Преди 40 години петролни танкери горяха в Персийския залив, а Саудитска Арабия се опасяваше, че Иран ще прекъсне достъпа ѝ до пазарите, като затвори Ормузкия проток. Четири десетилетия по-късно пустинният тръбопровод, който кралството изгради през 80-те години, за да заобиколи протока, "се задейства", тъй като светът е изправен пред безпрецедентен спад в доставките на петрол.
Главният изпълнителен директор на Saudi Aramco Амин Насер заяви във вторник, че увеличават потоците суров петрол през тръбопровода Изток-Запад и че той ще достигне пълния си дневен капацитет - седем милиона барела - след няколко дни.
Тръбопроводът минава от нефтеното находище Абкаик на източното крайбрежие на кралството в Персийския залив до пристанището Янбу на Червено море. След като Иран на практика е затворил Ормузкия проток, 1200-килолметровият тръбопровод сега е основният инструмент за износа на петрол от Залива.
Тръбопроводът ще помогне да се напълнят саудитските хазни. Той може също така да купи на президента на САЩ Доналд Тръмп ценно време да продължи войната срещу Иран на фона на опасенията, че американско-израелската атака застрашава световната икономика и подхранва инфлацията.
"Задействането на този тръбопровод е огромна помощ за пазара", каза Джим Крейн, изследовател и енергиен експерт в Baker Institute for Public Policy към университета Райс в Хюстън.
"Точно за това е проектиран - да заобикаля стратегическото тясно място на Ормуз, ако Иран го затвори, и да направи Саудитска Арабия производител от последна инстанция", добави Крейн.
Но тръбопроводът в никакъв случай не е безотказно решение.
Може ли Червено море да пробие "тапата" на Ормуз?
Миналата година Саудитска Арабия изнесе 6,3 милиона барела суров петрол на ден и около 1,4 милиона барела дневно рафинирани петролни продукти. Съоръжението в Янбу обаче може да изнася само около 4,5 милиона барела суров петрол дневно, казват експерти.
Иран нанася удари по енергийната инфраструктура в Залива в отговор на американско-израелската война като част от стратегия да наложи икономически разходи на САЩ. Във вторник държавният петролен гигант на Абу Даби Adnoc спря рафинерията си в Рувайс - една от най-големите в света - след като избухна пожар след удар с дрон.
Ормузкият проток остава на практика затворен за неирански кораби. Във вторник CBS съобщи, че Иран се готви да минира тесния воден път. Тръмп заяви във вторник, че САЩ са "унищожили напълно" десет неактивни ирански минни кораба.
Производството в Ирак, Бахрейн и Кувейт е спряло, тъй като Ормузкият проток е затворен. Бахрейнската компания Bapco обяви форсмажор в понеделник, както и Катар, който произвежда около 20 процента от световния втечнен природен газ.
Общо около 18 милиона барела петрол на ден и четири милиона барела рафинирани продукти преминават през протока. Това оставя дефицит от около 15 милиона барела дневно на пазара, въпреки че тръбопроводът Изток-Запад и по-малък емиратски тръбопровод работят.
Но пазарът е изправен пред недостиг не само на суров петрол, а и на горивата, които се получават след неговото рафиниране. Именно тях купуват потребителите и бизнесът.
"Ако тръбопроводът Изток-Запад бъде използван за транспортиране на целия износ на суров петрол на Aramco към Янбу, тогава той не може едновременно да пренася природен газ или продукти", каза пред Middle East Eye Елън Уолд, основател на енергийната консултантска компания Transversal Consulting и автор на книгата Saudi Inc за Aramco.
Цените на петрола се колебаят силно тази седмица, докато пазарът реагира на очакванията колко дълго ще продължи войната срещу Иран. Международният бенчмарк Brent се търгуваше с ръст от 1,33 процента до 88,93 долара за барел във вторник, след като в понеделник достигна 117 долара за барел.
Криза при авиационното гориво и дизела
Арне Ломан Расмусен, главен анализатор и ръководител на изследванията в Global Risk Management, заяви пред MEЕ, че проследяването на спада в цените на суровия петрол не означава непременно облекчение за реалната икономика, която разчита на дизел, авиационно гориво и мазут.
"Това до голяма степен е криза на дестилатите. Криза при авиационното гориво и дизела, особено в Европа. Проблемът с тръбопроводите и освобождаването на стратегически резерви е, че те основно захранват пазара на суров петрол", каза той.
Финансовите министри от страните от Г-7 се срещнаха тази седмица, за да обсъдят дали да освободят суров петрол от стратегическите си резерви.
Експерти казват, че новината е помогнала и за понижаването на цената на Brent.
"Тясното място е при рафинираните продукти, повече отколкото при суровия петрол", каза Расмусен. "Пазарът и икономистите не разбират това."
Той добави, че затварянето на Ормуз е "особено проблематично" за Европа, защото тя е започнала да разчита на рафинериите в Залива, за да компенсира недостига на руски рафинирани продукти, които Европа санкционира заради войната в Украйна.
Расмусен каза, че в началото на 2026 г. около 30 процента от вноса на дизел в Европа и приблизително половината от вноса на авиационно гориво идват от Близкия изток.
Саудитска Арабия има рафинерии по крайбрежието на Червено море, но трябва да изпълни договорните си задължения за продажба на суров петрол на Азия, която през 2023 г. е получила 75 процента от износа на саудитски суров петрол.
"Тръбопроводът Изток-Запад не може едновременно да изпълнява договорите за суров петрол и търсенето на петролни продукти", каза Уолд.
Пренасочването към Червено море създава и нов риск за саудитския петролен износ, казват експерти.
Това прави хутите важни
"Това прави хутите важни", каза пред MEE Грег Приди, старши изследовател за Близкия изток в Center for the National Interest. "Цялата тази инфраструктура остава уязвима за дронове, а петролът, който напуска Янбу и се отправя към Азия, трябва да премине през Баб ел-Мандеб."
Хутите превърнаха Червено море в почти забранена зона за кораби, след като на 7 октомври 2023 г. избухна войната на Израел в Газа след атаките на "Хамас" срещу южен Израел. Администрацията на Тръмп встъпи в длъжност с обещание да постави хусите на колене чрез въздушни удари, но не успя да го постигне и вместо това сключи примирие.
Досега хутите стоят настрана от войната срещу Иран. Макар да са съюзници на Техеран, експерти казват, че те се възприемат като по-независими от ливанската "Хизбула" и шиитските паравоенни формирования в Ирак.
Крехкото примирие между хутите и Саудитска Арабия се запази през почти три години война в Близкия изток. Експерти казват, че хутите може да се колебаят да подновят бойните действия, но те остават коз в ръцете на Иран.
"Не мисля, че иранците са ескалирали напълно на този етап", каза Приди, добавяйки, че включването на хусите във войната може да отбележи нов етап на конфликта.
Той заяви, че Иран е бил внимателен в избора на целите си. Дори докато затваря Ормуз и атакува енергийни обекти в Залива, Техеран се е въздържал от причиняване на трайни щети.
"Иран удря саудитската инфраструктура по начин, който конкретно не нанася дългосрочни щети на Саудитска Арабия, но вреди на всички останали. Ако Саудитска Арабия влезе във войната, това ще се промени", каза той.
USD
CHF
EUR
GBP
