Спомняте ли си времето, когато превъртахме с молив или с химикал аудио-касетите, за да пестим батериите и да слушаме повече музика? Някои от нас не са забравили как с часове правехме копия на касетите със записи на любимите състави за приятелите си.
Други пък са отраснали с MP3-ките и нямат и представа колко дълъг е пътят, изминат преди да имаме днешното удобство музиката и новините да са с нас непрекъснато, навсякъде и на всякакви устройства - компютър, таблет, телефон.
Но да се върнем на копията. В наши дни копирането на информация става за секунди. Експертите са изчислили, че във всеки един момент в Youtube се качват около 130 000 видеоклипове. Над 83 милиона европейци генерират всекидневно собствено съдържание в интернет. И всичко това преди още икономиката, базирана на мобилните приложения „apps" да навърши „детската" си възраст.
Ситуацията е коренно променена в сравнение с 2001 г., откогато датира Директивата на ЕС за авторското право. Безспорно е, че ни е нужна актуализация на правната рамка за авторското право в информационното общество. Тази необходимост е в основата на предложенията на ЕК от 6 май 2015 г. за създаването на единен цифров пазар в ЕС.
Комисията в момента обмисля дали и какво законодателно предложение да изпрати за обсъждане в Европейския парламент и в Съвета. Поне трима еврокомисари заявиха, че работят по темата: заместник-председателят Андрус Ансип, Гюнтер Йотингер и Тибор Наврачич. Но по всичко изглежда, че резултатът от усилията им няма да стигне до нас преди началото на 2016 г.
Същевременно в Европейския парламент от няколко месеца текат оживени обсъждания по доклада по собствена инициатива на евродепутата от Германия Юлия Реда (Зелени/ЕСА, Германия). Този доклад, който се очаква да бъде гласуван на 9 юли по време на пленарната сесия в Страсбург, няма да съдържа задължителни параметри за бъдещото законодателство, но пък носи важни послания за бъдещата промяна на правната рамка.
Целта е да отмерим къде е равновесието между интересите на потребителите, разпространителите и притежателите на авторски и сродни права за интелектуалната собственост.
Като докладчик на ЕНП по Хармонизирането на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите работих по тази ключова тема. Това, което е ново и важно през 2015 г., са именно потребителите, т. нар. "юзъри". Реално те диктуват какво да се направи и какво да се случи на съвременния единен цифров пазар.
Подготвяйки се за работата по доклада, проведох срещи с редица асоциации на потребителите. Говорих и с автори, и с професионални съюзи на композитори, артисти, режисьори, архитекти - защото именно създаването на нови ценности поддържа богатството на европейската култура. Наша грижа е тя да се развива, да бъде иновативна, а и авторите да получават дължимите им възнаграждения и компенсации при възпроизводството на техните творби.
Бързото развитие на технологиите вече позволява по-изгодно да се купи легално mp3-ка, отколкото да се сваля тя, при това нелегално. От това сравнение личи, че за потребителя е важно да знае за какво точно плаща и за кого се отчислява като приход част от платената покупка. Паралелната цел е да се спре нелегалното теглене от интернет.
Европейската комисия също има ключова роля и в изпълнението на Стратегията си тя разработи няколко плана за действие. Единият от тях е „Follow the money" - "Да следваме парите" - и той предвижда различни подходи за откриването и санкционирането на пиратски компании, а също и рекламодатели в пиратски сайтове. Интересни примери и добри практики има и в Обединеното кралство, и във Франция, където правителството потърси и договори сътрудничество с бизнеса за общо противодействие на нелегалните копия.
Установено бе, например, че 90% от търсещите нелегален достъп до файлове като филми използват големите търсачки. Франция се стреми да работи заедно и пряко с тях, като по този начин напредва в преборването на проблема. Сътрудничеството между правителство и бизнес е един от най-успешните модели на работа на дигиталния пазар. Това виждаме и в Съвета за електронно управление на България, от който съвсем скоро очакваме голям напредък.
Доста бързо, едно и също поколение, което си спомня аудио касетите и mp3-ките, продължава напред и с т. нар. услуги в облак и със стрийминга. Все по-модерно е да не държим информация на собствените си устройства, а на удобно и лесно достъпно място в мрежата.
Компании за стрийминг като Спотифай за музика или Нетфликс за филми се развиват благодарение на новата среда. Юзърите искат да ползват техните услуги, за които вече са платили, навсякъде в Европа, дори когато пътуват в друга страна-членка. Немците, например, искат да гледат мачовете от Бундеслигата, докато почиват на българското Черноморие. Като потребители наше право е да изискваме, което автоматично вдига все по-високо летвата и за новото законодателство на европейско ниво.
Моето предложение е да се съсредоточим върху целите и върху предизвикателствата, пред които сме изправени в 21 век. България има потенциал да бъде лидер в Дигитална Европа - ние имаме едни от най-подготвените специалисти и качествен интернет достъп. Авторското право не бива да бъде пречка за това - то може да изиграе ролята на катализатор за иновативните идеи и за интегрирането на новия бизнес модел на ЕС.
Така, вместо да превъртаме с часове касетите си с молив, съвсем скоро ще можем да се возим на автоматично управлявани коли, наслаждавайки се и на любимата си музика, подбрана и миксирана така, че да ни носи удоволствие. Няма как и да не се поклащаме в такт!
През тази седмица доказахме, че е възможно да имаме Европа без роуминг. Убедена съм, че можем да имаме и Дигитална Европа с работещо и балансирано авторско право.
***
Повод за статията е доклад, който ще се гласува в Страсбург следващата седмица и по който Паунова е докладчик на ЕНП
Читател
на 05.07.2015 в 19:11:12 #2Тая да е чувала за давност на авторското право? Беше 14 години за музика а сега вече е 99 години. Като музиката не е собственост на музикантите а на незнайни компании, прикриващи се зад музикални издателства. Предлагам да се плаща на държавата за осъществяваната законодателно защита на конкретните произведения за определен срок. Песента се слуша, получаваш си грантовете ако си платил такса за тази песен за текущата година. Елементарна търговска услуга, лицензирана от държавата.
6без5
на 04.07.2015 в 21:17:48 #1Лелката вероятно даже и не може да схване за какво безобразно лакейство иде реч в доклада ѝ. Загрижила се нашата как да се създадат условия, та овълчените компании да смучат още по-успешно от джоба на людете, нахално пробутвайки им сурогатите си. Нека помисли първо как след като му платя, носителят на правата после да ми върне парите, защото филмът му или музиката му са се оказали пълен боклук. Не, за това няма механизми. Да смучем, да смучем, това е лозунгът на корпоративна Европа, чийто лакей е въпросната лелка. Светът и технологиите се развиват обаче и даже и днес леко са им криви сметките на тези организирани престъпници, накупили на килограм лелки като горната, да им прокарват интересите. И, колкото по-неинтелигентни такива лелки, каквато е горната, толкова по-добре за кражбите им, които те наричат ''бизнес''.