News.bg публикува текстовете ви без редакция.
На 8 февруари news.bg публикува новината, че САЩ са съобщили за край на кризата:
"Американската икономика излезе от кризата и отново има ръст. Това обявиха световните агенции, предавайки изявление на американския президент Барак Обама. "Виждаме, че икономиката излиза от кризата", заяви Обама. Той добави, че компаниите започват да приемат хора на работа, но това не се случва толкова бързо, колкото се желае. Икономиката отбелязва ръст от 5,7 процента през последното тримесечие на 2009 г., което е с 3 на сто повече в сравнение с предходното."
Във връзка с това съобщение възникват няколко въпроса, които си струва да рагледаме по-подробно:
1.) Наистина ли кризата свърши и най-сетне човечеството може да си отдъхне и да мечтае за бурния икономически растеж от преди разразилата се буря?
2.) Защо темата за кризата предизвиква такъв страх в САЩ и в другите развити страни?
3.) Откъде се взе този суеверен ужас, който доведе до отказ да се обсъждат причините и последствията от кризата даже вътре в националните елити?
За да се отговори на всички тези въпроси трябва да се разбере на каква основа е построена системата за обществена стабилност в страните от т.н. развит свят и най-вече в САЩ.
В тези държави е изграден елит, който осигурява съществуващата от десетилетия социална стабилност.
За сметка на какъв ресурс? - За сметка на контрола над световната финансова система, която е построена на базата на долара и американските банки.
Политико-икономическата система на САЩ, съществено реформирана през ХХ век, днес е насочена, на първо място, към удовлетворяване интересите именно на банковия сектор.
Финансовият елит дълго се е борил за реализация на тази идея (3-4 американски президенти са паднали курбан на тези амбиции) и в края на краищата е постигнал целта си.
Създадената през 1913 г. Федерална резервна система, въпреки че се нарича "федерална" е частна структура реализираща приоритетно интересите точно на този елит.
Именно осъществяваната от нея емисия позволява 30-те години на миналия век да се превърнат в епоха на разцвет за финансовия елит, който в условията на катастрофален недостиг на пари има достъп до печатницата на пари, позволяващо му съществено да преразпредели в своя полза всички активи на страната.
Резултатите от тази работа се виждат и днес: делът на финансовия сектор в съвкупната печалба на корпорациите днес прехвърля 50-те процента (до Втората световна война не превишава 10%).
Отгоре на всичко, съдейки по поведението на банкерите, те не се готвят да делят с никого реализираните досега свръхдоходи. А и кой би могъл да ги накара да го сторят: през последните десетилетия практически всички големи икономически чиновници от Белия дом са рожби на Уолстрийт.
Но как е постигнато изграждането на такава система, и на какво се крепи тя? - Това е свързано с факта, че именно САЩ са центъра на единната глобализирана система за разделение на труда, осигуряващ значителна част от световното крайно търсене.
По този начин се получава изключително успешен модел: Финансовият елит осигурява вътре в САЩ търсенето, заради което американското общество го поддържа.
Част от това търсене елитът подарява "навън", за което получава подкрепата на по-голяма част от развитите страни. В замяна на оказаните услуги той прибира за себе си голяма част от печалбите в рамките на тази система. За отделните елементи на системата може да се спори (основно за дяловете и заслугите), но като цяло всички участници са доволни.
От тук насетне започват проблемите. Въпросът е в това, че основният икономически механизъм на съвременната криза е падането на съвкупното търсене в САЩ.
В такава ситуация финансовият елит (американски или световен - в случая разликите са несъществени) не може да направи нищо смислено, а и в бъдеще едва ли ще измисли разумни ходове.
Това означава, че идва краят на самият елитен консенус, който е основа за съществуването на всяко от съвременните общества.
Главната опора за американското общество е средната класа, т.е. този слой от населението, който получава най-много в рамките на кумулираното търсене. В резултат на кризата тя (средната класа) ще се стопи в по-голямата си част, а това означава, че "скелетът", на който се крепи цялата система на обществените отношения в САЩ ще рухне.
