Резкият спад на населението създава илюзия за забогатяване

С първоначални изводи от първоначалните данни от преброяването, оповестени вчера от Националния статистически институт излизат от Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията.

Въпреки че публикуването на окончателните пълни резултати от проведеното миналата есен преброяване на населението остава далеч в бъдещето - може би дори в края на годината - оповестените от НСИ първоначални (и предварителни!) данни за населението на страната, областите и възрастовата структура на населението дават възможност за редица важни изводи.

На първо място, не можем да пропуснем проблемите със самото провеждане на преброяването, белязано от извънредните условия - в крайна сметка те имат влияние и върху скоростта на оповестяване на крайните резултати, и върху качеството на получените данни*. Видно най-големият проблем е провалът на електронното преброяване, което статистическият институт очакваше да покрие по-голямата част от населението, а е достигнало до едва 1/3 - под дела дори от 2011 г., въпреки далеч по-широкото проникване на Интернет. Това от своя страна води до липса на достатъчно преброители, забавяне на целия процес, и в крайна сметка - непокрити територии и домакинства. Дали става дума за слаба информационна кампания, спад на доверието в следствие на хакерските атаки или пък проблеми със самата платформа, казусът с отказа от електронно преброяване до голяма степен ще бележи начина, по който преброяване 2021" ще бъде запомнено.

Предварителни данни: Българите в България все още са малко над 6.5 млн. души

Броят на жилищата расте спрямо 2011 г. с 295 000

Ако оставим проблемите със самия процес настрана, първите резултати водят със себе си няколко важни извода:

Спадът на населението в периода между 2011 и 2021 г. е по-сериозен от очаквания, а темпът му се забързва. Докато "корекцията" на предишното преброяване е с малко под 180 хиляди души, този път размерът ѝ ще бъде с над 395 хиляди души.

В рамките на три десетилетия демографската пирамида на страната практически се е обърнала - докато според преброяването от 1992 г. делът на хората на 0-17 г. е бил 24%, а този на 65+ - 14%, днес местата им са разменени. В резултат няма как да очакваме друго, освен процесите на застаряване и свиване на населението да продължат да се ускоряват и през следващото десетилетие, с всички последствия за пазара на труда, социалната политика, пенсиите, данъчната система.

Завръщането на българите в година на Ковид-19 далеч не е било достатъчно, за да елиминира ефекта от миграционните процеси преди това. Доколкото според анализа на НСИ естествените и механичните процеси имат относително равно влияние върху спада на населението, то изглежда че ръста на доходите през последните години не е бил достатъчен, за да спре потока на българи, които търсят по-добра реализация в чужбина;

Много голям спад - с над 885 хиляди души - има в групата на населението в активна трудова възраст, или между 18 и 64 години. Бързият спад на работната сила носи със себе си конкретни последствия за българската икономика - в бъдеще ще се налага да се върши повече работа с по-малко хора, което тласка страната към по-капиталоемки производства с по-висока производителност на труда и ясна потребност от повишаването на квалификацията и уменията на работещите.

Резкият спад на населението създава илюзия за "забогатяване", ако ползваме относителни индикатори. По-малкото население означава, например, че БВП на човек от населението на страната се повишава без обемът на БВП да е нараснал. Ако вземем данните от 2020 г., когато според "старите" данни БВП на човек е бил 17,3 хиляди лева, то с "новото" население обемът му би нараснал до 18,4 хиляди лева, или повишение с над хиляда лева, при това без да включваме растежа от 2021 г. Това от своя страна води и до "сближаване" с няколко процентни пункта в сравнение с отчитаното досега от Евростат към средноевропейските равнища на БВП на човек - без, разбира се, каквото и да се променило в реалното благосъстояние на населението.

Всички области без столицата губят население в периода между двете преброявания, като най-сериозно са засегнати най-слабо икономически развитите части на Северна България, където спадовете са с между 1/5 и ¼ в рамките на десетилетието. Обратно, благодарение на по-благоприятните миграционни процеси водещите областни икономики - Пловдив, Варна, Бургас - успяват забавят свиването на населението си. Интересен е казусът на София - при нея се очакваше отчитане на по-голямо население, но столицата е успяла да увеличи броя на жителите си с 15%, при това след отчитането на отлива към съседните общини в хода на пандемиятa.

Изменението на населението се отразява и на макроикономическите показатели на областите. С необходимата уговорка, че окончателните данни ще са различни - най-малкото защото последните достъпни областни данни са за 2019 г. - БВП на човек от населението се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в повечето области, като най-видим е ефектът при по-бедните области. Изключението е столицата - заради по-голямото от отчитаното в текущите оценки население, средното равнище на БВП на човек намалява с малко над 10%. С други думи, сред последствията на преброяването ще бъде и отчитането на свиване на икономическите неравенства между областите и по-бързо догонване на лидера София от останалите области.

Първоначалните данни, оповестени тази седмица от НСИ са само малка част от това, което преброяването ще предостави на анализаторите и създателите на политики. Въпреки това, резкият спад на работоспособните, обръщането на демографската пирамида и концентрацията на населението в столицата дават много поводи за разсъждение и насочват към належащи промени.

*Според публикацията на НСИ, "добавените" непреброени лица са почти 618 хиляди души, или 9,5% от населението - за тях данни от първа ръка от самото преброяване няма да има.