици, атеисти, полу-християни, „битови“ християни, псевдохристияни, „фасадни” християни и всякакви „христианоиди”, духът на Рождество остава съвсем чужд. И „КОЛЕДА” за тях е празник, който съвсем не се покрива с „Рождество”.

Защото наистина Коледата е едно, а Рождество – друго. Но не казвам, че това е лошо! Не искам да давам оценки - Коледата може да бъде и е значим празник и със и без съединяване с идеята за Рождество Христово.

Днес Коледа е изключително богат на символи и значения празник, пълен с традиции, но и силно динамичен, в който нови елементи изместват или се наместват сред старите; празник, чието значение дори за една и съща личност (какво остава за един род или народ) се променя значимо в течение на живота и.

Цялата тази еклектична (поне на пръв поглед) смес от обичаи, вярвания, обреди и символи – Белобрадият старец, Подаръците, Огънят в огнището, Снегът, Зимата, Елхата (Световното дърво), Гаданията и предсказанията, Коледуването с коледни песни, Преобличането с маски и костюми, Кръглата пита и накрая - Рождество Христово – е следствие на това, че в Коледа се събират и не съвсем хармонично съжителстват три отделни мощни традиции – езическият Празник на Слънцето и две християнски - Свети Николай и Рождество Христово. Напластявани една върху друга, смесвани, разбърквани и дообърквани от най-новият пласт – Светско-Консумативната Модна стихия – тези традиция се преплитат в най-различни причудливи съотношения в душата на всеки отделен човек. Ето защо, когато говорим един с друг за Коледа, ние най-често се разбираме само частично, а някъде влизаме в (често недоизказани) противоречия. Поради това ми се струва, че имаме нужда от толерантна, просветена дискусия по темата, имаме нужда да си говорим и колективно осъзнаваме откъде и накъде се движи в интимните си, но колективни представи, общността ни. Имаме нужда и просто от малко повече знания за празника, който, мисля, повечето от нас възприемат като най-важен.

Защото сънародниците ни са разколебани от разпространени фалшиви представи и митове за Коледата, изместващи съвсем не баналните факти.

  1. КОЛЕДАТА е най-големият, хилядолетен, изключително важен предхристиянски (езически) Празник на Слънцето, на сезонния кръговрат, на възраждащата се природа, на неизменната победа на Доброто над Злото, на Живота над Смъртта, на края на зимата, на оптимизма. Макар и частично християнизиран от вековните усилия на Църквата („Добрият Старец”- Свети Николай - Санта Клаус, раздаващ подаръци, и от Рождество Христово), част от неговите тайнства и внушения все пак достигат до нас и оставят в трепет поне детските души.

Изначално той няма нищо общо с християнството и това едва ли има нужда от доказване. Предхристиянски са и гаданията и предсказанията, и играта на късмети, и кръглата пита - символ на Слънцето, и преобличанията и маскирането като животни, духове и т.н.; предхристиянско е и самото „коледуване” – обикалянето на групи коледари по къщите и пеенето на коледни песни (наричани „колядки” в повечето славянски народи). Гадаеното по пепелта, прогнозирането на богатство за спечелилия паричката, метеорологичните гадания (от типа „Топла Коледа - нездрава година”) са традиции, преодолели хилядолетията и вековния натиск на християнската църква и носещи дъха на отдавна отминали времена и вярвания. Макар и не с вековна, а с хилядолетна давност, те са оцелели, защото са отглас от най-големия езически празник на нашите прадеди, отразяващ вечни ценности – оптимизма, възраждащата се природа, животворящото слънце, плодородието. Наистина, Коледа е велик празник.