Същото ще се случи и по света, доколкото ако световният финансов елит не може да осигури търсене за произведеното в различни точки на земното кълбо, тогава защо той ще си позволява и от тук насетне да получава по-голяма част от генерираните печалби?
Устойчивостта на всяко общество се определя не толкова от количеството на парите в икономиката, а от системата от социални и обществени връзки. Те, от своя страна, зависят от ред обстоятелства, в частност от това как е изграден елитът на това общество, на каква база е построена легитимността му и доколко той е адаптивен към променящите се условия.
Например, на залеза на късната античност (IV-VI в.) западният римски елит (източният продължава съществуването си още няколко века под името Византия - включваща и нашата държава за дълги периоди от време) практически напълно прекратява съществуването си.
За разлика от този случай, феодалният елит от XV в. до XVII в. почти изцяло (до 90%) се съхранява до наши дни. От което следва, че т.н. капиталистически революции са революции "отгоре", а не "отдолу", както ни убеждават много учебници.
В контекста на всичко казано до тук, дуелът на Обама с банкерите е само публичен израз на назряващия общ конфликт вътре в страната.
В последно време Президентът става все по-нервен. Той редовно напада финансистите, като ги обвинява в егоизъм, нарича ги с различни обидни имена ("тлъсти котараци"), декларира за появата на нови данъци, планирани с цел "връщане" на парите на данъкоплатците, които бяха изразходвани за подкрепа на финансовата система през последните години.
Пита се, защо Обама нервничи толкова? Човек на негово място би могъл да се отпусне и да си "живее живота", както Клинтън и частично Буш. "Занимавай се с външна политика и социални програмки, посещавай благотворителни мероприятия... и не си пъхай носа там, където са сериозните хора".
Същите хора, които повече от сто години се бореха за контрол над американската икономика и най-накрая го получиха, имат пълното право да взимат пари там откъдето им е удобно и да ги дават там, където ТЕ решат. В края на краищата ТЕ са тези, които печатат парите и ако не са ТЕ, данъкоплатците щяха да ги видят "през крив макарон".
И днес президентът задава (фактически от името на цялото общество) елементарния въпрос към тези сериозни чичковци: как вие (финансистите) смятате да компенсирате продължаващото падане на търсенето в страната?
Следващият въпрос, който автоматично възниква в случай на отказ да се отговаря на предишния, трябва да звучи горе-долу така: как именно сте готови да предадете на държавата (доколкото други алтернативи засега не се виждат) тези свои привилегии, които получихте от обществото за това, че осигурявахте търсенето?
Това фактически вече е намек за евентуална "експроприация", като естествено банките (и по-точно - финансовият елит) не могат да допуснат такъв въпрос да бъде задаван публично.
Но, от друга страна, те не могат да дадат отговор на питането на Обама. И преобръщат нещата до контра въпрос: "На какво основание ти, президенте, говориш от името на обществото. И въобще кой си ти и какво право имаш да се изявяваш като говорител на народа. Ние те отгледахме и поставихме, а ти се правиш на герой!"
В случая Обама има два изхода:
Първият - рано или късно да "рухне" и в замяна на някои гаранции (например сериозна сума след оттегляне от заемания пост) да отиде на заслужен отдих. Разбира се, като запази достойнството си, заемайки позицията: и банките, и средната класа, всички ние, сме едно общество и сме длъжни ЗАЕДНО да търсим изход от надвисналата над нас тежка ситуация.
В момента, в който думата "заедно" в един или друг вариант бъде произнесена, това ще означава, че Обама се е продал, но и спасил кожата си.
При втория сценарий той е длъжен да продължава атаките, поемайки ролята на лидер на обществото. При този вариант Обама ще има сериозни проблеми, най-вече заради това, че доходите на средната класа ще продължат да падат, а медиите се контролират не от президента или от обществото, а именно от финансовия елит, който ще обвинява първото официално лице на Америка във всички възможни грехове.
Но това пък ще позволи на доскорошния любимец на американците да формулира вторият от споменатите по-горе въпроси (за привилегиите в обществото), което по-късно ще го превърне в национален герой.
