Българската интелигенция отхвърля Слави Бинев като председател на комисията за култура и медии на Народното събрание точно когато Българската Православна Църква отхвърля този, който има основна заслуга за противоканоничното му производство в „архонт" - архимандрит Дионисий.

Както тези нищожно малко на брой „културни дейци", които подкрепят Бинев в момента, не са представителната извадка на българската интелигенция, така и тези, които подкрепят Дионисий в желанието му да стане епископ не са Църквата. И в единия и в другия случай тези лица или страдат от моментно заблуждение, което с времето ще се разсее, или просто съзнателно дезертират духовната територия - единствената, която все още може да се нарече „държавата на Духа" по думите на академик Дмитрий Лихачов.

В исторически план тази връзка не е случайна. Докато сме под османско робство и нямаме нито държава, нито Българска Църква нашите будни деди са събирали грошове да наемат даскал да учи децата им, но той да е и певец в черквата. Същият този даскал и църковен псалт събира книги, за да отвори „читалище", в което се изнасят сказки и се представят пиеси с привидно незначително съдържание, но с национално-освободителен контекст. Така че Църквата, образованието и културата на България са генетично свързани и ако още не можем да го проумеем, Бог Сам ни го подсказва с това съвпадение на протестите.

Слави, когото по стечения на обстоятелствата познавам от времето, когато беше едно скромно момче - студент във ВИФ и тенисист на маса, обещава мащабно мениджърство. Обещава пари!

Дионисий - също, ако се вземат предвид сумите, за които говори в изтеклите в мрежата негови писма до владици.

Двамата се познават помежду си от времето на архондисването, случило се в римокатолически храм по измислен ритуал. Този ритуал е и етикет на представата им за Църквата като сдружение на по-оправни, които да пускат по някое евро на обкръжението си, за да им създава средата правеща се на църква и на култура.

От едната страна на борбата сега е възрожденската традиция и остатъкът от достойнство на духовници и интелигенция, от другата е всичко това, което ни убива в духовно отношение.

От нас зависи какво ще изберем, за да продължим да се наричаме народ.

****
Авторът е координатор на стратегията за катехизация и просвета на Светия Синод за Софийска епархия