News.bg публикува текстовете ви без редакция.

На 8 февруари news.bg публикува новината, че САЩ са съобщили за край на кризата:

"Американската икономика излезе от кризата и отново има ръст. Това обявиха световните агенции, предавайки изявление на американския президент Барак Обама. "Виждаме, че икономиката излиза от кризата", заяви Обама. Той добави, че компаниите започват да приемат хора на работа, но това не се случва толкова бързо, колкото се желае. Икономиката отбелязва ръст от 5,7 процента през последното тримесечие на 2009 г., което е с 3 на сто повече в сравнение с предходното."

Във връзка с това съобщение възникват няколко въпроса, които си струва да рагледаме по-подробно:

1.) Наистина ли кризата свърши и най-сетне човечеството може да си отдъхне и да мечтае за бурния икономически растеж от преди разразилата се буря?

2.) Защо темата за кризата предизвиква такъв страх в САЩ и в другите развити страни?

3.) Откъде се взе този суеверен ужас, който доведе до отказ да се обсъждат причините и последствията от кризата даже вътре в националните елити?

За да се отговори на всички тези въпроси трябва да се разбере на каква основа е построена системата за обществена стабилност в страните от т.н. развит свят и най-вече в САЩ.

В тези държави е изграден елит, който осигурява съществуващата от десетилетия социална стабилност.

За сметка на какъв ресурс? - За сметка на контрола над световната финансова система, която е построена на базата на долара и американските банки.

Политико-икономическата система на САЩ, съществено реформирана през ХХ век, днес е насочена, на първо място, към удовлетворяване интересите именно на банковия сектор.

Финансовият елит дълго се е борил за реализация на тази идея (3-4 американски президенти са паднали курбан на тези амбиции) и в края на краищата е постигнал целта си.

Създадената през 1913 г. Федерална резервна система, въпреки че се нарича "федерална" е частна структура реализираща приоритетно интересите точно на този елит.

Именно осъществяваната от нея емисия позволява 30-те години на миналия век да се превърнат в епоха на разцвет за финансовия елит, който в условията на катастрофален недостиг на пари има достъп до печатницата на пари, позволяващо му съществено да преразпредели в своя полза всички активи на страната.

Резултатите от тази работа се виждат и днес: делът на финансовия сектор в съвкупната печалба на корпорациите днес прехвърля 50-те процента (до Втората световна война не превишава 10%).

Отгоре на всичко, съдейки по поведението на банкерите, те не се готвят да делят с никого реализираните досега свръхдоходи. А и кой би могъл да ги накара да го сторят: през последните десетилетия практически всички големи икономически чиновници от Белия дом са рожби на Уолстрийт.

Но как е постигнато изграждането на такава система, и на какво се крепи тя? - Това е свързано с факта, че именно САЩ са центъра на единната глобализирана система за разделение на труда, осигуряващ значителна част от световното крайно търсене.

По този начин се получава изключително успешен модел: Финансовият елит осигурява вътре в САЩ търсенето, заради което американското общество го поддържа.

Част от това търсене елитът подарява "навън", за което получава подкрепата на по-голяма част от развитите страни. В замяна на оказаните услуги той прибира за себе си голяма част от печалбите в рамките на тази система. За отделните елементи на системата може да се спори (основно за дяловете и заслугите), но като цяло всички участници са доволни.

От тук насетне започват проблемите. Въпросът е в това, че основният икономически механизъм на съвременната криза е падането на съвкупното търсене в САЩ.

В такава ситуация финансовият елит (американски или световен - в случая разликите са несъществени) не може да направи нищо смислено, а и в бъдеще едва ли ще измисли разумни ходове.

Това означава, че идва краят на самият елитен консенус, който е основа за съществуването на всяко от съвременните общества.

Главната опора за американското общество е средната класа, т.е. този слой от населението, който получава най-много в рамките на кумулираното търсене. В резултат на кризата тя (средната класа) ще се стопи в по-голямата си част, а това означава, че "скелетът", на който се крепи цялата система на обществените отношения в САЩ ще рухне.

Същото ще се случи и по света, доколкото ако световният финансов елит не може да осигури търсене за произведеното в различни точки на земното кълбо, тогава защо той ще си позволява и от тук насетне да получава по-голяма част от генерираните печалби?

Устойчивостта на всяко общество се определя не толкова от количеството на парите в икономиката, а от системата от социални и обществени връзки. Те, от своя страна, зависят от ред обстоятелства, в частност от това как е изграден елитът на това общество, на каква база е построена легитимността му и доколко той е адаптивен към променящите се условия.