Във всички случаи, поради падането на стандарта на живот, въпросът за преразпределението на ролите в рамките на системата от обществени отношения, ще става все по-актуален.
Дали Обама ще се превърне в "глашатая" на обществото при поставянето в явен вид на проблема или не, зависи изцяло от самия президент.
В случая той разбира, че няма да му е трудно да последва съдбата на предишни президенти като Линкълн (дръзнал да печата "държавни" долари, пренебрегвайки по този начин мно-о-о-го сериозни интереси) или Кенеди, но при този избор вече няма да има път назад и в случай на успех, на финансовия елит ще му се наложи да отстъпи от позициите, които си бе присвоил досега.
По този начин виждаме, че е невъзможно да се направи описание на съвременната криза, изхождайки само и изключително от чисто икономическите отношения. Те само стартират механизма за преразпределение на взаимовръзките вътре в елитните групи и това пренареждане е къде по-опасно за стабилността на обществото от чисто икономическите проблеми.
teslov
на 10.03.2010 в 13:53:10 #31Здравей Доню, Мисля, че е много точен изводът ти, че основната причина за кризата е системното намаляване на съвкупното търсене. Изгледал съм повечето от филмите, за които споменаваш и съм съгласен с някои от изводите им. Но внушението,че основната причина за световната икономическа криза е Федералният резерв на САЩ, мисля че не достига до същността на проблема. Съгласен съм, че има банкерски елит в сянка, който контролира световните процеси, но мисля че има един фундаментален проблем в самата съвременна капиталистическа система, който действа постоянно и генерира тези процеси. Статистически данни за това може да намерите в книгата на Пол Кругман "Амбулантно благополучие". Става въпрос за един постоянно действащ процес на изместване на съвкупните доходи от обществените слоеве с ниски и средни доходи към тези с високи доходи. Причината за това е неравномерното разпределение между доходите от труд и доходите от капитал. Богатите хора притежават по-големия процент от капитала, което мултиплицира това изместване. Съществува психологически фактор, който е формулиран още от Адам Смит, че хората с по-висок доход отделят за потребление по-малък процент (съответно по-голям процент спестяват), отколкото хората с по-нисък доход. Тези два фактора - изместването на съвкупния доход към по-богатите слоеве и по-ниското процентно потребление на тези слоеве, обуславя този процес на непрекъснато свиване на общото потребление. За да се осигури икономически растеж, в тази ситуация, е необходимо този спад да бъде компенсиран. И развитите капиталистически държави го компенсират с увеличаване на държавните разходи (в това число и военни), бюджетен дефицит и съответно увеличаване на държавния дълг, чрез продажба на ценни книжа. Този сценарий е валиден в различна степен за всички "развити" капиталистически държави. Специално САЩ през последните 20 години компенсираше спада в търсенето и с бума на потребителските дългове. Мисля, разговорът трябва да се води не само за САЩ , а за самата система.
sizif77
на 23.02.2010 в 02:50:46 #30Същтността на проблема е според мене много по-дълбок от чисто финансово-икономически и политически. Проблема е всъщност в самия човек, като социално животно - в неговата психология, стремежи, мотиви, морал, ценностна система. Винаги в историята е имало управляващи и управлявани и такива, които рано или късно се възползват от системата и/или я променят, присвояват , управляват и се налагат над останалите - както и да се е меняло съотношението на силите и нюансите в системата - средства на производство - средства на труда. И винаги тези, които имат общ интерес и са го осъзнали доминират над всички останали. И в източните деспотии - и в западните робовладелски, феодални, капиталистически и пост-капиталистически общества и в комунизма (тоест - опита за социализъм - в който противоречията между прокламираната система и човешката същност бяха най-големи; затова и издържа най-малко). И на луната да иде човек - пак ще е така - това си е част от неговата същност. Има една велика мисъл на сър Джон Далберг за властта и и влиянието и върху хората: ''Power tends to corrupt, and absolute power corrupts absolutely.'' Забележете градацията в изречението - в първата част е нещо от рода - ''властта има склонноста да извращава'', а във втората част - когато властта е абсолютна - няма ''tends to'' - тоест - не просто има склонност, а го прави тотално. Това си е всъщност чиста психология, за ефекта от това не е виновна властта, а човека. Винаги е имало и ще има система, която ще облаготелства едни за сметка на други.
