Културни възли

News.bg публикува текстовете Ви без редакция...

Днес е ден за празник! Ще празнувам! Ще вдигна главата си на пук на онези, които искат да клекна. Ще се изправя и гордо ще кажа „Аз съм актьор"!

Дълго време театъра е бил като лек за душите на хората. Захранвал ги с една храна, която няма как да си купят от пазара или бакалията. Имал е мисия. През годините обаче той е минал през много трансформации. Както е казал поета „бил е оплюван или издиган на пиедестал, но никога не е бил приеман равнодушно". Днес изплашен от не опитността си и бурната младост се питам: А сега на къде?
В театралните среди се шуми, говори се под сурдинка, хвърлят се мигачи на този и онзи и никога няма смелост и яснота. Смелост да се изправиш и да кажеш - има проблем!

Има проблем зрителю, никак не е малък даже! Но този проблем не е едностранен. Той има много страни и възли и е труден за разплитане. Ще започнем от някъде ... нека видим ...а ето едно чудесно възелче ...

Малките провинциални театри! Да работиш в такъв театър не е просто работа, а мисия! Да избягаш от големия град с големите възможности и с големите ПАРИ и да отидеш в малкото, спокойно и запустяващо градче! Да се качиш по стълбите на неотремонтирания театър, да се пуснеш по сцената му със завеси от 1974 година и да вдишаш прахът им. Но не спираме до тук. Мисията продължава и чак сега разбираш каква е тя! Един хубав ден се качваш на рейса заедно с още 20 човека - актьори, технически служби и служители и отиваш ... там където кракът ти не е стъпвал - с.Брадвари или с. Добротица ! Биваш посрещнат с възгласи и радост от малките деца и по-големите пораснали деца, не виждали театър от ... и те не помнят от кога! Лъжеш ги, че си принц от далечно царство или злия любовник, а те седят по малките читалищни столчета и поглъщат, поглъщат с глад от онази другата храна! Или да отидеш в с.Голеш и да разпънеш параваните на площадчето пред училището, където са се събрали над 200 малки и големи циганчета и чакат, чакат - Мечо, Кума Лиса, Кумчо Вълчо и т.н.

Но тези малки провинциални театри имат и друго лице, то е тъжната маска от познатата картинка! Много от тях не могат да произвеждат продукция, като големите театри и там е тяхната голяма грешка. Но всъщност реалността е малко по-различна. Малък провинциален театър „Х", не може да има прихода на голям народен театър „У". Можете ли да сравните София и Силистра? Да и двете започват със „С", но тук свършват техните прилики! София - над 1 500 000 жители, от които поне 500 хиляди театрална публика и Силистра - под 40 хил. души с най-много - 8 хил. публика! Ако предположим, че в София има 10 театъра и разделим предполагаемата софийска аудитория на 10, то става по 50 хил. човека на театър! Е, къде са 50 хил. , къде са 8 хил. , но това за властимащите сякаш е без значение, важното е - НЯМА ПАРИ, НЕ ПЕЧЕЛИТЕ ПАРИ( една малка скоба, не съм чувал за печеливш театър). Може софийската аудитория да е доста под 500 хил. човека ,но едва ли е 80 хил.

Липсва нещо в разбирането ни за културна политика, не се сещам обаче какво ще е то! В последните 10 години критиката бяга от малките провинциални театри, министерството на културата вдига ръце от тях и оставя не компетентни директори да вършеят и вилнеят и сега берем плодовете на това!

Разплитаме, разплитаме и стигаме до един друг възел.

Големите провинциални театри.

Варна - красив морски град, курорт, икономически и културен център. Театър на високо ниво с много талантливи актьори, с голям брой постановки. Театър позволяващ си експерименти и внедряването на съвременни стилове в изкуството, НО и театър в застой. Не, не нямам предвид творчески застой, а напротив физически застой! Трупата има един дълъг преход от централната сграда, най-много до Филиала ( това са двете сгради, в които се помещава варненската група). Варненския, като много други големи провинциални театри, не стъпват в малките градове на областта си. Политика на директора. Така обаче се загърбва онази мисия, за която говорих по - нагоре. Създават се страхотни неща и постановки, страхотни актьори и режисьори показват своите качества, но само на определен кръг ... варненци!

