Коментар по материала: Словашкият премиер нарече сестрите ни в Либия "престъпници"

News.bg публикува мненията ви без редакция.

Преди повече от четвърт век у нас беше много популярен вицът за това как една баба, на която седящите представители на силния пол не отстъпвали място в трамвая, се обърнала към тях с думите: "Няма ли мъже тук?" За нейно съжаление на въпроса реагирало само младо момиче, което отвърнало: "Мъжете са в Полша, бабо!" Подобно е и днес положението в двете НАТОвски и Европейскосъюзнически държави. Приликата с онези събития от началото на 80-те е в това, че в последните няколко години във Варашава се прибират посланиците, свързани с бившата държавна сигуроност на Полша, а София, вместо да се превърне в последен пристан, се озовава в качеството си на отправна точка за поредни номинации.

И затова днес е смешно да се твърди, че посланическите назначения са резултат от съвещания в тройната коалиция. Новите посланически назначения през последните 5 години са на принципа - завършено образование в МГИМО-Москва и уволнение от Надежда Михайлова. Дипломите са факт, но освобождаванията са причинени от действителни груби нарушения от страна на тези лица, довели до закономерното им разделяне с МВнР.
Откакто Георги Първанов е президент, заминаванията са изцяло негово и на БСП/ДС дело. От 2001 година заминават като ръководители на дипмисиите ни само хора на тази партия или на бившата ДС, или и на двете.
Редица медии, по различни поводи посочиха, че като се започне от страната на изгряващото слънце и се стигне до тази на залязващото такова, посланиците ни са олицитворение на тази максима.

Някои от изпратените по чудо преодоляха бариерата на Комисията на Цвета Маркова. Други - като бившия ни посланик в Брюксел Емил Вълев бяха осветлени от медиите, но държавният глава не го отзова веднага, а чак след близо година издаде указ за освобождаването му. Не за друго бе привикан Вълев в София, а за да поеме функциите на секретар на президента по външнополитическите въпроси.
Срамота, но като си спомним, че друг такъв секретар на Желев, бе уличен в съмнителни оръжейни сделки, днес е изпратен от Първанов да ни представлява в Прага, не трябва да се изненадваме твърде много.

Не може да се се очакват смели и решителни действия за кадрови промени. В ръководството на министерството на външните работи са слаби личности, нямащи административен опит. Министърът и първият му заместник са комсомолци. Настаняват само свои "проверени" кадри, с които са разпивали в хотел "Орбита". Политически съветник е тотално провалил се дипломат Георги Пейчинов. Замесен в крупни афери с паспорти по времето на началничеството му в отдел "Консулски". Изпратен на работа от Соломон Паси в Лос Анджелос и върнат само след пет седмици, поради несправяне с работата.
Началникът на кабинета Райко Райчев се прочу с опитите си за създаване на паралелна структура в мисията ни в Ню Йорк, противопоставяйки се на посланика Слави Пашовски и подготвяйки почва за бъдещия му приемник Георги Димитров, сега наш първи дипломат в Белград. Известен с грозното си пиянство и създаваните в подобно състояние на компликации за българската дипломация. Заминал за Сърбия, поради страх, че Комисията на Цвета Маркова ще го отреже, така както се случи с мераклията за наш представител в Отава Любомир Тодоров, заминал по странни причини да ни представлява в Канбера.

Времето е дошло да се отворят досиетата на прочутите на разузнавачи от Чичерино-Громиковската школа, които са завладели топпозициите в българската дипломация.
Хората в България могат да се надяват на Бойко Борисов и ГЕРБ, които заявиха твърда позиция по този въпрос, защото вече 17 години досиетата изчезват, появявят се, отварят се и се прочистват, обогатяват се с нови данни, с идеята някой да бъде шантажиран. Преодоляването на този проблем до голяма степен е важно за имиджа на България пред света, защото тези, които ни представляват могат да вдъхват уважение и доверие само и единствено, ако са освободени от оковите на подобна шпионска зависимост.