Warrior
на 14.02.2010 в 21:30:35 #29До автора на статията: Май си гледал Цайтгайст.
horbat
на 14.02.2010 в 15:39:31 #28+ Не му дигай акциите на тоя "обиден" никола-петковист!!! Стига слагачество!!! Ако ще го лижеш има фейсбук?!? - http://oko-planet.su/finances/financesday/30491-falshivye-slitki-zolota-v-banke-anglii-i-v-fort.html

водолаз
на 14.02.2010 в 15:24:14 #27До Доню Д.Донев Поздравления за коментарите.Рядкост е да прочетеш нещо стоиностно в коментарните рубрики,особено ако е подплатено с доказателства и разсъждения. Напълно споделям мнението Ви,но лошото е,че си нямам и идея дори за какъвто и да е положителен/за обикновенния човек/изход от създадената система. Ще се радвам да прочета и други Ваши мнения.
horbat
на 14.02.2010 в 14:53:46 #26ГЛЕДАЙТЕ СЕГА И ЦЪКАЙТЕ!!! АКО Е ИСТИНА ЖАЛНА НИ МАЙКА : http://oko-planet.su/finances/financesday/30491-falshivye-slitki-zolota-v-banke-anglii-i-v-fort.html

horbat
на 14.02.2010 в 14:49:39 #25+ Наскоро споменаха за ФАЛШИВИ "ЗЛАТНИ" КЮЛЧЕТА?!? Фалшификацията са открили китайците! Ще пусна линк!

horbat
на 14.02.2010 в 14:46:22 #24+ Добре, нЕма спор - Златно-Сребърен Стандарт! А Стоковото Покритие?! За Силвио Гезел също сме чувАли!
Доню Д. Донев
на 14.02.2010 в 14:35:13 #23horbat, съжалявам, в тъпи логорейски престрелки не участвам. А колкото до златния стандарт и Фердинанд Липс - е ми не си струва да ти разяснявам, че това това е поредната въдица за баламурници. И не бил евреин - какво от това? По принцип евреите са нормални, макар и доста заблудени хора, но причините за това са доста сложни и нееднозначни. Става дума за върхушки, става дума за т.н. малък народ по терминологията на Огюстен Кошен от началото на ХХ век и доброто и доразвитие от академика математик Игор Шафаревич, близък приятел на Солженицин. А самият Липс е работил в Цюрих в Rothschild Bank AG... всъщност позаинтересовай се повече за него. Самата идея за връщане на златния стандарт е по-опасна в някои отношения от самите пари от дългов тип с частично покритие. В САЩ даже все още е преобладаващо мнението, че отмяната на златносребърния стандарт и замяната му с чисто златен навремето след Линкълн е била най-голямото мошеничество и престъплание. А като се знае къде е днес златото и че цената му се определя на закуска от няколко Ротшилда... ама попрочети, за да не се заблуждаваш по отношение на Фердинанд/т/ Лисп. Да, ще ми се да ти пообесня и разпространяваните хитри провокативни заблуди срещу т.н. книжни пари от Фердинанд Лисп, ама те оставям сам да попълваш знанията си - може пък и да не искаш. И само две думи за указа на Кенеди за държавните книжни пари със сребърно покритие - това е било наистина добре премислена и премерена първа стъпка в правилната посока, защото при Линкълновите зелени гръбчата не е имало покритие в класическия смисъл. Ама чети и се самоограмотявай, ако желаеш. Да, и накрая честит празник на кой каквото празнува!
horbat
на 14.02.2010 в 13:49:04 #22+ Това име Фердинан/Т/ започнах да иронизирам нарочно и вместо с Д започнах да го пиша с Т. Като иронизираш често така е?! На времето един каза : А снощи бехме на купон на една МАСАНДРА?!?" И до сега често греша като кажа МАНСАРДА?!?

