Рамазан (араб. Рамадан) е деветият месец от ислямския лунен календар и един от петте стълба на исляма. Според ислямската традиция именно през този месец започва предаването на Корана на пророка Мохамед чрез архангел Джибрил (Гавраил) Затова постът през Рамазан не е културна практика, а нормативно предписание, заложено в самия свещен текст.

Всички основни течения в исляма - сунити, шиити и други школи - го отбелязват, тъй като той е част от основополагащите религиозни задължения. Различия могат да съществуват в определянето на началото (наблюдение на новолунието или астрономически изчисления), но не и в принципа на поста. Тъй като ислямският календар е лунен, месецът се измества всяка година с около 10-11 дни назад спрямо григорианския календар и постепенно преминава през всички сезони - от зимни кратки дни до дълги летни пости (днес, на 19 февруари, отбелязваме началото на тазгодишния Рамазан).

От разсъмване до залез слънце вярващите се въздържат от храна, вода, тютюнопушене и интимни отношения. Но религиозният смисъл надхвърля физиологичното въздържание - става дума за самоконтрол, дисциплина и нравствено пречистване. Денят започва с ранно хранене (сухур), а вечерта постът се прекъсва с ифтар - традиционно с фурми и вода. В много общества ифтарът има силен социален характер - той се споделя със семейството, съседите, понякога и с непознати. Рамазан е и месец на засилена молитва, четене на Корана и благотворителност. Задължителната милостиня (закят ал-фитр) се дава преди края на месеца, за да могат и бедните да посрещнат празника достойно.

Ислямското право допуска изключения. Не постят деца, болни, бременни, кърмещи, пътуващи и хора в напреднала възраст, ако постът би застрашил здравето им. Пропуснатите дни могат да се наваксат, а при трайна невъзможност се предоставя изкупителна милостиня. Този аспект често остава недооценен в публичния дебат - Рамазан не изисква самонараняване или риск за живота, а разумно съобразяване със здравето.

Месецът завършва с празника Ид ал-Фитр, познат у нас като Рамазан байрам. Това е тридневен празник, белязан от обща молитва, посещения при роднини, раздаване на сладкиши и взаимно опрощаване. За вярващите това не е просто край на лишенията, а духовна кулминация - месец на дисциплина, завършил с радост и благодарност.

В християнството съществува аналогичен период - Великият пост преди Великден. И в двете религии постът има нравствено измерение: въздържание, покаяние, молитва. Разликата е в режима. В православната традиция постът е хранителен (въздържание от определени продукти), докато в исляма е часов - пълно въздържание от храна и вода през деня. Християнският пост не забранява пиенето на вода и не е толкова строго фиксиран по часови диапазон. И в двата случая обаче постът цели духовна концентрация и солидарност с нуждаещите се.

В българския контекст Рамазан има особен обществен профил. В България живее най-голямата местна мюсюлманска общност в Европейския съюз - общност с дълбоки исторически корени по тези земи, а не резултат от скорошна миграция. Българските турци, както и част от помашката и ромската общност, отбелязват месеца традиционно в условията на смесено население.

В райони като Кърджали, Разград, Шумен и Айтос джамиите се изпълват за вечерни молитви, но същевременно празникът често има споделен характер. В много населени места е традиция мюсюлманските семейства да черпят своите християнски съседи с баклава и сладкиши на Рамазан байрам - жест, който отразява локален модел на съжителство и взаимно уважение. Колективните ифтари са характерна черта - семейства и съседи се събират, а в по-големите градове се организират и официални събития с участие на дипломати и представители на други вероизповедания.

На Рамазан байрам традиционно се посещават гробища, отдава се почит на покойниците, децата получават подаръци и пари, а в селските райони празникът има силно родово измерение, събирайки няколко поколения около общата трапеза.

В България религиозните празници на различните вероизповедания имат регламентиран статут. Съгласно Кодекса на труда и решенията на Министерския съвет за мюсюлманите официално признати като неработни са първият ден на Рамазан байрам и първият ден на Курбан байрам. Тези дни се определят ежегодно според лунния календар. Неработният характер важи за вярващите мюсюлмани, докато за останалите граждани това не са общонационални официални празници. В практиката работодателят може да изиска декларация за принадлежност към съответното вероизповедание, за да бъде ползвано правото на неработен ден.

В европейски контекст Рамазан все по-често се превръща и в обществен фактор. В държави с големи мюсюлмански общности - като Франция, Германия и Великобритания - месецът влияе върху работния ритъм, училищния живот и обществения дебат. Съществуват и напрежения - въпроси за работоспособност, светски характер на държавата и религиозната видимост в публичното пространство. В същото време Рамазан често се използва като повод за междукултурен диалог - общи ифтари, отворени джамии и инициативи за благотворителност.

В съвременна Европа и Северна Америка Рамазан се празнува в рамките на светска правна система, а в държави като Германия, Франция, Великобритания и САЩ постът е личен избор, без законово задължение или ограничения върху публичното хранене.

Ако по време на Рамазан избухне война - например между САЩ и Иран - религиозният календар няма автоматично да спре военните действия. В ислямската традиция има исторически прецеденти за водене на война през свещения месец, а ислямското право допуска гъвкавост в извънредни ситуации. Военнослужещите, които се намират в бойни условия или пътуват, не са задължени да спазват поста, ако това застрашава тяхната физическа готовност или живота им, като пропуснатите дни могат да бъдат наваксани по-късно.

В политически план подобен конфликт би имал силен символен ефект. В Иран - където държавната система има ясно изразен религиозен характер - войната по време на Рамазан може да бъде представена като "защита на ислямската идентичност", което би усилило вътрешната мобилизация. Рамазан е месец на саможертва и дисциплина, а тези понятия лесно могат да бъдат пренасочени към военна реторика. От американска страна конфликтът би бил формулиран в стратегически и сигурностни категории - ядрената програма, регионалният баланс и свободата на корабоплаване.

Практическите последици за обществото биха били значителни. Масовите ифтари и религиозни събирания могат да бъдат ограничени по съображения за сигурност. При евентуални удари по инфраструктура или енергийни обекти ежедневният ритъм на поста ще бъде допълнително усложнен. Ако бойните действия засегнат цивилни райони или религиозни обекти, това би предизвикало силна реакция в по-широкия мюсюлмански свят и би поставило религиозния месец в контекста на геополитическа криза.