News.bg публикува текстовете Ви без редакция...

3 000 000 лева джакпот, които ще се разиграят в четвъртък в „6 от 49” със сигурност ще предивзвикат опашки пред тотопунктовете. 3 000 000 лева възможна печалба срещу няколко лева залог си е сделка, която си е примамлива дори и без финансова криза. Но поредната тото-истерия предизвиква и въпроси – или поне дава повод да се поразмислим по темата.

Няма нормален българин, който да не подозира Българският спортен тотализатор в някаква далавера. Недоверчивият и параноичен средностатистически гражданин на България е научил от опит едно – където се въртят много пари, се върти и някаква измама.

В тотото определено се въртят много пари – джакпот от 1 000 000 означава, че в касите на тотализатора са влезли поне 5 пъти повече пари. Въпросът е – излиза ли нещо от тях? „Разбира се” – би казал някой доверчив и наивен човек – „от тия приходи се изплащат печалбите на късметлиите, уцелили заветните числа”. Да, ние принципа го знаем – но случва ли се това на практика?

Българският тото-милионер е като честният политик – всички са чули за него, но никой не го е виждал. Когато по света някой уцели джакпот от официална лотария, го разнасят по всички медии – снимката му, сълзливата му история от „преди” и милионерските му планове „след”. У нас – нищо. Нито име, нито лице, нито детайли – само съобщенийце

„Участник от Поибрене спечели джакпот от Х милиона лева”. Ходи разбери съществува ли такъв, или не. Уж от „съображения за сигурност” анонимността на „късметлията” се пази по-зорко от тази на защитен свидетел срещу Маргините, например. Обяснимо е – ако снимката и имената на обикновен човечец, спечлил няколко милиона, се появят по вестниците, само след няколко часа домът му ще е в прицела на несметни пълчища крадци. Но... тая практика неминуемо оставя и огромно поле за съмнения.

Ами ако държавата лъже? Ако джакпот всъщност не се дава на никого? „Е защо?” – би казал пак наивният човечец – „Нали Тотализатора така или иначе печели, защото хората пускат фишове, защо му е да лъже с джакпота?”- Е, защо – ами защото може, би отвърнал разумният българин. Това, че вече имаш пари, не значи, че не искаш още пари – този железен принцип важи навсякъде.

Тотализатора обаче не може гарантирано да си спести падането на джакпота – винаги има шанс някой да вземе пък да улучи късметлийските числа. Освен това, ако джакпотът постоянно оцелява, в един момент той ще стане наистина огромна сума – защото всеки нов тираж прибавя още пари към печалбата. И ако някой вземе, та все пак уцели, Тотализатора ще го заболи корем – ще трябва да му изплати един багажник пари. Затова, ако държавата иска да си спести сумичката джакпот, най-добре да си я прибере сама.

Да видим как би могло да стане това: лесно! По закон непотърсената 45 дни печалба от тотото отива в полза на Българският спортен тотализатор. Следователно за Тотализатора е нужно само да изчака, докато сумичката на джакпота му хареса, после да обяви, че е паднал, и да изчака 45 дни. Гарантирано е, че през тия 45 дни няма да се появи претендент с печелившия фиш, защото такъв фиш НЯМА.

Ако имаше практика да се огласяват имената на спечелилите, схемата щеше да е невъзможна за изпълнение. Но с практиката на тотална анонимност пред тая далаверка няма никакви пречки. Да не би някой гражданин да отиде да пита кой точно спечели джакпота? Няма – пък и да попита, ще му отговорят: „Тайна!” И така, след 45 дни Българският спортен тотализатор ЗАКОННО добавя „спечеленият” джакпот към сметките си, като освен това е нулирал системата и джакпотът за следващите тиражи е започнал да се формира от нула – с което се избягва потенциалният риск да се изплати прекалено голяма сума, ако някой случаен гражданин наистина вземе, та уцели числата.

Така Българският спортен тотализатор може да прибира по няколко милиона отгоре на всеки няколко седмици – всеки път, когато няма наистина печеливш фиш. А колко често има такъв фиш – смятайте сами. Единствената пречка пред далаверата е съвестта на чиновниците, отговарящи за Тотализатора.

П.п. А когато някой вземе, та уцели, нищо не пречи на държавата да му заяви, че има още един късметлия – и по същата схема да му вземе половината печалба. По закон човечецът няма как да изиска доказателства за съществуването на втори, трети, и т.н. печеливши фишове – няма друг избор, освен да приеме онова, което му заявят от Тотализатора. Ако някой от Тотализатора се засегне от подозренията - да се чувства поканен да ги разсее с обяснения.