horbat
на 14.02.2010 в 13:43:48 #21+ ОБРАТЕН ЛИ СИ ДОНЧО?!? КАЖИ СИ!!! ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА НАТРАПВАШ НЕВЕРНИ ТВЪРДЕНИЯ ЗА МОЯТА СЕКСУАЛНА НАСОЧЕНОСТ?!? ТОВА Е ТИПИЧНО ЗА ИВРЕИТЕ?!?

horbat
на 14.02.2010 в 13:40:20 #20+ КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗЛАТОТО" на Фердинант Липс. Швейцарец. Банкер. Не е юдей!
horbat
на 14.02.2010 в 13:38:31 #19+ Нещо познат ми изглеждаш "ВЪВ БЕЗКРАЙНА СВОЯТА САМОВЛЮБЕНОСТ"?!? Имам само ДВАМА ТАКИВА ПОЗНАТИ, КОИТО НЕ СА ОФИЦИАЛНО ПРОШНУРОВАНИ ЮДЕИ?!?

horbat
на 14.02.2010 в 13:35:41 #18+ Чел съм я " Червената симфония". "Заговорът срещу златото" на Фердинант Липс. И ма нещо общо със последните изказвания на Саркозо и призивите му за но Бретън- уудс?!? + ТИ СЕ ДЪРЖИШ КАТО "ОБИДЕН"?!?!? ЗАЩО ЛИ?!
Доню Д. Донев
на 14.02.2010 в 12:53:00 #17horbat, съжалявам, то се оказва, че си обиден и от другарите. Съжалявам наистина, те в това отношение също цена нямаха и гадно променяха нагласите на хората. Затова и ние се борехме против тях /както и за много други по-важни неща/ и продължаваме да се борим с тях. Включително и против тази парична система, която е продукт на същите върхушки, породили комунизма. Прочети все пак "Красная симфония", за да разбереш за какво става дума.
Доню Д. Донев
на 14.02.2010 в 12:45:13 #16horbat | 14.02.2010 01:04 + " Заговорът срещу златото". Значи си само логорей! Смее се Ами добре. То за чукчата от известния виц "чукча не читатель, чукча писатель" примерно Достоевски също по твоята логика се оказва логорей. Така че нищо ново под слънцето, както пише още в Еклисиаст. А колкото до златото и заговорите - е ми нищо не си разбрал от това, което съм написал. А знаеш ли как се нарича човек, който и такива сравнително елементарни писания нищо не разбира? Аз знам, ама няма смисъл да те обиждам, то и така си тежко ощетен и обиден от природата.
horbat
на 14.02.2010 в 12:44:48 #15"/ Да, и заради този тъпънар перверзник horbat трябва отново да повторя, че съм и по призход, и по нагласа българин, краен християнин и хегелианец, репресиран николапетковист от репресирано семейство и т.н. Но това са подробности./"?!? ............................................................................................................... ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- + Искам прошка?!? На едно мое предположение изригна два грандиозни епитета : "ТЪПЪНАР" и "ПЕРВЕРЗНИК"?!?!?!?!? И ако първото го използваш за добро утро, то второто предполага да съм те опъвал през нощта, но аз не си спомням такова нещо?!? + Нямам нито такива мераци, нито като "актив" и опазил ме Бог, като "пасив"!!! На двата ми рода/по Майка и Баща са конфискувани около 500 декара земя, вършачка, 30 местен автобус Опел, и много глави едър и дребен Рогат добитък/трктора са го продали овреме/! Престоите в курорта на Лъвов мост и санаторумите, Куциян и Каспичан, не мога да определя по друг начин, освен като заслужена НАГРАДА за участията във трите войни/Балканска, междусъюжническа и ПСВ/!!! Кметуване през този период на двама, във две селища!!! Това е "заслугата" и комунистите са направили необходимото!!! + Сега искам да направим заменка на първа линия, на морето, за дела ми от наследствената земя, ама нЕма кой да ми предложи?!?

horbat
на 14.02.2010 в 01:04:35 #14+ " Заговорът срещу златото". Значи си само логорей!
