News.bg публикува текстовете ви без редакция.

Преди няколко дни президентът на САЩ Барак Обама се срещна с основните американски банкери. Получи се доста тежък разговор.

Най-вече заради това, че предишния ден същият Обама се появи в програмата “Шейсет минути” на телевизионния канал CBS, където отправи обидни квалификации към банкерите.

“Поел съм поста не за да помагам на тази сбирщина тлъсти котараци – банкерите от Уолстрийт”. – заяви американският президент.

“Това, което действително ме разочарова днес, е фактът, че същите тези банки, които получиха подкрепата на данъкоплатците, сега не на живот, а на смърт се борят срещу финансовата стабилизация, чрез своите лобисти на Капитолийския хълм.
Някои хора от Уолстрийт все още не разбират, че в голяма степен именно спекулативните операции на банките доведоха до финансовата криза, в резултат на която повече от 7,2 млн. американци се оказаха безработни”. – добави американският президент.

Банкерите се обидиха, и то толкова много, че трима от тях (Лойд Бленкфейн от Goldman Sachs, Ричард Парсънс от Citigroup и Джон Мек от Morgan Stanley) решиха да избегнат личната среща с ръководителя на страната си и се включиха в беседата с президента само чрез телемост, оправдавайки се с мъглите на летището (същия ден времето там бе слънчево).

Какво, в крайна сметка, искаше Обама от банковите акули? Най-напред той ги помоли да прекратят лобирането за блокиране на реформите по регулиране на финансовия сектор.

С това претенциите към банкерите не свършиха: президентът на САЩ заяви, също така, че получава многобройни писма от представители на малкия бизнес, които твърдят, че са напълно кредитоспособни, но все още не могат да получат кредити от финансовите институции в страната. Обама добави още, че противниците на финансовата реформа действат твърде крайно.

“Проблемът е в това, че има голяма разлика между това, което чувам тук, в Белия дом (от банкерите) и това, което правят лобистите на тези институции и асоциации на Капитолийския хълм. Аз ги призовах да прекратят подобни действия, и те ме увериха, че ще положат всички усилия, за да направят това”. – обяви след срещата американският президент.

Заедно с това Обама посочи, че не се готви да очерня който и да било или да диктува на когото и да е как именно да постъпва. “Задачата ми се състои в това, да се убедя, че потребителите и икономиката са защитени от рисковани спекулации и от грабителски методи за водене на бизнеса, че кредитите тръгват, бизнесът може да се развива, а работните места отново да се създават”. – продължи Обама.

Говорейки за възстановяването на икономиката той отбеляза: “Ние се издигаме и падаме заедно: банките, малкият бизнес, потребителите и големите корпорации”. “Всички имаме съвместен интерес от възстановяване на икономиката: това ще донесе изгоди за всеки, а не само за някои от нас”. – уверяваше той.

Да отбележим, че претенциите на Обама имат сериозни основания: последните 40 години годишният приръст на съвкупния кредитен портфейл на американските банки варираше от 2,5 до 15%. Да повторим още веднъж: реализирани бяха само увеличения, като минималните им стойности бяха достигани само 3–4 пъти. Но в последно време ситуацията се измени кардинално: днес падането на обема на раздадените кредити за година достигна цели 6%.

Мислещите читатели чудесно разбират за какво става дума: същността на сегашната криза е в това, че механизмът за поддържане на кредитното стимулиране на съвкупното търсене, базирано на постоянното намаляване на стойността на кредита, престана да действа, достигайки естествения си предел: лихвените проценти на ФЕД на САЩ стигнаха до нулата.

Но цялата пирамидална система на световните (и американски) финанси, построена за тези години, не може да съществува без постоянно помпане на ликвидност, доколкото на всеки от “етажите” й върви прибиране на “естествена” печалба, която финансистите държат да получават. Спорът за бонусите, за които говори и Обама, е само един от елементите на проблема, но малка негова част.

В резултат, делът на печалбите на финансовия сектор, спрямо съвкупните печалби на корпорациите в САЩ, нарасна от 10%, веднага след войната, до 50% през последните години. Естествено финансистите съвсем не се готвят да се отказват от такива приятни пропорции.

Другото също е факт – съвременните финансови технологии станаха много скъпи, като те изискват колосални човешки и финансови ресурси за своето обслужване, а старите технологии вече никой не помни. А и как да кажеш на човек, чиято заплата е четири или пет пъти над средната за страната, че би било добре нещата да се върнат назад и доходите да се съкратят до нормалните средни значения?..

В условията на отсъствие на постоянен приток на ликвидност започват да възникват проблеми. Разбира се, те съществуваха и по-рано (многобройните енрони и медофи са само някои от примерите), но до определен момент те просто бяха решавани с наливане на допълнителни финансови средства.

Сега, когато парите станаха по-малко и всички проблеми изплуваха на повърхността, стана ясно, че системата за оценка на финансовите рискове вече не работи и съответно, от тук насетне, няма кой да плаща повече за грешките.

Банкерите, дори и да искат да съдействат на Обама, не могат да направят нищо конкретно, освен да демонстрират красиви жестове: увеличението на кредитирането неизбежно ще повиши рисковете от лоши кредити (търсенето пада), а вече няма кой да ги компенсира, тъй като администрацията започна строго да контролира парите на данъкоплатците. И се готви да го прави още по-сурово.

Все пак, не трябва да се придава кой знае какво значение на състоялата се среща: тя само демонстрира, че трудностите в американската икономика станаха дотолкова големи, че директно влияят на социално-политическата обстановка в страната.

Въпреки проблемите, никой не е в състояние да направи нещо разумно, тъй като кризата се развива по свои обективни закони. В съответствие с тези закони, в близките няколко години, е невъзможно да се спре процесът на продължаващ спад и свързаните с него негативни последици

Справка: БВП на САЩ за година е около 14 трлн. долара (1 трлн.=1000 млрд.). Банките, базирани в Америка контролират активи (пасиви) за стотици трилиони долари.

Познайте кой ще излезе победител в започналия дуел?