  1. Някъде може да прочетете, че само ние, българите, го наричаме именно „Коледа”. Нищо подобно. Само един цитат: „Коледа е славянският празник на зимното слънцестоене….” (http://www.hrono.info/religia/yazych/kolyada.html) Да, това е празникът на всички древни европейци от умерения пояс, който е най-добре запазен в огромния ареал между Родопите и Финландия, и Адриатика и Волга, т.е. – основно сред славянските (и балтийски) народи. Коледа е най-богат и интересен именно сред славянските народи – някои елементи са запазени и сред германските, и сред старите келти, но неповторимо многообразен и богат Коледа е сред народите на Централна и Източна Европа. Името „Коледа” повечето учени свързват със старославянското (и древнобългарско) „коло” - означава 'кръгло, колело', руското колесо 'колело', калить 'топля', латинското caleo 'горещ, топъл', може и „калявам” - все „кръгло” и „топло”. Това е слънцето, чиято “смърт” и “прераждане” са в основата на славянския празник Коледа. Самият бог „Коляда” е бог на зимното слънцестоене, но неговият образ е почти напълно изгубен и забулен в мъглата на хилядолетията. (Последната му забрана от Московската патриаршия е чак от 1697 г.) Това не е строго научна статия и няма място тук да се опровергава с подробни цитати остарялото и категорично неверно „латиноцентрично” твърдение, че „Коледа” идвало от „календа” – дума с други корени и значение, която надали е била популярна сред обитателите на влажните северноевропейски гори. (А и ако имаше латински корен кой знае защо пък Коледа не се употребява в латинските езици…) Но известно внимание заслужават приведените от Ив. Иванов данни, че „:…при древните индо-арии .. са се употребявали сходни думи с основа КАЛ, САЛ, означаващи "година, срок, период от време“... Коледа при румънците се нарича "Крачун", а при унгарците - "Карачон", които се смятат за български заемки. При поляците едно от названията на обредния хляб е крачун. В руския корочун е означавала денят 12 декември (25 дек по нов стил, денят Коледа), също зимното слънцестоене, а също и "смърт". Според други [Токарев С. А.] „...при някои праславянски племена Крачун, Карачун представлява име на божество на зимата и смъртта, в чест на което правели празник около деня на зимното слънцестоене”.
  2. Историята със Свети Николай и подаръците му е добре позната, както и произходът на „Санта Клаус” от Сент Николас – важното е, че съществени елементи от днешната Коледа дължат произхода си на преданията за светеца, както и съответното наменование в западните страни. Още по-важно е вмъкването на Рождество Христово в коледните празници – добре известно е, че Църквата няма никаква идея за рождена дата на Исус до към ІV-ти век, когато бавно започва да се налага идеята за раждането му в традиционния ден на слънчевото раждане (съгласно различни езически вярвания и чествания – от римските Сатурналии до скандинавския Юл и славянската Коледа). В крайна сметка църквата успява да „християнизира” съдържанието на езическия празник – почти изцяло на Запад и по-малко в Източна Европа, където езическите и християнски внушения и традиции съжителстват почти равностойно. Разбира се, за просветените българи, хървати, руснаци, словаци, украинци, сърби, литовци и др. е очевидно, че нито „Дядо Коледа”, нито коледуването, коледарите, коледните песни и гадания, мистичната атмосфера на дългата змина снеговита нощ, огънят, подаръците и т.н. и т.н, имат каквато и да било връзка с Рождество Христово. И все пак някак си двете така различи традиции съжителстват, макар и не много хармонично, и както отбелязахме в началото, взаимно се преплитат и обогатяват една друга.
  3. Светско-консумативното начало на празника днес е толкова натрапчиво и дразнещо все повече мнозина, а и така познато, че едва ли има смисъл да се спирам на него. Фрапантни реклами чрез Дядо Коледа, Снежанка и джуджетата, безсмислена суетня по магазините със седмици преди празника, изключителният стрес, на който е подложен съвременният консуматор, „задължен” да „достави щастие“ чрез подаръци на близки и по-далечни роднини и приятели – всичко това е на път да покрие и измести както мистично-езическото внушение на празника, така и християнското, центрирано около раждането на Спасителя. На тази основа се разпространява Коледа/Рождество и в повечето нехристиянски (и неславянски) страни и не е изключено в бъдеще човечеството да загуби тази безценна връзка с душата на предците ни, която днес все още донякъде се просмуква през Коледата (Рождество).

Да, Коледата е не само отдаване на почит (по-често неосъзнавано, но още по-добре, когато е и осъзнавано) на силите на Природата, на мощните и недоразкрити закони, които управляват Света, на боговете, Мирозданието, Вселената, Господ и т.н., които не позволяват унищожаването на света, а винаги, отново и отново възраждат вярата, силата и оптимизма ни, че продължаваме напред… Коледата е и отдаване на почит към нашите безименни, велики предци, онези първи европейци, които с много изобретателност, воля, упоритост, всеотдайност и жертви са овладявали безкрайните, хладни гори на европейския континент, устоявайки на жестоките зимни студове, глада, хищниците и болестите. Хората, положили основите на нашата цивилизация преди 8-9 хилядолетия, чиито малки и по-големи открития непрекъснато ползваме, без да се замисляме откъде и благодарение на кого ги имаме.

Можем ли да съжалявам, че честваме все още не само Рождество Христво, но и езическата Коледа? Не, ни най-малко, напротив – именно в това е уникалността и богатството на празника, превръщащи го в мост (все още) към света на предците ни и вечните истини.

     Да обобщим:

  1. КОЛЕДА е най-големият езически празник, празника на Слънцето, на неунищожимата природа, на победата на Живота над Смъртта, чиято мощна традиция преминава през хилядолетията и достига, макар и приглушено, душите на днешните хора. Коледа е изключително ценно наследство от дедите ни, може би най-ценният „нематериален паметник на културата”, чиято истинска стойност предстои да преоткриваме.
  2. КОЛЕДА е обогатена, променена и примесена с християнското честване на Рождество Христово и Свети Николай, като за различните социални групи, поколения, дори индивиди тези елементи са в различни съотношения. Така днешната Коледа е изгубила част от древната си езическа сакралност, но е придобила нов, по-богат смисъл, с приемането на идеята за Рождеството.
  3. Всякакви несъществени, случайни, добавени детайли през 19 и 20-ти век, най-вече в американската традиция, не дават никакво основание да се обявяват Коледа и Дядо Коледа за нови явления и нововъведения на художници и журналисти от Ню-Йорк (Кока-кола и т.н.). Подробности като цвета на дрехата и еленчетата, нямат никакво значение. Коледата е най-богат като внушения и е пъстроцветен букет от древни традиции именно в Източна Европа, сред славянските народи, които единствено пазят и тачат древното име, въпреки вековните и дори хилядолетни господство и натиск на християнската църква.
  4. Езически празник с християнски присадки?– да, така е. Но това не е лошо. Напротив – тази уникална амалгама създава неповторимия аромат на коледните празници, тяхната изключителност и величие.