Доню Д. Донев
на 13.02.2010 в 21:19:00 #13Take This, значи нещата са ясни и като теория, и като практика. Само че наистина силата на финансовата система в момента е прекалено голяма и за справянето с нея се искат решителност и отговорност от държавното управление на доминиращите страни в момента. Има един сайт на украинския радиофизик Игорь Аверин с много полезна литература и анализи, лесно може да се намери в интернет и от него щи Ви цитирам следното: "4 июня 1963 года Джон Кеннеди подписал указ за номером №11110, которым восстанавливал конституционное право правительства США на выпуск денег. В результате 4 292 893 815 US$ нового "Кеннеди Биллса" были созданы через американское Казначейство вместо Федеральной резервной системы. В 1964, преемник Кеннеди, Линдон Б. Джонсон, заявил, что, "Серебро стало слишком ценным, чтобы использоваться как деньги." Банкноты Кеннеди были изъяты из обращения. Важность этих банкнот не может быть недооценена. Банкноты, выпускаемые Федеральными резервными банками создаются через долговое обязательство казначейства и включают в себя процент, который должен быть оплачен правительством (или точнее налогоплательщиком). Другими словами государство занимает деньги в долг под проценты. Банкноты Кеннеди не подразумевали никакого процента за их использование, в то же время были полностью обеспечены серебром казначейства. 22 ноября 1963 года Д.Ф. Кеннеди был убит в Далласе. По сути он повторил то, что сделал Линкольн за 100 лет до него. (В 1963 г.) Который также был убит. ( 14 апреля 1865 г.) Разумеется, все совпадения случайны. Указ действует и поныне. Но не исполняется." А системата на Линкълн с неговите зелени гръбчета /затова и хитро после долара е направен зелен/ е била толкова успешна, че е съществувала известно време паралелно със създадения 1913 Федерален резерв. Нещата са описани доста интересно и в класика по тази тема германеца Силвио Гезел още през ХІХ век, работата му я има в сайта на Аверин. Съвременни методи има и в споменатата от мен вече Маргрид Кеннеди. Изобщо крайната цел е държавите да си върнат правото да създават парите и да поддържат баланс между тяхното количество и реалните стоки и услуги. Като същевременно се забрани спекулата с недвижимости и най-вече земята /не е случайно примерно и това, че най-големите явни скандали у нас са свързани примернож с недвижимости и заменки/. Неограничени трябва да останат само трудовите доходи, но при прогресивен данък /нашето чудо от 10% плосък данък го няма никъде, а в най благоденстващите страни като Дания, Швеция, Германия и т.н. прогресивният данък гони 70%/. Между другото основната част от успехите на съсипапаната след І-та Световна война Германия се дължат на подобна система, разработена от споменатия също вече инж. Готфрид Федер. А същността на нещата /защо е така и каква е крайната цел/ добре се разбират от също вече споменатата "Красная симфония" на д-р Ландовски. Самата финансова система базирана на дълговите пари с частично покритие условно казано се опитва да играе ролята на мозък, за своето 300 годижно съществуване тя се е местила в различни страни, търсейки си и досъздавайки си силно тяло. Но днес въпреки доминирането и тя няма как да прескочи в друго по перспективно тяло, примерно Китай, там паричната и властовата система е друга. Това спасява и САЩ, иначе те вече да са банкрутирали, тази система няма милост и националност. Става дълго, темата е обширна, затова накрая само ще отбележа, че оправянето на нещата е свързано и с промяната на политикономията, върху която се базира дейността на системата - трябва да се премине от Рикардо-Смит-Маркс към Фридрих Лист. Всяка национална икономика трябва максимално да бъде вътре затворена и с национални протекции /вижте какво правят японците - техния ориз е над 10 пъти по-скъп от вносния, ама си го произвеждат; освен това по-малката експортна ориентираност на полската икономика в момента позволи там кризата да се отрази сравнително слабо/. Да, и заради този тъпънар перверзник horbat трябва отново да повторя, че съм и по призход, и по нагласа българин, краен християнин и хегелианец, репресиран николапетковист от репресирано семейство и т.н. Но това са подробности.
power
на 13.02.2010 в 14:10:40 #12пантафил разбирал и от макроикономика . в кое ли АОНСУ получи тези ценни знания?