Например, на залеза на късната античност (IV-VI в.) западният римски елит (източният продължава съществуването си още няколко века под името Византия - включваща и нашата държава за дълги периоди от време) практически напълно прекратява съществуването си.

За разлика от този случай, феодалният елит от XV в. до XVII в. почти изцяло (до 90%) се съхранява до наши дни. От което следва, че т.н. капиталистически революции са революции "отгоре", а не "отдолу", както ни убеждават много учебници.

В контекста на всичко казано до тук, дуелът на Обама с банкерите е само публичен израз на назряващия общ конфликт вътре в страната.

В последно време Президентът става все по-нервен. Той редовно напада финансистите, като ги обвинява в егоизъм, нарича ги с различни обидни имена ("тлъсти котараци"), декларира за появата на нови данъци, планирани с цел "връщане" на парите на данъкоплатците, които бяха изразходвани за подкрепа на финансовата система през последните години.

Пита се, защо Обама нервничи толкова? Човек на негово място би могъл да се отпусне и да си "живее живота", както Клинтън и частично Буш. "Занимавай се с външна политика и социални програмки, посещавай благотворителни мероприятия... и не си пъхай носа там, където са сериозните хора".

Същите хора, които повече от сто години се бореха за контрол над американската икономика и най-накрая го получиха, имат пълното право да взимат пари там откъдето им е удобно и да ги дават там, където ТЕ решат. В края на краищата ТЕ са тези, които печатат парите и ако не са ТЕ, данъкоплатците щяха да ги видят "през крив макарон".

И днес президентът задава (фактически от името на цялото общество) елементарния въпрос към тези сериозни чичковци: как вие (финансистите) смятате да компенсирате продължаващото падане на търсенето в страната?

Следващият въпрос, който автоматично възниква в случай на отказ да се отговаря на предишния, трябва да звучи горе-долу така: как именно сте готови да предадете на държавата (доколкото други алтернативи засега не се виждат) тези свои привилегии, които получихте от обществото за това, че осигурявахте търсенето?

Това фактически вече е намек за евентуална "експроприация", като естествено банките (и по-точно - финансовият елит) не могат да допуснат такъв въпрос да бъде задаван публично.

Но, от друга страна, те не могат да дадат отговор на питането на Обама. И преобръщат нещата до контра въпрос: "На какво основание ти, президенте, говориш от името на обществото. И въобще кой си ти и какво право имаш да се изявяваш като говорител на народа. Ние те отгледахме и поставихме, а ти се правиш на герой!"

В случая Обама има два изхода:

Първият - рано или късно да "рухне" и в замяна на някои гаранции (например сериозна сума след оттегляне от заемания пост) да отиде на заслужен отдих. Разбира се, като запази достойнството си, заемайки позицията: и банките, и средната класа, всички ние, сме едно общество и сме длъжни ЗАЕДНО да търсим изход от надвисналата над нас тежка ситуация.

В момента, в който думата "заедно" в един или друг вариант бъде произнесена, това ще означава, че Обама се е продал, но и спасил кожата си.

При втория сценарий той е длъжен да продължава атаките, поемайки ролята на лидер на обществото. При този вариант Обама ще има сериозни проблеми, най-вече заради това, че доходите на средната класа ще продължат да падат, а медиите се контролират не от президента или от обществото, а именно от финансовия елит, който ще обвинява първото официално лице на Америка във всички възможни грехове.

Но това пък ще позволи на доскорошния любимец на американците да формулира вторият от споменатите по-горе въпроси (за привилегиите в обществото), което по-късно ще го превърне в национален герой.

Във всички случаи, поради падането на стандарта на живот, въпросът за преразпределението на ролите в рамките на системата от обществени отношения, ще става все по-актуален.

Дали Обама ще се превърне в "глашатая" на обществото при поставянето в явен вид на проблема или не, зависи изцяло от самия президент.

В случая той разбира, че няма да му е трудно да последва съдбата на предишни президенти като Линкълн (дръзнал да печата "държавни" долари, пренебрегвайки по този начин мно-о-о-го сериозни интереси) или Кенеди, но при този избор вече няма да има път назад и в случай на успех, на финансовия елит ще му се наложи да отстъпи от позициите, които си бе присвоил досега.

По този начин виждаме, че е невъзможно да се направи описание на съвременната криза, изхождайки само и изключително от чисто икономическите отношения. Те само стартират механизма за преразпределение на взаимовръзките вътре в елитните групи и това пренареждане е къде по-опасно за стабилността на обществото от чисто икономическите проблеми.