Утре (по нов стил) ще честваме Априлското въстание. Какво учат за него децата ни. Уроците за него (все още не са махнати от учебниците поради криво разбиране на етническата и религиозна толерантност) винаги завършват с фразата „въстанието завърши с неуспех".

Тази фраза е една от най-големите глупости, които сме сътворили българските историци. Въстанията в световната история нямат военноспортна цел - да победиш на бойното поле армията на противника. Въстанията имат икономически, религиозни или политически цели.

Априлското въстания няма икономически или религиозни цели. То не цели намаление на данъците или унищожение на исляма. Априлското въстание има една - единствена и то политическа цел - възстановяване на Българската държава, виждана като единствена възможност за прогресивно развитие на българския народ, отказано му от Османската империя по силата на устройството и законите й.

Постигна ли тази политическа цел Априлското въстание. Година и десет месеца след него България бе вече свободна държава. Благодарение на Априлското въстание бе свикана конференция на Великите сили, които решиха България да стане свободна държава с демократична конституция, каквато нямаха и те. А отказът на султана доведе до военно изпълнение на това решение. Изпълни го Русия, но с консенсуса (съгласието) на всички Велики сили.

С какво потресе европейското обществено мнение Априлското въстание, което принуди правителствата (много от тях тайно бяха на страната на османците) все пак да подкрепят българската държавност.

Кланетата в Батак и другаде, обикновено пишем ние. Глупости, на кланета и то далеч по-мащабни Европа бе навикнала. В тези същите години (през втората половина на ХІХ век) само в Париж през 1871 г. бяха убити 200 000 французи. Русите изклаха през 1866 г. в Полша 100 000 поляци. Генерал Гурко е мръсна дума в тази страна, както и цар Освободител.

Генерал Радецки изтрепа не по малко унгарци при тяхната революция, а що италианци изклаха австрийците в революциите на Апенините да не говорим.

Малко хора знаят, че европейците се впечатлиха не толкова от Батак, а от съобщенията на журналистите, че в България най-личната сграда във всяко селище е училището, че общо те са 1500 и всички са построени и поддържани без нито един грош от държавния бюджет на Османската империя.

Английските журналисти пишат с известен срам, че в свободна Великобритания училищата също са 1500, а руските, че в огромната им държава, просната на 11, 000 км. от Варшава до Владивосток училищата са 1248.

„Народ, който хвърля лични пари за образованието на децата си заслужава независимост" - пише един немски журналист.

И така, братя колеги историци и журналисти, не пишете повече, че Априлското въстание е неуспешно. Дай боже повече такива „неуспешни " въстания в бъдещето ни.