Това, от което имат нужда инвалидите, съвпада с това, от което има нужда всеки нормален човек

В много случаи това, от което имат нужда инвалидите, съвпада с това, от което има нужда всеки нормален човек.

Да вземем за пример паркирането по тротоарите (кулминация на българската простащина), както и изнасянето върху тях на всевъзможни маси, чадъри, колонки за реклами и подобни, плюс стълбища и рампи, които излизат на половината на тротоара заради алчността на строителя.

Дали това пречи само на инвалидите? Не, то пречи и на мен, защото непрестанно бърша с панталона си броните на автомобилите, майките с бебешка количка също не могат да се проврат, да не говорим какво става, когато някоя баба трябва да слезе на платното заради зает тротоар и да походи по него 50 метра със скорост 1 км в час, тогава колоната бибипкащи автомобили става 500 метра дълга.

Защо тогава не се реши този общ елеметарен проблем, за чието отстраняване поне в центровете на градовете са нужни няколко стотин колчета против паркиране и нищо друго?
Отоговроът е, че по-голяма далавера пада от измами с талони за паркиране, с облекчение за ДДС за нов автомобил, от пенсия за инвалидност и от разни грантове за програми за инвалиди, парите от които изчезват като вода в пясък.

Ето затова тротоарите ще са винаги непроходни и инвалидите ще си седят вкъщи, но лакоми чиновници ще предлагат какви ли не шменти-капели, където има какво да се краде!!!