Не казвам, че тези големи театри не пътуват, пътуват до ... София или Пловдив и там започва едно мерене на .... кой е по-голям. А най-големия в нашата сфера колеги е зрителя! Колко софийски театри ще си позволят да отидат на „турне" в села и малки градове? Колко театри ще идват поне два пъти седмично в Силистра, за да изнасят представление? Или като всички обещания, ще има постановка веднъж в месеца, а през останалото време, ходете в местната кръчма и пийте! Или ще плъзне пошлата самодейност, защото тази сфера не търпи празно място!

Има проблеми, зрителю, има! Не може Деян Донков и един обикновен провинциален актьор да вземат еднакви заплати. Не може да се говори за закриване не на театри, а на трупи. Ами един театър без трупа е на 80% закрит! Не може министерство на културата, да продължава с тази политика, да назначава с порочни конкурси не компетентни администратори по театрите. Не може да се говори НЯМА ПАРИ!

Но отново стига ме до друго възелче на нашия многостранен проблем - НЯМА ПАРИ!

Това зрителю, го чуваш всеки ден. Включваш си телевизора и чуваш : НЯМА ПАРИ! Излизаш на улицата и от там: НЯМА ПАРИ! Отиваш на работа и вместо „добро утро", те поздравяват с НЯМА ПАРИ и една цветуща българска ругатня след това! Ами да, няма пари! За културата ти, за твоето образование, за твоето здраве, пари НЯМА! Не се и надявай, че някога ще има! В нашата държава приятелю, учението, изкуството и медицината са разходи, а не инвестиция, както е в други.

Ние се "пънем" да докажем на света, че сме „балкански тигър", но все повече от тигър се превръщаме в „балканска мишка".

Искаме одухотворен народ, който да повлече и икономиката и мисленето на обществеността. Това няма да се получи без пари господа. Не може с трици да ловите маймуни.

Болно ми е, че днес зрителю не излизам пред теб, за да ти изиграя една чудесна пиеса на чист български език, а ти говоря за проблеми, които касаят хляба ми и този на много мои колеги. Но това не е само нашия хляб, а и твоята душевна храна! Ако нас ни няма и ти ще погинеш, ще се задушиш под ударите на литаврите и свирните на зорните. Ще забравиш кой е Вагнер, кой е Дали, ще се храниш с реалита, с пошла телевизия и с много хамбургери.

Искам истинска реформа, не гилотина, искам стратегия за развитие на културата, искам пълни театри, искам народ изпълнен с чист дух! Искам ... да съм призван, да нося в себе си завета на театъра, да изпълнявам онази мисия!

Тук ще кажа на всички, които потъпкват българщината! Днес вие сте силните и мачкате наред, така е, но утре е моя ден. Аз и много като мен вървят плътно зад вас! Не забравяйте, че както ви качихме на върха, така и ще ви смъкнем и ако катеренето е било трудно, то падането ще е болезнено!

Колко още много неща исках да ти напиша зрителю, исках да ти кажа за красотата и магията на театъра, за това, че всеки актьор е длъжен да мисли за екипа, за хората с които работи, а не егоистично да поглежда от своята камбанария. Исках да ти разкрия толкова много проблеми, сред които ние всеки ден плуваме, да ти покажа, че да си актьор не е да си известен и богат. Исках да ти покажа, че живееш в едно бездуховно време, а днес празнуваш празник на българския дух и българщина! Исках да ти покажа лицата на всички онези лицемери, които ще се изправят днес пред теб и ще ти честитят, а в същото време ще орежат и малкото пари на културните институти, университетите, болниците, училищата и т.н. Исках ... но прости ми, няма да е днес, за своите скромни 24 години разбрах едно, в живота нещата трябва да се случват постепенно, иначе рискуваш да си неразбран!

п.п. И специално искам да се обърна към колегите си! И вие столични, и вие от големите и малките театри, радвайте се, ликувайте днес е празник, НО утре станете, погледнете се в огледалото и загърбете егоизма си. Помислете кои сте и какво бихте били , ако публиката, на която дължите всичко, изчезне!

Честит празник, зрителю!

Честит празник, колеги!

Честит празник, българи!